Какво значение има бройката?

Все повече време минава от трагедията на ул."Алабин" (макар и да са само два дена, ми се виждат две седмици, защото информацията която търсихме и получихме по случая заема обема на две седмици) и колкото повече се уталожват нещата (установи се кой бил собственика, какво точно са правили охранителите по време на инцидента, подеха се хиляди инициативи, събори се сградата и - Слава Богу - нямаше други затрупани под развалините), толкова повече ми става гадно за двете загинали момичета.
Ами, че те са само две! Освен това се оказаха и по-възрастни от предварителните наблюдения (няма да кажа в коя, но една медия ги бе определила като "значително по-възрастни", а днес, като потърсих статията, видях, че е поправено на "малко по-възрастни"). Какво да кажем за миньорите, които загинаха в Украйна - 14 души ли бяха, повече ли?... И така да е, все пак изглежда ужасно.
Когато човек умре, неминуемо си задаваш въпроса - "Защо?". Войниците отиват на война за да убиват и рискуват да бъдат убити. Миньорите са добре запознати с рисковете на професията си, хората в районите на ежегодни тайфуни знаят заплахата на която са подложени. Но когато се случи такава нелепа смърт, този въпрос - "Защо?" не престава да ти се набива в главата. Вероятно защото няма отговор. Едва ли момичетата са били толкова грешни, та Господ да ги е поразил със срутена сграда, едва ли хората виновни за срутването са били зли и са искали да убият някого...
И някак си, не знам защо, постепенно, започвам да се чувствам виновен аз. Виновен за това, че съм позволил безхаберието да ме завладее, че съм се примирил с нередностите около себе си и само, и единствено се пазя мен да не ме поразят, че съм безсилен да им противодействам...
Такава една вина отнасям със себе си, всеки път, когато срещна такава нелепа смърт. Без значение колко души са загинали.