Как спрях да се притеснявам и започнах да обичам Буш

Благодаря ви господин Президент!

Благодаря ви за това, че в продължение на 48 часа живеех в най-сигурният град на Света. Наистина ви благодаря.

Аз заедно с още много хора живеещи в София бяхме охранявани от две изтребителя МиГ-29, два бойни вертолета Ми-24, два транспортни вертолета Кугър, 3500 полицаи и още стотици служители на знайни и незнайни организации като например Secret Service.

Чувствах се спокоен. Даже у нас дойдоха едни мили полицаи, които бяха загрижени за това да не оставям пране по прозореца. Така е, от силното слънце дрехите избеляват. Хората бяха и загрижени за това да не истина и затова ми препоръчаха да си затворя прозореца. С усмивка и дълбока благодарност приех съветите им. И всичко това поради перфектната организация благодарение на посещението на президента Буш.

В неделя излизам от нас и тръгвам към Фантастико за чипс и бира. По пътя срещнах седем полицая. По тротоарите нямаше никакви коли и за първи път от много време вървях там, а не по улицата. Пред самият магазин имаше двама полицая – те гледаха с достойнство, а гражданите им отвръщаха с подчертан респект. Всички виждаха къде отиват парите от данъците им. Чувствах се толкова сигурен, че ми се прииска да си оставя Нокията пред входа на Фантастико. Бях сигурен, че като изляза след 15 минути все още щеше да е на мястото си, даже щяха да повикат сапьорите да проверят да не би някой да ми е сложил бомба в телефончето. Хубави хора. И всичко това поради перфектната организация благодарение на посещението на президента Буш.

Понеделник всичко бе спокойно. Вярно събуди ме нископрелитащия вертолет, но усещането беше хубаво. Сякаш съм в „Апокалипсис сега” или на поредната командировка. Но и в това имаше нещо положително. Бях забравил да си настроя нокията да ме събуди, но благодарение на нископрелитащите вертолети не се успах, а станах на време. И всичко това благодарение на Буш.

По спирките нямаше хора, по улиците нямаше коли, автобусите бяха празни. Всеки бе изпълнен с огромна любов и седеше в домът си за да гледа всяка стъпка на Буш в България по телевизията. Всичко бе спокойно. Три пъти си погледнах телефона за да се уверя, че е понеделник, а не неделя. Нямаше задръствания. И всичко това поради перфектната организация на движението благодарение на посещението на президента Буш.

Вярно, когато понеделник бях на летището и в далечината виждах синичкия Джъмбо на Президента един познат ме посъветва да се държа нормално (кога ли пък не съм се държал нормално хе-хе) за да не ме застрелят снайперистите. Но дори и това да беше станало, то щеше да е в името на едно по-висше благо.

Цял ден нямаше 3G мрежа, но и това бе добре – само хабя пари с тези глезотии. И това беше благодарение на посещението на Буш.

За съжаление не успях да убедя един колега да застане с тръба на рамо в близост до летището когато излиташе Президента. Щеше да стане голям майтап. И щяха да ни дават по телевизията и да пише обяснения до Нова година. Наистина щеше да е весело.

Усетих сълзите, които напираха в мен, когато видях, че Буш отлита. Утре щеше да е поредният не хубав ден в София. Буш нямаше да е вече тук.

Чувствах се обаче спокоен. Живеех за 48 часа в спокоен и сигурен град, благодарение на Буш. Започнах да обичам Големият брат, опа исках да кажа Буш… ….нищо, че цялото му посещение ми приличаше на посрещането на Императора на борда на Death Star II в „Завръщането на Джедаите”.