Как протича един мой ден в САЩ :)

Супер съм. Дори по добре отколкото в Пловдив. Ям един салам с нещо като лютеница и хляб. Хляба вече не ми е сладък :) Свикнах му, свикнах и с времето и със всичко. Часовата разлика почти не я усетих. Може би от пътуването. Сега се чувствам сякаш съм си в БГ. Вече имам и нови приятели американци и американки. Повечето от тях са спасители като мен. От спасителите българи аз бях първия, който започнах да си говори с тях и сега съм един от най-активните. Малко по малко започнах и да свиквам с езика. Всеки тука си говори какъвто си поиска диалект и ти се взема акъла, докато ги разбереш какво искат да ти кажат. Абе оправяме се. Работата ми започва в 9. Ставам в 7. Закусвам, гледам новините и канала за времето и после MTV. Към 8:30 се качвам на колелото и тръгвам за работа. Както ти казах колите ти правят път тука :) След около 15 мин. нормално каране съм вече на работа. От там отиваме в една дървена като барака ама не е точно. Викаме му ху га. Там се събираме спасителите. От там отиваме на някой от басейните - или тренираме или играем някакви игри. Явно е за заздравяване на колектива. А той е наистина много сплотен. Всички си махаме, като се видим и се поздравяваме. И редовно ни говорят да действаме като тим. Ако случайно стане някой фал и трябва да се окаже на някой първа помощ е много по-лесно ако има някой от колегите ти около теб. Сега да кажа и за изпита. Първо 3 дена се учехме как да вадим от водата хора и как да оказваме първа помощ на възрастен, дете и бебе. После беше теста. Аз не знаех за него. От 80 въпроса имах 10 грешки и това ме допусна до физическия изпит. Той пак представляваше симулиране на ситуация, в която трябва да спасим някого. Там се работи с около 2-3 човека в екип и всеки прави по нещо. Имаме си апарат за дишане уста в уста, но не дишаме пряко, а си слагаме устата на една тръба, другия край на която завършва е една възглавничка. Тази възглавничка трябва да покрие носа и устата на жертвата. Имаме и си и апарат за електрошокове. След като сложиш електродите, той започва да ти говори какво да правиш и ти само натискаш бутоните и викаш на останалите какво казва апарата. Друго интересно е, че нямаме право да започваме да помагаме, ако нямаме ръкавици. Те са най-важното. Нашата безопасност е преди всичко. После след като минахме и физическия изпит ни раздадоха и останалата част от екипировката. Няма смисъл да ви казвам, че вече сам черен като циганин :) Имаме безплатен сок, вода и плажно масло по цял ден. Така че редовно се мажа и пия течности. Храната ни е на половин цена, но пак е скъпо в сравнение с града, но си купувам понякога, като не съм си занесъл. Днес примерно ядох пържени пилешки крилца. Или май такова трябва да е. Местните им изделия са много вкусни и добри. Тези крилца струват 2 долара двете. По 1 долар са 100 грама пържени картофки. А снощи ядох някви морски работи. Съквартирантите работят и на един ресторант за морски храни и донесоха. Ядох скариди, риби и нявки такива глупости пак :) Абе не мога да се оплача, че не съм ял. Сникерса е по 45 цента тука. Колата е по-евтина отколкото в България. За Пепсито да не говорим. Абе тука доста неща са по-евтини. Американците се чудят как живеем с толкова малко пари :) Ама много се отплеснах. Екипировката ми представлява едни червени шорти с връзка. Имам тениска на която пише спасител, свирка с връв и на връвта ми е закачена карта със снимка която ми дава достъп до парка и пише името ми и какво работя точно. Свирката е синя пластмасова. Връвта също е синя и пише пепси на нея. Имам и червена козирка. Освен това си бях купил очила. Както знаете вече. Задължително трябва да съм с тези неща докато съм на работа. Работата представлява различни неща. Може да е обикаляне из басейна, стоене на пост на едно столче или пък пускане на гостите по забавленията. Стоя на едно място около половин час. После идва някой и ме сменя, дава ми една пластмасова карта, на която пише къде да отида. И така докато се стигне до последното място в картата. От там ако е след 11 отивам на обедна почивка и тя трае около половин час :) Работи се до 5 часа. После се събираме спасителите и правим разчет на деня. Досега съм спасил само 1 момиченце, което беше паднало назад и почна да се дави :) Миналата седмица, докато още нямаше толкова българи след работа бачках като буклоджия :) Помагах за събирането на боклуците. А те са главно хранителни отпадъци и дрехи. Много хвърлят тези хора. Ужас са. Тогава често намирах парички. Днес си намерих 25 цента, докато ходех из басейна :) Тука монетите им нямат цифри. Пише с букви примерно четвърт долари или пък 1 диме което значи 10 цента. Имат още 1 и 5 цента и това е. Всеки щат си има различен герб на 25-те цента. Аз започнах да ги събирам. Досега имам към 10-тина някъде. Трябва да са общо 52 :) Така…и свършвам си аз работа. После на колелото и айде до нас. Един ден ми се беше спукала гумата. Един колега предложи да помогне. Отидохме до вал марта. Може би знаете, че това е нещо като метро, ама е много по-огромно. От там си купих една вътрешна гума, която ако се спука се пълни със една зелена течност и тя запалва дупката. По този начин все едно няма дупка и продължаваш. Тази гума струваше 6 долара някъде. После отидохме до парка до работилницата и сменихме гумата. После той ме качи на колата си, качи и колелото и ме закара до вкъщи :) Много са кротички повечето от тях. И почти всички си имат собствена библия. Много са и вярващи и винаги са готови да помогнат. Досега нямам някой който да ми е отказал помощ. Забравих да кажа, че в мотела имаме безплатно кафе. Сутрин пия със съквартирантката, но то е много леко. Почти не се усеща и му слагаме по 1 лъжица нес кафе и така е нормално вече. Пием и мляко с какао. 3 литра мляко (1 галон) е към 2 долара накъде. Дори е по-малко от 2 долара. Но аз пия главно един сок. Като нашия пунш. Един галон от него е долар и 50. И докато ям, си го пийвам винаги. Има всякакви глезотии, но не ми се дават пари за тях. Сега ще си купувам фъстъчено масло. Има вкус на смлени фъстъци, но много наяжда. Мисля да си правя сандвичи и да си нося на работа :) В момента търсим квартира, щото тука е малко скъпичко. Но ни оправят леглата, чистят ни, ток и вода не плащаме, имаме басейн и безплатно кафе и кабелна телевизия и безплатни разговори до града. Климатика не го спираме. Но можем и без някой от тези екстри. Уж намерих и втора работа. Но трябва да си взема social security number. Никъде не те вземат на работа без него. Жената там каза, че съм бил назначен уж, но не знам докато не почна. Тя е много доволна от българите и като разбра че съм българин каза, че ме взема. После казах на останалите. Не знам сега колко българи ще бачкаме там. В началото започваме на 7 долара. После стават към 8 и нещо. Не знам и кога и по колко часа ще бачкам. Като взема номера, ще разбера. Мога да влизам в интернет само четвъртък и вторник. Тогава библиотеката работи до 8 часа. Аз до 6 поне сам на работа. Ако не съм казал като отидем на работа минаваме през един часовник и там си клокваме билетчетата. Така всеки знае по колко часа е направил и няма сърдити. Проблема само е че трябва да си платя курса за спасители и учебника, а те струват 106 долара, но те не са проблем - при парите, които взимам, но пак не са и малко пари де. За 3 дена ми бяха платили 250 долара някъде. От тях трябваше да дам 220 за квартира за 2 седмици. После ще ни върнат част от парите, защото не сме били там цели 2 седмици и ще се оправим. Миналата седмица не знам още колко имам. Парите ни ги дават в чекове. Трябва да ги осребрим и сме готови за харчене. Апарат не знам кога ще си купя. Искам първо да се стабилизирам и да знам колко пари горе долу трябва да изкарам и какви разходи ще имам. За колелото много иска :) По добре да и взема едно от БГ като си дойда. Снимки засега не знам как мога да пращам щото от библиотеката не става. Може би някой колега сте ми помогне, но още е рано за това. В събота пак ходихме до близкия град. Fort Balton Beach му е името. Бяхме с колите на едни колежки. Бяхме на панаир. Същата работа като нашите панаири, само дето ги няма циганите и не ехти чалгата. Имаше музика на живо. Оркестъра на флота свиреше някакви рок песнички. Тука се слуша много рок. Ама е доста приятен. А тези момчета бяха с униформите. Имаше 2 китари, 1 барабан, 1 синтезатор и един певец. Много добри бяха. Докато ги слушахме, бяхме насядали на една поляна. Дойдоха още едни американки и донесоха сладолед и чипс. После като стана към 11 тръгнахме всички с колите пак и отидохме на плажа. Много красиво беше. Тука пясъка е бял. Имаше ниски облаци които отразяваха светлините на града и бяха жълти. Освен това имат много кули за GSM, радио и т.н. Всички те са обкичени със червени лампички. Освен това на високите сгради също има такива лампички. И като прибавим прожекторите от дискотеките които огряваха облаците….. И стоим на плажа и им се радваме, времето топло, отзад пак на едно заведение слушат як рок. Май бяха Nicleback, а те са ми любимците. Аз си стоя, а една от любимите ми групи свиреше отзад…. чувствах се просто прекрасно… Супер беше, ама много супер. После ни закараха до вкъщи. Като стане късно пак и се приберем по стаите гледаме ТВ. Имаме ХБО и канал в който дават само комедии. Имаме към 80 програми за гледане. Тука можеш като опция на телевизора да изкараш субтитри. Това го има за всеки канал. Дори и за тези в които не дават филми а примерно някой говори на живо. Мислех си че е компютър ама не, щото пише и какво става в скоби, а това не може да стане с PC. Много се кефя на тези субтитри. че гледаме ХБО, Discovery, History канала или пък cartoon network :) Него го гледам най-често вечерта :) Пускаме си телевизора на 15 мин. да спре и заспиваме…. Ами така минава един мой ден. :) В четвъртък или петък май ще почивам. Трябва да обиколя Дестин да видя кво има в другата част на града. Забравих да спомена че Fort Balton Beach е на 10 място от 10те най-препоръчителни места за живеене в света или в САЩ не знам точно къде. А тези които живеят в него казват че Дестин е по-голям и че тука имало повече парички заради туристите. Миналата година септември е имало ураган. Казвал се е Иван. Бил е много опустошителен и после за да оправят щетите заплатите са стигнали до 60 долара на час :) ама нямам време и ще спирам.