Как да налееш акъл на едно дете?
Книгите, а сега интернета са чудесно образователно средство. Като малък примерно брат ми ме излъга, че атомните бомби се произвеждат в Турция, където плащат на хора да ядат боб за да предават получените газове в предназначените за това изкупвателни пунктове. Там събирали под налягане полученият материал в метални бутилки и ги транспортирали до завода, където се произвеждала самата бомба. Очаквах бомбата всеки момент да падне над София. Но бях на 5 и още неможех да чета, за да имам усета да отличавам истината от лъжата. В къщи имаме огромна библиотека, където намирах всичко, което ме интересува. Неща от литературата, през анатомията, психологията и науките. Сега го правя с Интернет, но като че ли книгите са по-подходящи за малки дечица, защото нета отвлича вниманието, по начин по който сами немогат да отсеят полезното за тях четиво от неподходящи за възрастта им мат'риали.
от подхода на родителите и близките към детето. Ако кажеш на едно дете, а дори и на възрастен: "Сядай да четеш (да учиш)!", то ще го възприеме не като приятно изживяване и възможност да разшириш познанията си, а като задължение, защото трябва. Но ако например завържеш разговор с него и привлечеш интереса му към четивото с картко загатване на темата му то не само, че ще седне да чете, но и ще му е трудно да пусне книжката.
За съжаление днес вниманието на децата е съсредоточено в компютърните игри, сайтовете за запознанства и др. сайтове, като "Таратор"-а и "Биг Брадър". Лошо няма, нека се забавляват, но да попиват полезната информация, а не вредната и излишната. Те са от съвсем друго поколение и отрано, започват да се интересуват от така наречените неща, приказки и занимания на възрастните.
*ИВА*
На тях това им е интересно - новото, непознатото, неизвестното и забраненото. А онова, което ние наричаме некултурно и и признак за липса на благоприличие за тях си е просто начин на общуване, поздрав, обръщение, а понякога дори и комплимент
*ИВА*
ке кажа, че гледам да наливам колкото се може по-малко акъл на моето дете. Считам, че децата са достатъчно интелигентни, за да отсяват сами зърното от плявата.
Важно е само едно - на задаваните от тях въпроси да се дават адекватни отговори.
Всичко друго са празни приказки, макаренковщина и даскалщина от най-лош тип.
За едно дете е най-важно е да е оградено с любов и да играе. Много.
Също може да бъде вид игра. Въпрос на възприемане е.
*ИВА*
да съм рекъл обратното?
Мойта щерка все пак расте в дом на пишещи хора и съответно четенето действително е една от интересните игри, в които потъва (образно казано).
Разбира се неможеш да наложиш на едно дете да чете. То трябва да знае, че има право на избор.
Радвам се, че дъщеричката ти се забавлява в света на книгите, а ако и сама поема инициативата да чете е най-добре.
*ИВА*
Майтап, разбира се.
Сама си чете, но използвах хитър подход. Започнах да й взимам за гледане само детски филмчета със субтитри :)
И да видиш как бързо усвои четмото :)
Туй татковците сте голяма работа. Поклон!
При четерима педагози в къщи бързо бързо се научих да чета. Първом щото трябваше. Но не отричам - желанието ми да чета беше огромно. И то благодарение на баща ми.
Татко четеше страшно много преди. И аз, още едва 4-5 годишна,се чудех какво толкова намира в тия дебели като тухли книги без картинки. Все му ги дърпах от ръцете, ровех се из тях и се мъчех да чета. Ама нали не можех (а вещите даскали смятаха, че ми било рано да се уча да чета), та той ми четеше от тях. Четеше ми Жул Верн, Дюма, Карл Май. За което съм му безкрайно признателна! Още щом научих буквите с такава страст започнах да чета, страст, която и до ден днешен не ме е напуснала!
So much to live for... So much to die for...
Браво на теб! Какво може да се очаква от един сътворител освен някой нов подход за четене, нова статия или нова и още по-засукана глава на "Блога на смъртта" или каквото и да е там, но да е задължително ново
*ИВА*
ама си любовта към книгите дължи по-скоро на майка си (ако требе да съм честен). Майките тоже са голяма работа.
Съпругата ми редовно и четеше (че и сега даже продължава). Мен като ме караше малката да сричам обикновено й отговарях, че съм неграмотен :)
Та той по въпроса за бащите. Яз не съм от най-добрите, ама за сметка на това майка й е нъмбър лан!
А, поздрави на твоя старец! Явно е голем човек!
за математиката к'во съм измислил. И то помага доста. Отворили сме връщи ресторант (наужким). Моя милост е готвач, а щерката - сервитьорка. Нейната цел е освен да обслужва клиентите е да ми докладва точната сметка, но в същото време да им носи завишена такава :)
Добре се получава!
не случих на майка
, но баща ми е наистина невроятен! Ще предам поздравите!
"I hate to stay, but then I hate to leave..."