Как бихте продължили историята с мома Калина?

Куини, според мен като стане на чума може и да умори жена му, но той няма да я вземе, защото:
а) ще загуби усещането си, че двамата са се избрали (щото е видно, че Калинка избира в случая и зор вижда, щото много аргументи привежда)
б) да не е луд да спи с чума, да закусва с чума, да ходи на мегдана с чума и т.н.
в) кой нормален баща ще си даде децата на чума да ги гледа
г) чумата е божие наказание. който може се старае да го избегне
д) несподелената любов е божие изпитание и за двете страни. за предишни отделни простъпки на всеки от тях по-отделно. и решенията също се намират поотделно. поне докъдето съм попадала в близост до такива случаи на несподелена любов - ни един не свърши, както на Калника й се иска.

С тая чума... Честно казано, стана ми смешно :)))

Ама тя нали ще се превърне в чума само временно, за да отстрани съпругата? Пък и това би трябвало да е метафора и да не я разглеждаме в буквалния смисъл, а само като илюстрация, че заради любовта си, момата е способна на всичко.

 Скъпа Кралице, според мен тази жена си е жива рецидивистка!  Сигурно е пусната от женския затвор в Сливен и е  решена  (да не използвам по-груба дума) на всичко за  да си намери мъж! : -))))
 А иначе, любовта няма измерения и никога не знаеш,  до какво може да доведе и в какво да се превърне! 
  Според мен "пази боже от такива страсти"! И мъжът, ако е мъж на място, и най-вече  истински мъж, трябва да остане там, където е неговото продължение на рода, неговата кръв и т.н.
  За съжаление, в днешни дни всичко това се смята за "литература" (поради липса на ценностна система и възпитание) и вариантът  би могъл да бъде: "я, сега да си поживея с младата Калина, пък онези вкъщи да се оправят"!
   С поздрав към всички истински мъже( но,  по отношение на ценостната им система, а не за това, за което си мислите!)

Ми не става ясно, че ще е временно. Щото песента свършва.

Ако искаш не-смешен литературно-аналитичен подход, същото ще с каже горе-долу така:
поетическото произведение разкрива безнадеждността на несподелената любов, посредством серия от градирани метафори, които въздействат образно, като постепенно обвързват  обречеността на несподелената любов с образа на смъртта.
(ужасно съм гладна, иначе щях да включа и "всеизвестните" темпорални импликации на авторовата персонификация на художестевния образ... ама пак щеше да ти стане смешно сигурно.

Без всички превземки: безнадежден е краят на Калинкината история. И мелодията е в пълно съзвучие с тази перспектива, според мен.

ПП Много хубаво пееш. чак сега си пуснах записа и според мен това си ти.

Queen-
темата е интересна, но аз съм тренирана да размишлявам само върху текста--такъв, какъвто ми е даден. И така--като се има предвид метафоричността:
текстът е създаден във време, когато хората често са умирали млади. Жените при раждане, мъжете от тежка работа.
Ако Калина изявява пожелание--то е да има този мъж, за когото е  готова на всичко--дори да гледа децата му, ако останат/или вече са останали без майка.

Думите просто оправдават бъдещото й действие--ако се случи така, че героят да остане вдовец, тя ще е тази, която е дала "заявка" с много сериозни думи, за да си го "запази".
Харесвам поетичния начин, по който народът изразява емоциите. Не че в миналото не се е случвало мъж да си загуби ума, докато е женен ("Албена" или разказите на Елин Пелин), но на това не се е гледало с добро око.
Това виждам аз в текста.

 А ако съотнесем нещата за отношенията в подобен любовен триъгълник днес, това е вече съвсем друга история...

Много интересни са коментарите ви, защото всеки от тях разглежда различни аспекти от ситуацията.

Професорът се придържа към патриархалния модел, който е основан на ценностната система и изключва външна намеса, вследствие на която ще се разруши едно семейство.

Мария акцентира върху несподелената любов, защото мъжът не показва с нищо, че е привлечен от момата. Само че на мен ми правят впечатление доводите му: "имам жена и деца", а не "виж какво, не те харесвам". Някак си го възприемам като човек, който се колебае, не е сигурен в себе си.

Ела разглежда ситуацията в един бъдещ план: че Калина може да бъде резервен вариант в случай, че мъжът остане вдовец.

А аз виждам идеята на песента като противопоставяне на любовта, която една жена копнее да даде на един мъж, спрямо онова, което му дава неговото семейство. И съответно изборът, който трябва да бъде направен.

Ми много добра темка, Куини! :)
Винаги съм гледала с много добро око на Калинка - мацката дето е готова на всичко за тоя женен келеш, който изтъква какви ли не причини, но не и тази, която би следвало да бъде най-важна, а именно това, че е женен и има деца! :)
Според мен Калина наистина е способна на всичко за този мъж - а именно да събори строеното по пътя си - и от себе си и от него и от другата мацка - децата нямат връзка - тях ще ги гледаме ;)
Ами любовта й е толкова силна, че тя ще превъзмогне факта, че ще разтури семейство - нещо равносилно на смърт и даже, както казва МарияД - Божие наказание. Говоря вживявайки се в ситуацията народна песен и представяйки си главните участници в носийки и т.н. - а бе нали разбирате за кое време говоря ;о)
Та нашето маце се обръща срещу себе си - срещу разбиранията си, срещу родителите си, които са я възпитали такава, срещу друга такава като нея, която нищо не й е направила реално, срещу Бога, за да бъде с тоя... мъж! И най-хубавото в цялата история (песен) е, че тя звучи толкова убедено, толкова силно, т.е. тя не се жали, не се двоуми, не показва колко силна е изневярата  й към спазването на традициите и морала в обществото, не парадира с това колко е голяма жертвата й за него, а само изявява открито чувствата си!
Тя направо загърбва човешкото в себе си - повече прилича на самодива, отколкото на човешка мома...което пък я прави страшничка от гледна точка на един нормален мъжки индивид.
Тук стигнахме до оня тулуп... , който въобще не е наясно със себе си - т.е. хем сърби, хем боли - хем не му се ще да изпуска младото маце и да губи вниманието му, хем го раздава "ама аз съм женен"!
Според мен нищо няма да стане! Не защото не му се иска на младежа, а защото ще го е страх да си развали спокойствието! На него му е абсолютно достатъчно това да си спомня с умиление за дните, в които онова маце го е гонило и той разбираш ли отказал, а пък тя колко била хубава и как била готова всичко да стори за него, даже за пред приятелите му може да се поизфука колко е добра в леглото, но не му трябва на него таралеж в гащите! Това дето реки преплува и гори прелита, жени уморява... на кой му трябва такъв хищник!!!Да, ласкае ни самочувствието, ама кой ще се занимава да го укротява това (тези разсъждения му се въргалят в главата в моментите, в които му скръцва да зареже старата и да се хване с новата)!
Та дръж си Кумчо опитомената лисичка вкъщи пък ти си сънувай всяка нощ самодивата как те гони по горите...

Такааам, държа да отбележа, че в никакъв случай не искам горното да изглежда като трибут към свалячката, развалячка на семейства и като подигравка към свестния мъж, който не се поддава на изкушението и остава при жена си. Мнението и емоциите, прикачени към него, са изцяло плод на усещането, което се е създало с течение на времето, у мен от тази песен! Т.е. специално Калина ми е симпатична в тази ситуация и специално нейният възлюбен не ми харесва като персонаж!
:)
Доизясних се :)
Тенкю Куини, че ми даде възможност за развихряне - отдавна не го бях правила ;о) Целувки

 Кралице, патриархален - да, но преди всичко с чувство за хумор и много актуален   за днешни  дни!
 Сливенският затвор не е от вчера  и    го знаем всички!   ; - )
 А тая хич не е чума, ами хитра мома  (пак да не кажа друго), дето преде на 2 стана!
Но има и една друга поговорка, която я знам от баба ми (бог да я прости) : "Покритото мляко, котката не го пие", така че, който си го търси си го намира винаги! Имам впредвид мъжа!
  И последно, Кралице, много е важна позицията на коментиращия - ако е семеен - мнението е едно, ако е свободен, съвсем друго!
 С поздрав и към двата стана! И към различните гледни точки! дано не са много  разногледи!

Ех... любимата ми най-красива българска песен.

Да, и на мен ми хареса темата :)

Иначе ако говорим за най-вероятно, според мен също по всяка вероятност няма да станат нещата. Защо - ами много се дърпа тоя младеж! Няма да стане свалката според мен. Да беше тя да се дърпа - айде. Има шансове някакви.

И все пак, сега се опитвам да си представя по-интересния вариант, в който свалката става. Нищо не е невъзможно, нали така! Сега.... това младо семейство от Родопите смята, че най-вероятно на него ще му омръзне. Не знам, на кой ще му омръзне пръв е трудно да се каже. Понеже той ако се навие, а е женен (че и се дърпа първоначално и казва "хубава жена" за жена си, тоест все пак държи на нея), значи много вероятно го прави от скука. Както гласеше една от онези безплатни картички, които рездават по заведенията "Ein Mann zwischen zwei Frauen entscheidet sich naturgemäß für beide" (Един мъж между две жени природно избира и двете). Тоест той няма кой знае колко какво да губи, женен е нали, има си вкъщи най-важното, което му трябва. Тоест той ако се навие, най-вероятно ще търси само сметаната на тортата - и може би даже ще е привлекателно-куул и не-рязък, защото не е опрял точно до тази сметана.

Обаче за жената не съм много сигурна. В смисъл, тя сега е готова да мине през девет планини в десета и да му гледа децата, защото е загоряла и си е загубила ума :-) Така си мисля.... човешко е :) Но - поне според моята изкривена гледна точка - тя е тази, която наистина залага нещо и наистина има какво да губи. В смисъл, залага любовта си - цялата. Тъй че според мен рано или късно на нея ще й писне и ще загуби интерес. Приятно е да си сметаната на тортата, но ако е само това, с времето писва.

Сега, трябва да има и вариант, в който тия двамата се оказва, че наистина си пасват. Тоест, си пасват повече, отколкото той и жена му.
 
Но.... според мен този мъж просто е верен на жена си.

В наши дни просто няма проблем. Отива младежът в общината и подава една декларация, че е във фактически брак с Калина и всичко е точно на своето място, рибите си летят и т.н. Имам и друга версия, но не е най-подходящото време (като хронология) да я лансирам.

Хехе, както е казал поетът, опознай противника, за да го обикнеш :)
Интересно, но според моето лично възприятие Калининия възлюблен не й дава кой знае какви сигнали. Даже напротив - отблъсква я. Но .... не бях там, не знам :) Това действително си е някаква адски субективна преценка.
Но ... Куинката, действително много благодатна тема, може МНОГО да се обсъжда по нея!

Мисля си сега по въпроса за "вината"....
Ами т.нар, "сметкаджийство"  - ами де да знам. В смисъл .... аз лично не го виждам чак толкова негативно. Единственият, който има наистина, ама наистина право да се сърди в случая, е първата жена. Така мисля. Защото Калина тя - тя поне е предупредена. Кофти позиция е, съгласна, но поне тя знае, че е втора цигулка и ако се съгласи, тогава става точно толкова "виновна", колкото и той.  (Тя вината така или иначе е нещо много относително.) Не съм казала, че й е лесно, де... в никакъв случай!...
А пък нашият "сметкаджия" най-вероятно просто мисли, че прави щастливи две жени, вместо само една :)

Обаче първата жена .... ами според мен въросът е, че ако свирят две цигулки, никоя не е точно "първата". Няма първа. И двете са втори. И ако той й казва, че е солист в оркестъра, а това не е така, това си е лъжа съвсем класическа. Такива работи си мисля по въпроса за вината и ракиите.

Да, интересен е въпросът ти. Но той подтиква и към едни други размисли от по-общ характер. А именно, че нещата у нас се случват само на словесно ниво. Когато искаме да изразим омразата си към някого ние, българиете, по-често от някои други нации сме склонни да го напсуваме юнашката и с това да приключим. Но не и наистина да се запретнем и да въздадем възмездие с действие. Чрез псувнята възмездието е въздадено по най-лесния начин - чрез думи.
Приемането на словесния израз като заместител на действието е дълбоко вкоренена черта у българина. Може би това идва от дългите години робство, по времето на което всяка по-голяма активност е била жестоко наказвана и човек волю-неволю е бил принуждаван да си остава само със словесните си закани, изказвани често пъти дори не и на глас, а на ум. Не знам. Така или иначе в песента "Калино моме" според мен всичко си е напълно завършено - каквото е имало да се върши е казано и с това нещата са приключени. 
Думата-действие, или по-точно думата, заместваща действието и поради тази причина неотделима за говорещия от него, разкрива една дълбока митологичност на съзнанието и мисленето на българина. Според него нещата имат навика да стават само с едното казване. Не сме ли и днес свидетели на този осттатък в мисленето ни?
Най-хубавото обаче в цялата тази работа е тъкмо твоят въпрос, който ни кара да надзърнем отвъд митологичното. Той ни кара с други очи да погледнем своята тежка наследственост от нищо-не-правене и словесна обремененост, защото той изтиква на преден план именно личностната активност на персонажите в песента, то ест тяхната личностна пасивност всъщност. Нека погледнем още веднъж в текста. В него няма и помен от някакъв физически акт: допир, прегръдка, галене, целувка. Това е само песен-закана за действие, което сигурно никога няма и да се случи. Тъкмо поради тази причина думите могат да бъдат и от най-висока сила...Щом мъжете у нас могат да псуват и с това да приключват работата сякаш наистина са я свършили, защо пък жените да не могат да отправят закани като тези в песента?...

Да, нещо подобно мислех и аз, но Stormbringer го казва чудесно - в песента само се говори...

Липсва действие и това най-добре се вижда в употребата на бъдеще време ("гора ке прелитнам"...ама не сега, а някой друг път) .

Също както децата си фантазират, когато са обидени на някого, и дори се случва да пожелаят смъртта му; но никога не преминават към действие...

Гардженце мило, за мен индикации, че мъжът донякъде пали фитилите на Калина, са неговите доводи. Това за гората, че била висока и тя няма да я премине, че реката била дълбока и няма да може да я преплува, ми звучат по-скоро като провокация. Един вид: като ме обичаш толкова, какво ще направиш, как ще постъпиш. А нейният по-скоро самодивски отговор (плагиатствам от Щепсито) силно впечатлява. Мисля, че точно в това се състои красотата на тази песен - в начина, по който Калина изразява любовта си.

Даа, Ела, коментарът на Stormbringer наистина навежда на много размисли, защото той разсъждава върху темата от гледна точка на българската народопсихология. Наистина ли сме толкова пасивни хора това, българите, че всичко остава на словесно ниво? Задавайки си този въпрос, в главата ми нахлуха много примери от моето ежедневие, които за жалост май потвърждават неприятния извод.

И все пак тук става въпрос за любов, а според мен любовта живее в мислите и чувствата на хората и се изразява главно с думи. Разбира се, най-пълно изражение намира, когато двамата влюбени се докосват физически, но и без физическия контакт любовта съществува.

В песента за Калина обаче ние обсъждаме какво може да е последващото развитие на случката. Stormbringer казва, че по всяка вероятност нищо няма да се случи, няма да има действие след любовните закани на момата. Вероятно някога, когато песента е била създадена, всичко би приключило само с диалога. Съгласна съм. Но може би емоционално двамата герои още дълго ще бъдат обвързани с разменените от тях думи. А думите наистина звучат много, много силно, защото са свързани с вярата/недоверието във всемогъщата и всепобеждаваща любов.

Хъм, краят сигурно е драматичен, както при всяка непотърсена любов. Спомням си обаче, че на едно доста приятно посрещане на нова година в Триград, бе да си го наречем напиване, разсъждавахме върху осъвременяването на песента (след като за трети - ети път я изпяхме) или как би звучала тя, през призмата на съвременната действителност. Тогава на Балканите, кумовете яко се пуцаха и види се това ни е повлияло на творчеството. Край, тъй или иначе не можахме да сътворим (види се защото е безкрайна ) но поне успяхме криво ляво да и добавим две реплики:

-Назад, назад моме Калино,
не мой да йодиш подир мен,
ке у назе има окопи и мини,
не ке можеш да ги преминееееш


-Ке се престорам
на куршум- пиле
и пак при тебе ке дойдам!
Мините ке взривам,
окопи ке заринаааа
вечно твоя ке бидааа

Хъм, сега като се замисля добре че с това се спряхме, слава богу дойде утрото, а да пееш песни денем е някакси.... пиянско :)

:)))

В Триград на Нова година? Да не си бил в някоя от пещерите там, наоколо? Чувала съм, че пещерняците имали обичай да празнуват Нова година в Ягодинската пещера.

А иначе веселият осъвременен вариант на песента е много готин. Благодаря ти, че го публикува :) Изобщо смехът е прекрасно нещо - той ни спасява и ни помага да оцеляваме. Както чух преди време да казват, че ако искаш да живееш по-дълго, трябва по-често да си умираш от смях.

Весело беше мойто погребение :)  Спомням си че тогава доста разсъждавахме върху песента. Аз стигнах до "гениалният" извод, че пилето (леле само как звучи, изобщо не вкарвам втори планове обаче) мрената (или друг хрилат вид по избор) и черната чума (или друга тежка болест, желателно -смъртоносна), са част от женската душа (нещо като архивирани файлове, дето като ти потрябват- цък, опааа, готово- мор макяяя:). След това си изказване щях да бъда грубо и брутално пребит с кубинки и планински обувки,от тогавашното си гадже, най добрата ми приятелка и пет- шест иначе толкова чаровни и прекрасни девойки. Преди десетина години съм бил на друг акъл, до колкото съм го имал въобще:)
   Сетих се и за една стара притча, според която чичо ми Ной, който трябвало да пресътворява човечеството от една щипка нищо, сиреч да извършва генно инжинерство в домашни или полеви условия. Та същият той (Ной) събрал де що материал имал на главната палуба. След последното преброяване се оказало че има трима юначини- кандидат зетьове, а само една щерка!? Драмата била голяма. Юначниците, като видели че няма благини за всички и че на някой ще му изстине постелята, щели да решат проблема в духа на рицарските турнири, но далеч по първобитно, с каквото имали под ръка. Тогава чичо, вдигнал рака и казал -Шшшшшт, сус, ни мой да съ карате, ей сега ше оправим таз неразбория. Слязъл в трюмовете и проверил складовата наличност, на групираните по двойки животни. Извън комплектите се оказали една гъска и една лисица. Той помолил Господ да ги превърне в жени. Молбата му била изпълнена и така той успял да даде съпруга на всеки юнак. И до днес се говори че ако една жена неспирно кудкудяка или пък злобно съска, ако говори много, без да има капка смисъл в думите и, то тази жена е произлязла от гъската. Че ако друга жена е хитруша, гледа само как да пипне парите ти или пък те използва за всичко и постоянно те работи, то тази жена е потомка на онази- произлязла от лисицата. А ако жената е добро, чаровно и мило създание, което винаги те разбира и подкрепя в живота. Ако е като боен другар, до рамото ти, във всички сблъсъци със смазващата действителност. Ако не те предава и винаги ти подава ръка, когато си се сгромолясал, то тази жена е потомък на онази- истинската чичова щерка. Притчи, аз разбира се не им вярвам много, но са си приятни теми за размисъл понякога :))
   И друго се сетих, колко много харесвах народните песни, преди Славчу Трифонов да ги "изпее" с продраният си фалшив глас. Песните които пеехме, сбрани около огъня вечер, след някоя морна дупка. Песните които знаехме малцина, тези песни никога вече няма да са същите! Най малкото хората не помнят истинските думи, заменили са ги с по удобните за произнасяне от Зарезанов. Ако този човечец клет е искал да въздигне  и прероди народните песни, то именно той ги уби. А и нали видя, какво направи със сговорна дружина :))

Много хубава притча - звучи правдоподобно. Пожелавам ти да срещнеш истинската потомка на ноевата дъщеря, ако вече не си я намерил, разбира се :)

За народните песни, които сте си пели край огъня, си мислех, че щом вие, няколко човека знаете истинските им текстове, защо да не ги публикуваме тук, за да ги научат и другите? Ще бъде едно добро дело, защото тези прекрасни песни трябва да се припомнят и да се популяризират, иначе ще се забравят.

"Сговорна дружина" нищо не ми говори и не стоплям какво ми казваш, защото Слави не го гледам от години и въобще не следя какво се случва в неговите предавания.

Аз дали не изместих твърде много темата, все пак людете си говориха за Калинизма, като похват в любовта и доколко стратегията на агресивният маркетинг, води до добри (или лоши)  сърдечни резултати. Това нейното си е малко- да обичаш на инат (успешно филмирано от Бояна филм) или пък вицовото - бий ме, обичам те. От подобните случки в живота ми (не примесени с дребни дечиня разбира се) си спомням само желанието, наистина да бъда с жената която обичам и колкото се може по малко да нараня жената която остава на гарата. Да се търси вина тук, е неуместно. Хората са подвластни на емоциите си и са като кукли на конци, впримчени от тях. Нека не забравяме, че любовта е измама играна от двама. В нея солисти няма. С агресивно и наложено обичане, би могла да се получи само връзка, роб- господар (чувал сам обаче, че на някои хора и това им харесва, хора разни).
   Едва ли бих могъл да събера песните, пък дори и хората които ги знаят, пръснати из цяла България и многото чужбини, пък и  едва ли е нужно  "всяка форма, веднъж начената е смъртна" може би просто им е дошло времето. А и ако "всичко тече, всичко се развива" защо и с песните да не е така. Щом има "опростявай за да разбереш" сигурно ще има и "преиначавай за да разбираш" на кой както му е по лесно. Не толкова са важни думите (дали е ке или ще) а смисълът който носят и посланието което пренасят.
    Позамисляйки се над Калинината драма се сетих за една стара пещерняшка песен, която би могла да е успешно продължение на Калинината. И тъй, да си представим че Калина все пак е изпълнила заветната си и лелеана мечта, събрала се е с юначината, след куб премеждия и тъй след седем години брак, те провеждат следният диалог:


(Калина-         -Бий ма мъжу, бий мъ ти
женски хор)    аку щеш прибий.
                       Тези нанки дет ги имам,
                        не си барал ти!
(хор, всички заедно) Барал ги е само той, комшията мой
                                   зад кенефа свой, за ината мой!
(Калина)  -Бий ма мъжо бий ма ти
                  аку щеш прибий,
                  тизи ноги дет ги имам
                  не си дигал ти!
(хор) Дигал ги е само той, комшията мой
         зад кенефа свой, за ината мой!
(Калина) -Бий ма мъжу бий ма ти,
                 аку щеш прибий
                 тези деца дет ги имам
                 не си правил ти.               
(хор) Правил ги е само той, комшията мой,
         зад кенефа свой, за ината мой!



Хъм, сега като го чета за редакция, направо се чудя, колко стряскащо земен а и на места доста циничен е пещерният ни фолклор, не мога да му връзвам кусури обаче, той е неподправен, като земята... която често ядем.
    Пък за юнаците, е една много стара, отворена приказка, от която нищо не се получи, за последно ги видях на кастринг в мюзик айдъл   ( http://bglog.net/blog/se_chko/site/posts/?bid=14149 )  Та, такива ми ти работи

Ей, ама вие цяла Калинина епопея сътворихте!
Пък на мене, Куини, ми се прищя нещо простичко - да си я изпеем двете тая хубава песен, много я обичам. И досега, освен настръхването от чумските закани, не се бях замисляла за всичките и психоаналитични дебри. :))

Шели, ето такива дискусии, в които всеки коментар е сам по себе си много интересен и ценен, ме изпълват с възторг. Е, как да не се пристрастиш към блогването при това положение?

Сечко, ама затова ли била цялата патардия? Калина да узурпира женения мъж и след някоя годинка със съседа рога да му слага? И после ходи и търси логика в постъпките на хората...

Но че има налагане на чувствата на Калина, има. Което с право може да се възприеме и като агресивен акт. Нормално е на някои мъже такова поведение да им се стори плашещо. Всъщност момата нарушава важно правило в отношенията мъж-жена, а именно,  че жената може да избира с кого да бъде, но тя трябва да го направи толкова дискретно, че мъжът да остане с впечатлението, че той определя нещата. 

В тази връзка искам да споделя, че определението ти за „калинизма, като стратегия на агресивният маркетинг”, която „води до добри (или лоши) сърдечни резултати” ме застреля :)))

За вината в любовта сме на едно мнение, че такава няма, защото чувствата не са нещо, което може да се ръководи и контролира. Само с една реплика не съм съгласна: че любовта е измама. Според мен превърне ли се в измама, значи тя е престанала да бъде любов. Или може би ти имаш предвид друго – че влюбените в стремежа си да бъдат обичани се представят в друга светлина, като по-добри, по-интересни и по-привлекателни.

А моят юначен хипар от приказката те моля да го извиниш, че нещо хич го няма напоследък. Все вкъщи си стои, настроен е на романтична вълна и даже в момента кръстът го е схванал, затова през повечето време почива.

Само едно допълнение към хилядите коментари :)

Някой мисли ли кво и е на Калина? Я си представете да сте на нейно място. Мъжът на живота ви, примерно, или така си мислите, но може и да е сродната ви душа, кой знае. Та той е женен, има си дечица, щото му било скучно да ви чака 5 години и забременил някоя си на 18. И вие се срещате и той е женен и има семейство, а вие не искате да живеете оставащите 50 години сами, без сродната си душа. И искате да се борите за нея. И с тази песен, всъщност му казвате "готова съм на всичко, на абсолютно всичко за теб, само кажи". Разкривате си цялата душа само заради него. Защото го искате, защото сте негова и не искате да сте на никой друг.
Всички си мислите за жената и децата на тъпака. За семейството му. Склонни ли сте да смажете една истинска любов, не просто секс с по-младата Калина, а истинска, дълбока и необятна любов, заради семейството му? Особено сега, когато не трябва някой да умира, за да се реши положението. Тогава е било по-скапано, щоо ако си зареже жената, горката тя, ще трябва да си намери някой вдовец, че да се съберат. Иначе глад и мор. И унижение.
Но сега не е така. И все пак, всички мислите само за горката жена. Нямам нищо против жената, мъжът или Калина. Всички имат право на щастие. Въпросът е кой и какво жертва за това щастие. Щото ако мъжът откаже на Калина, пък я е обичал, той цял живот ще мрази жена си и ще я съсипва, защото ще я обвинява за изгубената любов. Ако мъжът пък отиде с Калина, пък тя се окаже еднодневка-ще го е яд, че е изоставил жена си и ще се пропие и съсипе. Жена му, може и да си намери някой не толкова объркан, може и да не си намери.

Общо взето винаги има начин някой да страда, но има и начин да страда минимално. Важното е страданието да е минимално. Щото то семейството се прави не от децата, а от родителите. Ако родителите не се обичат, а само си крещат или презират, голямо семейство, няма що.
Пък и искам да подчертая-истинският мъж, независимо от Калина и жена си, винаги ще бъде баща на децата си.

Всички си мислите за жената и децата на тъпака. За семейството му.

Дениджейн, на скролче ли прочете коментарите, мила? Защото ще е жалко така невярно да се обобщават мненията. Препоръчвам ти коментара на Щепси по темата - страхотен е. 

Иначе ти благодаря за изказаното мнение. Само с една вметка: че всяка крайност не е добра. Ако седнем да мислим само за любовта на Калина и да пренебрегнем всичко останало в тази ситуация, значи анализът ни няма да е нито пълен, нито верен.

Шели, пропуснах да ти кажа, че за мен ще бъде удоволствие да си изпеем двечките тази песен. Да знаеш, аз хващам много точно първи глас, така че можем да пробваме да я изпеем на два гласа.

И още, Дениджейн! Всеки има право на щастие: и влюбената мома, и младия мъж, и съпругата му. Помисли дали, ако едно щастие e изградено върху чуждо нещастие, би се получило нещо чак до там прекрасно.

Естесветно, че четох на скролче, все пак това са 24 дълги коментара :) Влез ми в положението.
И между другото сега като пак го погледнах се сетих, че го четох коментара на Щепси.
Но все пак тя повече набляга на Калина и нейната всеотдайност. А аз на любовта, която и двамата може да изпитват или не. Щото до такива реплики може да доведе и любов и обикновено обсебване. А при недостиг на мъже -дори и най-обикновено желание за възпроизводство.

А мен ме интересува любовта. И това, че много хора са склонни да я пренебрегнат в името на нещо по-обществено приемливо. И по този начин живеят полу-живот.
Не става въпрос да си градиш щастието на чуждото нещастие, а да намериш силата в себе си да бъдеш щастлив и доволен въпреки всичко. И разбира се, без да съсипеш живота на никой. В тройни ситуации е трудно да не се нарани никой, но има начин това нараняване да не е трагедия, а просто ново начало. И ако мъжът е мъж и не забрави децата си, щото те са и негови, или жена му си намери някой, който наистина я обича, а не само заради децата, какво лошо. Това не е точно в  контекста на времето. Но си спомням едно разказче за нечие семе. Който го е чел ще се сети. Там ожениха момчето и момичето много млади, те не се оправиха и после ги разделиха и дадоха момичето на някакъв. И тя трябваше да се грижи за него, докато той беше пиян, болен или нещо такова. А любимият и, се премести да живее до нея и й помагаше с каквото може и беше винаги до нея. Ето това е любов.

Както и да е, при всички случаи, това е само песен. Аз просто малко се възмутих, както винаги, от общолюбимата причина-семейството и децата. Просто не ми харесва да се принизява нечия душа и живот до подпис или деца или каквото и да е. Почти винаги има изход от такива ситуации.
Забележете нашият лирически герой може и да обича жена си, просто да се опитва да не нарани чувствата на Калина и затова да се обяснява толкова. Но в крайна сметка за него жена му може да е номер едно. Всички си мислят, че на мъжът му се хойка, но той може да е мъж на място и да не се интересува от глупостите на Калина. Може Калина да е на 16 (то и така си звучи ако не се замисляме толкова) и той да се опитва да я разкара без да доведе до някоя семейна драма.

Както и да е :) Аз както винаги защитавам личното щастие срещу обществената угодност.
Вярно, децата са невинни жертви в случая, но има начин да се омекоти удара за тях. Пък и за тях е по-добре да живеят с щастливи мама и татко по отделно, отколкото с мразещи се или депресирани мама и тати заедно.

Съгласна съм, но ако аз съм на мястото на Калина, ще обичам този мъж по трудния начин, виждайки го рядко, съзерцавайки го отдалече, без да му натрапвам своите желания. А ако той поиска да бъде с мен и да се раздели с жена си, първата, която ще се опълчи срещу това, ще съм аз. Сигурно защото няма да мога да понеса угризенията на съвестта, че аз съм била причината да разбия едно семейство. Явно е въпрос на ценностна система.

Казвам всичко това, като имаш предвид, че аз смятам Любовта за най-прекрасното човешко чувство и в собствения си блог съм посветила доста постинги в нейна чест.

Темата е много интересна, коментарите към нея също. Намесвам се не толкова заради Калина, момъкът или първата му жена. Приемам, че песента е  вид фолклор и едва ли ще намерим точната истина за ония времена, т.е. едва ли ще сме напълно вярни в нашите предположения, каквито и да са те.
Включвам се, защото темата се разшири до развалянето на семейство, и горките деца, и горката жена и голямата  любов, която може и да не си позволим да изпитаме, защото после съвестта... и пак горките деца и т.н.
Аз съм за любовта / т.е. присъединявам се към предпоследното мнение с двете ръце/. Не говоря просто ей така. Преживяла съм го. И смятам, че си заслужава. Когато си сигурен. Когато изпитваш онази 100% увереност - ето това е човека, това е моята половина, това е сърцето ми.
Просто го правиш. Залагаш целият си живот. И скачаш...Страшно е, трудно е, на моменти мъчително - раздели, разводи, обяснения, деца ...
Но когато всичко отшуми - / всяко чудо за три дни/, ти ставаш пълноценен човек. Защото до себе си имаш своята половина, защото сърцето ти е цяло и защото вече всичко е по- лесно... И деца да гледаш / в моя случай - три/, и да работиш /колкото се налага /, и да домакинстваш за едно голямо семейство.
Знам, че може би някой ще ме опонира - а ако дойде следваща голяма любов? Тогава какво - пак отначало? Нали знаете има и такива хора - три, четири брака и търсят ли търсят...
Не мога да отговоря. Знам само, че кога аз поставих моето начало, бях сигурна - ето това е той. И заложих. Вече десет години мисля така. Щастлива съм, че се осмелих.

Много ми харесаха последните 3 коментара, по различни причини.
Куини защитава своята гледна точка и за себе си е решила как вероятно би постъпила в подобна ситуация.

Валена е имала невероятен шанс в живота, разпознала го е и нещата са завършили щастливо.

А Дени припомня един от  моите любими разкази ("Дервишово семе" от "Диви разкази" на Николай Хайтов)--много ми беше трудно да обясня на гимназисти гледната точка на главния герой--че понякога може нещата да не станат както ги искаме, но ако любовта е истинска, тя продължава цял един живот...
Историята в разказа  е по-разтърсваща и от тази в "Ромео и Жулиета"--за да не се мъчи любимата му да носи дърва да стопли болния си съпруг (който я е тормозел цял живот), героят САМ носи дървата--за да топли този, който е отнел щастието му.
Иначе, казва той, тя трябва да се мъчи да мъкне дървата...

Разказът е показателен за морала на българите от "едно време" ( и в частност--на българите-мохамедани)--има една морална категория, която стои над всички лични чувства, и тя се нарича
"човещина".
Разказът провокира към размисъл и отдавна щях да го цитирам, но се боях да не прозвуча твърде даскалски в анализа си, което вероятно и стана.

Дени е виновна :).

Еха, тук си имаме една истинска, съвсем реална, успяла да сбъдне мечтата си, щастлива съвременна Калина в лицето на Валена :) Вълнуващо е това, което тя споделя. Пожелавам й вечно да се радва на любовта си!

Колкото до моето мнение, искам пак да повторя, че любовта е истинска винаги, когато я има, дори, когато не е споделена с любимия. Разликата е само в степента на щастието/нещастието, което носи.

Аз мисля обратно на Куини, любовта не може да я има ако не е споделена. Ако не свързва двете половини на едно цяло - не е любов. Други неща (също нужни и допринасящи личността да стане каквато е във всеки стадий на развитието си, макар и мъчителни понякога) са бурните едностранни чувства. Не са любов. Валена не е Калина. Именно защото любовта я е свързала с другата й половина. А на Калина това няма изгледи да й се случи.

Това ми напомня прословутото есе на един от моите любими учители - "Ако бях Офелия". Туш, особено за момчетата.

Аз лично си мисля, че изгората на Калина ще и отказва докрай.

Ако е много напориста, ще си смени номера на телефона и тя няма да му се обажда повече с неприлични предложения:Р

Ако е 'уба'а Калина, аз на негово място бих я опънал един-два пъти, да си начеше крастата (или по-скоро аз мойта:))
Колкото до на Куини приятелите - прави са и то доста - когато секса не върви в една връзка, то тя е обречена, независимо от всичко останало.

Ех, Лорде, Лорде, колко си прав.Той човекът и вика -назад ,назад,тя не- ще ти пусна.Па после ние мъжете виновни.

Последните мъжки мнения някак пропускат, заобикалят понятието „любов”, приравнявайки го със секса :) Струва ми се обаче, че непризнаването на любовта е проява по-скоро на мъжко самолюбие, а не, че те не вярват в нея.

Не ми харесва идеята да осъдим Калина на любовни мъки и страдания, като категорично й отнемем и най-малката надежда да се случи един ден така, че тя да бъде заедно с любимия си. В живота обикновено става винаги най-неочакваното. А в любовта не бива да търсим логика: как възниква тя - никой знае и нейната тайна никога няма да бъде разбулена.

Възможни са най-различни варианти, свързани с отношението на младия мъж към Калина. Възможно е той също вече да е влюбен в Калина, но все още да не си дава точна сметка какво се случва с него, защото шоково е попаднал в сложна ситуация. Никак не е изключено и той да се влюби също така безразсъдно в Калина. Ако не в първия момент, може да е малко по-нататък.

Мария, не съм съгласна с мнението ти, че само споделените чувства могат да бъдат наречени любов. Любовта е чувство и щом някой го изпитва, значи това е любов. Затова ние даваме най-различни определения на любовта. Тя може да бъде споделена или несподелена, платоническа или в съчетание със секс, кратка или вечна, спокойна или изпълнена с напрежение и тревоги. При всички случаи влюбеният човек мисли за любимия си почти постоянно; копнее да бъде с него и да изживяват заедно физическо удоволствие от докосването; страда, когато са разделени, но винаги обича, докато обича. 

Мда, и аз не мисл,я че любовта се определя от споделеността.
Любовта според мен е по-скоро чувството, че не си сам и че целият свят е прекрасен и да си щастлив заради и чрез някой друг. Аз съм изпитвала такова нещо и когато фенувах. Несподелена любов, но какво пък, бях щастлива за известно време. Е, не е същото като да има винаги на кой да звъннеш и кой да те глезка и ти да глезкаш и да сте си заедно във всичко. Но и това е вариант.

Ела, нямам против да съм виновна. Този разказ толкова ме впечатли, че и досега го помня и се сещам за него, когато се замисля за това какво е любовта. Мисля даже, че той ми е формирал до голяма степен разбирането за любовта . Той и "Неразделни". И "Събличай се полека се събличай" :)  Така де :) Както и да е, толкова ме трогна как двамата останаха заедно въпреки всичко. Как любовта, макар и мъчителна, пак победи. Защото какво значение има, че не спите в едно легло като всеки ден сте заедно и споделяте радостите и неволите и си помагате във всичко. Все повече си мисля, че точно това е идеята на сродните души-винаги да си помагат и да си напомнят за щастието и красотата на Вселената. Пък сексът и децата и домът са само странични (д)ефекти. Важно е Единението.

Куини-не мислиш ли че избирайки да обичаш някого отдалече е престъпление спрямо другия? Защото ти еднолично го лишаваш от правото да бъде щастлив и да бъде истински. Аз мисля. Ако той/тя реши, че не желае да е с теб-добре. Остави го и го обичай отдалече. Но не го оставяй преди да си му дала избор.
Аз лично мисля, че семейството е отговорност само на хората в него. Те са единствените, които решават как и дали то ще съществува. Не съм склонна да обвинявам третия човек, че е развалил/а всичко. Както често казвам няма споделена отговорност. Или си изнасилен (или невменяем) или си виновен.

Куини, ако имате предвид с Дени за любовта въобще изобщо - о.к. прави сте. Като почнем от на християните любовта към Бога и свършим с любовта към природата - всичко е любов. Аз имах предвид тясната рамка - Калинината история, която е за любовта между жената и мъжа. Тази именно мисля, че не е любов ако е едностранна. Т.е. ако не е "между", а само "към" не е това. Може да е друго важно/полезно/вдъхновяващо/измъчващо нещо. Но то се различава от любовта.

ПП Не познавам достатъчно хомосексуални двойки отблизо и не знам при тях как е. На една такваз "сватба" обаче съм била и бях даже нещо като приятел на семейството. Отстрани изглеждаше като при хетеросуксуалните. Ама все пак, други култури (френска +холандска), може и нещо да не съм довдянала.

 Дениджейн, интересен въпрос задаваш. В конкретната ситуация, както е описана в песента, ако мъжът има вкъщи любяща хубава жена и деца, и впоследствие обикне друга млада свободна жена, не смятам, че е престъпление, ако любовницата не желае да понесе мисълта, че е разбила семейството на своя възлюбен. По-скоро обратното – престъпление би било, ако тя иска този мъж  само за себе си, без да се съобразява, че той вече е женен, свързал е живота си с друга жена, от която има деца. Някои факти са твърде сериозни, за да бъдат пренебрегнати.

За мен бракът има действие на договор, съюз между двама души, който гарантира създаването на условия за отглеждане на децата. Това е главната му цел. Защото за децата най-добри родители са техните собствени, но се срещат и изключения от това правило.

 Брачният съюз се сключва, за да не е така лесно при най-малкия проблем съпрузите да се разделят, тоест той носи елемент на принуда, на натиск, на обвързване, на наложено отвън съобразяване с другия.

Всеки има право на избор. Въпросът за избора е преди всичко личен, но когато касае и други хора, тогава участниците имат право да обсъждат проблема и да си влияят помежду си. Когато един мъж започва да обмисля дали да не се раздели с жена си заради друга жена, от която има деца, без да има никакви други причини да иска раздялата, смятам, че би било прекалено егоистично да се постъпи по този начин.

И сега един музикален поздрав с химна на Родопите - "Бела съм, бела, юначе", за всички, които следят темата. В постинга ви споменах как тръгна разговора за мома Калина: като обсъждане как евентуално може да продължи историята. Нямаше да ви занимавам с този въпрос, ако младото семейство от Родопите не ме беше провокирало и мен с отговора си. На клипа ще видите съпруга, който снощи ни попя от сърце. Извинете ме за недоброго ми справяне като видео оператор. Не бях готова да започна записа навреме и затова е отрязано началото на песента. 

Ами за мен пък бракът е безмислен и безсилен. Той е символ на любовта, но не може да я създаде или запази. Дете съм на разведени родители и знам, че понякога хората си мислят, че се обичат, пък после се оказва, че не било точно така и е по-добре по отделно.
Знам, че е много успокояващо да си мислиш, че подписът е нещо много сериозно, но всъщност единственото, което е сериозно е бюрокрацията. Смяташ ли, че любовта трябва да се определя от бюрокрацич? Аз не.

За мен любовта е свободна. Ти даваш душата си на някой и тя е негова докато я иска и ти го искаш. Точно затова, въпреки, че не сме женени, аз се чувствам омъжена. Просто сърцето ми е вече дадено. А когато някой се чувства така, подписът няма значение.

Но понякога човек греши. Понякога хората се променят. Всичко се случва. И ако не си щастлив и си мечтаеш да избягаш, а някъде около теб голямата ти любов тайно си мечтае за теб, ми според мен не е честно.
Според мен предлагайки избор на някой, ти не изискваш нищо от него. Просто му даваш избор. И той решава какво да прави. Ако не е заинтересован, просто нищо няма да направи. Ако е, ще си реши. В това няма нищо лошо. Но да си страдаш от страни, за да не му разваляш хубавото семейство, това мяза на мазохизъм. И садизъм. И мания за величие, защото все пак ТИ решаваш да позволиш на другия да си живее живота. Колко благородно!

А и от къде знаеш какво му е семейството? Децата не правят едно семейство хубаво. Те не могат да те накарат да обичаш човека до теб. Или любящата съпруга (или съпруг)-той/тя може да си те обича, но ако не е взаимно?
По принцип хората се развеждат като спрат да се обичат, но не винаги и не всички. Някои просто си карат по инерция, защото няма нищо по-добро на хоризонта. И изглеждат много хубави отстрани, а отвътре няма нищо. Как можеш да го прецениш това отстрани? Аз не мога. И затова за мен изборът може да е само на човекът в семейството. Ти предлагаш, той решава. Но не можеш да решаваш неговото щастие, въз основа на твоите предположения.

И може би трябва да подчертая-хората като се обичат не тръгват след първия, който каже, че ги обича повече и не си решават проблемите със смяна на партнъора. Освен ако не са много глупави. Така че ако някой/я просто дойде и каже на мъжа или жената-много те обичам, всичко ще направя за теб, това не значи задължително, че те ще се влюбят безумно. Не става така по принцип. Ако са щастливи просто ще разкарат кандидата. Така че едното казване или споделяне не води задължително до разваляне на семейства. Не пропагандирам това. Просто вярвам в свободата. И в това, че любовта трябва да е най-свободна.

(и само да отбележа, в случаят не говоря за секс. въпреки че несъмнено сексът е много основен. )