"Как си?"
- Как си? - Добре съм. - Това е страхотно. - А ти как си? - И аз. - Само това да се чува."Как си?" Това се превърнало в шаблон в днешно време. Отговора е пак шаблон: "Добре съм" или "Горе-долу". Хората питат от учтивост, но въобще не ги интересува. Ако сбъркаш и отговориш, че не си добре, започват въпросите: "Ма бива ли така? Какви проблеми можеш да имаш ти? Я се стягай" - все едно ти казват, че се преструваш нещо или че е нещо ненормално да си се скофтил(не че хората не се скофтят, но обикновено това не се показва пред другите). Така, че за да нямам проблеми (разбира се зависи, кой ми задава този въпрос), аз просто влизам в шаблона и казвам: "Горе-долу" или "Добре съм" и отминавам темата без особено внимание.
Прав си, до някъде обаче. Или поне на мен така ми се струва.
Мисля си, че когато се срещнат двама приятели и се попитат един друг "Как си", тогава наистина се интересуват как вървят нещата при тях.
В работна обстановка /или когато хората са само познати, не са много близки/ обаче нещата са може би други - там в повечето случаи хората наистина не се интерусават как си, а питат от учтивост. Което също не е малко по някога, хубаво е хората да са учтиви с теб :) Този въпрос обаче предполага и развитие на разговора. Ако човекът, към когото е насочен въпроса, отговори как е и какво става с него, се завързва цял разговор :)