Какво е това „цензура”?
Скъпи съблогери, преди да продължим да диплим темата за правилата на сайта и агресивните коментари, ви предлагам да изясним смисъла на думата „цензура”, тъй като смятам, че тя не се употребява с точното й значение.
За целта направих справка с енциклопедията. В нея пише, че „цензура” означава следното:
ЦЕНЗУРА (лат.) – учреждение, което надзирава печата, кореспонденцията, съдържанието и постановките на театралните пиеси, филмите, радиопредаванията, телевизията и пр., за да не се разпространяват сред населението идеи и сведения, които според властващата класа противоречат на интересите й или ги застрашават.
Според характера на подлежащите на контрол идеи и сведения цензурата бива държавна (обща), духовна, военна, полицейска и пр., а според начина на прилагането й – предварителна (разрешителна) и административно-наказателна.
Цензура е имало от най-дълбока древност. Духовната (черковната) цензура е въведена още в първите векове на християнството. Особено свирепа е по време на инквизицията. Изгаряни са еретическите книги, а често пъти и техните автори. Съставяни са списъци („индекси”) на „вредните” книги. През 1471 година папа Сикст ІV нарежда да не се печата нито една книга без предварителен преглед и одобрение от черковните власти. Папа Александър ІV с нарочна була в 1507 въвежда редовна предварителна цензура в четири немски провинции. От 1599 година католическата църква издава индекси на забранените книги.
През периода на капитализма едрите издателски тръстове, заграбили в свои ръце средствата за печат и информация, в тясна връзка с финансовия капитал изпълнявали фактически и функциите на цензурата. Най-остро това се проявява при пристъпите на фашизма през Втората световна война.
***************
Както виждате, цензура е своего рода манипулация на общественото мнение, която се върши в интерес на определени институции и групировки като политическа партия, църква, издателства, които са собственост на големи финансови компании и др. Бглог не попада в групата на такива общности, които имат някакъв интерес от преиначаването или скриването на истината, по простата причина, че тук авторите сме ние.
Смятам, че изискването да се спазват етични норми във взаимоотношенията между блогерите не се нарича цензура.
На мен лично не ми харесва наглото, просташко, невъзпитано поведение, което си позволяват някои блогери в общуването си с други, и смятам, че то трябва да бъде озаптено чрез правила, защото се вижда, че едни и същи хора имат рецидиви в това отношение. Не е цензура да се изисква от всички да спазват добрия тон.
Никой не е против каквато и да било идея или мнение да се изрази, но изобщо не е нужно успоредно с това да нападаме и обиждаме хората около нас.
За целта направих справка с енциклопедията. В нея пише, че „цензура” означава следното:
ЦЕНЗУРА (лат.) – учреждение, което надзирава печата, кореспонденцията, съдържанието и постановките на театралните пиеси, филмите, радиопредаванията, телевизията и пр., за да не се разпространяват сред населението идеи и сведения, които според властващата класа противоречат на интересите й или ги застрашават.
Според характера на подлежащите на контрол идеи и сведения цензурата бива държавна (обща), духовна, военна, полицейска и пр., а според начина на прилагането й – предварителна (разрешителна) и административно-наказателна.
Цензура е имало от най-дълбока древност. Духовната (черковната) цензура е въведена още в първите векове на християнството. Особено свирепа е по време на инквизицията. Изгаряни са еретическите книги, а често пъти и техните автори. Съставяни са списъци („индекси”) на „вредните” книги. През 1471 година папа Сикст ІV нарежда да не се печата нито една книга без предварителен преглед и одобрение от черковните власти. Папа Александър ІV с нарочна була в 1507 въвежда редовна предварителна цензура в четири немски провинции. От 1599 година католическата църква издава индекси на забранените книги.
Още по темата
***************
Както виждате, цензура е своего рода манипулация на общественото мнение, която се върши в интерес на определени институции и групировки като политическа партия, църква, издателства, които са собственост на големи финансови компании и др. Бглог не попада в групата на такива общности, които имат някакъв интерес от преиначаването или скриването на истината, по простата причина, че тук авторите сме ние.
Смятам, че изискването да се спазват етични норми във взаимоотношенията между блогерите не се нарича цензура.
На мен лично не ми харесва наглото, просташко, невъзпитано поведение, което си позволяват някои блогери в общуването си с други, и смятам, че то трябва да бъде озаптено чрез правила, защото се вижда, че едни и същи хора имат рецидиви в това отношение. Не е цензура да се изисква от всички да спазват добрия тон.
Никой не е против каквато и да било идея или мнение да се изрази, но изобщо не е нужно успоредно с това да нападаме и обиждаме хората около нас.
Хайде да помислим върху следното: Според теб редно ли е, наложително ли е да използваме в публичното пространство обидни думи? Можем ли кажем какво мислим и без непременно да ги използваме? Смяташ ли, че се нарушават човешките права на блогерите, като се изтриват подобни изказвания? Необходимо ли е да бъдат трити такива неща и защо? Какво ще стане, ако сайтът се напълни с грозни фрази? Ако това се случи, дали ще ни бъде приятно да влизаме в него?
Цензурата има за цел да промени съдържанието на даден текст, като по този начин информацията вече не е същата, тъй като целта е да се внушават определени идеи, от които някои заинтересовани се облагодетелстват.
Нашият случай не е такъв. Ние не искаме да променяме казаното от хората в блога, каквото и да е, и мнението на всеки един от тях се приема и зачита. Проблемът ни се състои в друго: как да разговаряме помежду си така, че да няма засегнати, обидени, наскърбени, разочаровани хора.
Не мога да разбера какво толкова лошо и страшно ще се случи, ако просто се опитваме да казваме нещата по един добър, човешки начин.
Най-после след 2 дни мъчения успявам да отворя някакъв прозорец в който да напиша коментар. И това ми напомня все повече, защо аз вече почти не пиша в блога. Честно казано наминавам през ден единствено воден от носталгични чувства.ТОВА Е НАЙ-БАВНО ОТВАРЯЩАТА СЕ СТРАНИЦА. Понякога трябва да чакам по 15 минути да ме прехвърли. Това е безумие. Но и БГлог, вече е различен. Превърнал се е във форум. В главната страница преобладават темите “Как се напихме вчера”, “Хора, бях на кино” и “Сбирка по хайдушки”. Сигурен съм, че за авторите, търсещи внимание и чат, тези постове са от огромна важност, но все пак, това би трянвало да не е форум а блог общност. Не може всяка една публикация да бъде на първа страница. Нали блогът всъщност е нашият “дневник”. Аз мога да си напиша в дневника “Днес утрепах една муха и осем чАса” и нищо повече. Е трябва ли тези мои прелитащи мисли да се изшляпат на първата страница на общността. Специализираните общности се посещават от по 5 човека. Всички тези неща правят БГлог все по малко привлекателен и лишен от първоначалния си чар, когато пишещите тук имаха какво да кажат.
В момента вече 4 дни духовете са разбунени от няколко коментара, които на някой видиш ли “му прозвучали” обидно. Четох коментарите, четох воплите на недоволните, изчетох всички призиви... Всички са прави... за себе си. Аз лично се заинтересувах от творчеството на Борислава... и ми хареса.Някои от коментарите и наистина са малко груби, а прителят и ако каже такова нещо на момиче пред мен ще изяде един сериозен тупаник, но това не променя факта, че Борислава ми стана интересна.
И поради всички споменати по-горе причини, решението е едно единствено. Всеки един от нас да има възможността да е ‘господар’ на собствения си блог. Ако искам да не излиза дадено повествование на първа страница, да не излиза. Ако искам да изтрия пост, да могада го направя, ако искам да изтрия коментар, да нямам грижи да го свърша. Ако искам да огранича достъпа на даден потребител до блога си, да имам тази възможност. Смятам, че това е най-правилното, защото така е в живота. Аз живея по собствените си критерии за правда, морал и т.н. и мога да избирам приятелите си и местата си на изява. В живота никога не са ми били нужни модератори и администратори, които да решават вместо мен кое е добро и кое лошо.
Туй си е удар в десетката. Подкрепям те и с трите си ръце!
Да живей АЕЦ-а :)
Само се разходете по уордпрес, блогър и другите блогове и ще видите колко бивши бглогъри са се преместили там.
Отчитайки поизострената в последните дни ситуация в блога, с малко страх очаквах вместо спокойни и разумни мнения, като се прибера да прочета дълги поучителни тиради за моята консервативност и изостаналост, защото явно се числя към малцинството, което държи повече на етичността и финеса във взаимоотношенията между хората, отколкото на интелектуалните възможности на същите.
Замислих се дали не греша дълбоко, че се вслушвам в съветите на сърцето си, когато възпитавам моите ученици. Дали не ги подвеждам и заблуждавам, като им внушавам, че много по-важно е да се научат да общуват красиво и да бъдат добри хора, отколкото отлични ученици. Защото те един ден може би също като мен ще влязат в конфликт, заради ценности, които другите около тях няма да изповядват. И също като мен ще говорят, ще обясняват, но така и няма да намерят общ език с повечето хора.
След като прочетох коментарите на уважавани и ценени от мен личности като Скитник, Тери, Творец, Ентусиаст, Диведи, стигам до извода, че май ценностната ми система не е в крак с времето. Или обратното – времето не е в съответствие с нея. Успокоява ме фактът, че не съм единствена, има и други, които мислят по същия начин. Но изглежда те се умориха от спора, който никак не бих нарекла "словоблудстване", а важен и принципен за общуването ни по-нататък, и решиха да помълчат. Ще поживеем, ще видим кой е по-близо до истината.
И все пак знам със сигурност, че ако ми се случи подобно нещо - някой да направи такъв коментар, ще бъда много наскърбена. А ако съм нов човек в блога, няма да напиша нищо повече оттук-нататък, особено след като видя, че се очертават немалко защитници на моя опонент. И това няма да го направя от гордост и излишна претенциозност, а защото то е в разрез с моите разбирания за етичност и нравственост. Просто ще сметна, че мястото ми не е тук.
Доколкото мога да преценя ситуацията, и дано не съм права, Мерилин повече няма да се върне при нас. Едни ще кажат: „Голямо чудо! То си е нейна работа.“, а други, като мен, ще си останат с глождещия спомен за нещо неприятно. Защото именно тук, в Бглог, се случва това, и именно оттук, от Бглог, един човек си тръгва лошо чувство в сърцето. Но за това Борислава няма вина, а причината се корени в позицията на другите хора, които казват, че одобряват нейното поведение.
Бглог не е картина от изложба, за да служи само за наблюдение и съзерцание, а жив, динамичен организъм, съставен от неговите потребители. Той е онова, което представляваме ние самите. И от нас си зависи дали тук ще ни бъде уютно и интересно или студено и скучно. Не искам да вярвам, че думи като „такт“, „човечност“, „топлота“ са изгубили всякакъв смисъл.
Мила Queen_blunder, моля те, избий си по-горе цитираните твои мисли от главата. Не се съмнявай и за секунда в правотата на това, на което учиш, защото това е най-важното и истинското за оформянето на една човешка личност! Не си и помисляй обратното.
Винаги съм предавала като отношение и препоръка към моите студенти точно това и никой не е бил несъгласен, дори напротив, години наред сме и оставаме сърдечни и истински приятели.
Времето е такова каквото е и точно от такива личности в това време се нуждаем, за да се наложи един толерантен и цивилизован климат за човешките взаимоотношения в страната ни.
Не сме те изоставили сама да се защитаваш, просто не намирам, че вече става въпрос за казуси, които трябва да се решават еднолично за всеки и не трябва ние да сме хората, които да го правят. Аз лично предпочитам, ако някога искам да дам полезен съвет на някого относно негови съмнения за нещо, изразени в даден постинг, да го направя в лично съобщение до него. Да категоризирам и давам вещи оценки в дадена област мога да си позволя само тогава, ако съм защитила най-малкото докторат по темата и съм призаната официално за експерт, например по психология, история на социализма и т.н.
Останалото е демагогия, не се съмнявай в добродетелите си!
И, честно ти казвам (не те лаская), но си пожелах моят син да попаднена педагог като теб, защото ти си точно учителката, на която спокойнобих поверила обучението на сина ми. Ценностите, етичните принципии уважението към човека споделяни от теб, са едни от най-важните неща,които бих искала децата ми да усвоят и да видят като пример в училище.И винаги съм оставала възхитена от твоята будна съвест и устрем дазащитаваш достойните неща в живота!
Извини ме за отклонението, но исках да ти кажа тези неща, и вярвам ще намериш връзката с повдигната тема тук. :-)
Просто най-голямата ценност, според мен, на блогването е човек да има свобода да пише каквото си иска в него. Свободата означава и да може да забранява и да трие сам коментари, които смята за обидни. Разбира се, че хората които работят и създават сайта пък са длъжни заради имиджа на бглог да решават какво да има на първа какво не. Блога се развива и сигурно ще достигне до много опции в духа на Web 2, които да дадат възможност на потребителите сами да моделират външния вид и да контролират достъпът до блоговете си.
Мерилин!!!!! :))) Кой каквото ще да си говори, на мен страшно ми допада писането ти и твоите възгледи за нещата от живота :) Радвам се, че не си се отдръпнала след цялата дандания и май сериозно си ставаш част от нас :)
Дарличка, на мен сълзите и без това ми бликват за щяло нещяло, но след такива думи като твоите... Не знам дали заслужавам чак такава оценка.
Пожелавам ти да намериш най-добрата учителка на твоя юнак. И понеже съвпада първи клас при него и при мен, в „Образование“ може и да си учим следващата година заедно уроците :) :) :)
Ентусиаст, да, съгласна съм, че между Борислава и Мерилин има пълно разминаване на ценности и характери. За свободата Арбитрейшън беше казал нещо много мъдро: свободата изисква от човека повече, отколкото нейното отсъствие.