Как Хитлер е могъл да спечели войната

Историята си е това, което се е случило. Но на Запад има такова направление - алтернативна история. Тя изучава, какво би могло да се стане, ако не бяха се задействали някои случайни фактори. През 2000 г. в Ню Йорк излиза книгата What if? The World's Foremost Military Historians Imagine What Might Have Been / Edited by Robert Cowley. New York: Berkley Books, 2000. Както казва редакторът Робърт Каули, "пътят, който не е изминат, все едно си остава на картата".
Една от главите в тази книга е написана от британският военен историк Джон Киган, който разсъждава върху възможните стратегии, евентуално осигуряващи победата на Германия през Втората световна война.
"Ако през лятото на 1941 г. Хитлер беше избрал като направление за главния си удар не Съветска Русия, а Сирия и Ливан, пред него щеше да се открие прав път към Северен Ирак и Иран с техните петролни запаси. Окупирането на Леванта - Сирия и Ливан - би помогнало на фюрера в кратки срокове не само да оседлае стратегическите направления, водещи към главните нефтодобивни центрове на Близкия Изток, но и да го приближи до най-важните иммперски владения на последния му европейски противник, Британия, както и да излезе до южните рубежи на сталинска Русия" - твърди Джон Киган.
Както е известно, след разгрома на Франция през 1940 г. Хитлер водил неуспешни преговори с Англия, разчитайки че така ще укрепи господството си в Европа и ще получи възможност за почивка преди да реализира по-нанатъшните си стратегически планове. Същевременно той изявявал готовност да разшири пакта Рибентроп-Молотов, сключен през август 1939 г. Хитлер би предпочел да раздели със Сталин сферите на влияние в Източна Европа. Йосиф Висарионович решил да се възползва от това и започнал доста агресивна дипломация. На 12 ноември Молотов пристигнал в Берлин със следните искания: съгласието на Германия за окупацията на Финландия, предоставяне на правото за безпрепятствено използване на Балтийско море, Москва да стане гарант за границите на България(!), и да получи право на излаз на Средиземно море през Босфора. Хитлер бил вбесен и заповядал на Рибентроп да прибере проекта за договор в най-долното чекмедже. На 18 декември фюрерът подписва секретна директива с № 211 която залегнала в основите на плана "Барбароса", предвиждащ нападането на СССР.
След окупирането на Гърция пред Хитлер се открива възможност да достигне до нефта в Ирак, Иран и Саудитска Арабия през Сирия. Седемте английски дивизии в Палестина, Египет и Либия били сковани от африканския корпус на Ервин Ромел. В подкрепа на германците имало и значителен италиански контингент. На 3 април 1941 г. в Ирак станал преврат и новият властник Рашид Али се обърнал за помощ към Германия. На 30 май Хитлер издал директива № 30 за поддържане на "арабското освободително движение" и за едновременна немско-италианска офанзива в района на Суецкия канал. Директива № 32, подписана на 11 юни, предвижда концентриране на немски войски в България, "необходими за осигуряване на политическата лоялност на Турция или за възможното потушаване на нейната съпротива".
Джон Киган смята, че ако главната операция през 1941 г. беше осъществена като нападение на Близкия Изток от територията на България и Гърция, то събитията щели да се развият по съвсем друг начин. Но Хитлер, заслепен от гняв и страх пред Сталин, избрал фронталната атака срещу Съветска Русия. "Колко ли трябва да сме му благодарни, че през пролетта на 1941 г. той не е избрал по-тънката и не толкова праволинейна стратегия!" - заключава Джон Киган.