КЪДЕ СГРЕШИХ?
Наскоро имаше публикуван един добре написан пост за гражданското общество и някои недъзи на нашето - "Какво да се прави? Ми четете стари вестници."
Зададох си въпроси. Какво сгреших в дневния си ред през последните години? А какво да включа в дневния си ред, за да се променят нещата ако са такива?
В същност какви бяха убежденията ми през последните 18 години?
Да си плащам данъците.
Да не си плащам данъците винаги, когато в закона има дупка.
Ако не ми изнася да нарушавам правилата, които някой друг е написал в своя полза и да си плащам ако ме пипнат.
Да не споря и да не влизам в безсмислени битки. Ако все пак се зададе битка да маневрирам, лъжа и печеля съюзници, докато заема ключови позиции.
Ако боят е неизбежен, да съм подъл и опустошителен до победа без феър плей (не знам как се пише на английски). По възможност да намеря някой друг да свърши мръсната работа. В повечето случаи има доброволци.
Да прощавам на длъжниците си, но да държа карес на трима по списък и ако ми паднат на волето да си получат ритника в задника. Повече от трима в списъка вече е параноя, а над трима си е чиста лудост.
Да гласувам и често да псувам, че ми се налага да избирам по-малкото зло.
Вместо да давам риба, да уча другите да си я ловят сами. Научил съм доста. Някои дори изразяват благодарност.
Да помагам само когато ми се поиска помощ. Другото си е чиста агресия.
Да дарявам само по собствено желание и избор. Щото нали знаете за оня, дето нахранил света с две риби, а те после го разпънали.
Да не плащам подкупи на катаджии, доктори, както и всякакви други.
Щедро да възнаграждавам с мисъл слово и действие всяко добро, което ме е докоснало.
Да създавам отношения при които другата страна ми е задължена и имам да взимам. Някой път.
Да изтъквам благоприлична причина за постъпките си, а в същност мотивът да е друг. Например широко да прокламирам,че съм си купил джип щото е безусловно нужен на бизнеса ми, а в същност причината е, че искам тая играчка защото обожавам чувството за всепроходимост и мога да ходя на риба където си поискам. (Абе кой ще си купи имот до който можеш да стигнеш само с джип или лек домашен танк?) Май е вярно че мъжете се отличават от момчетата само по цената на играчките.
Да мечтая и да възпламенявам другите с мечтите си.
Да фалирам два пъти и въпреки всичко да се изправя и да продължа.
Да запазя мостовете към всичките си бивши гаджета и всичките си бивши работодатели. За приятелите е ясно.
Да съм непоправим оптимист, да разширявам мрежата от съзидатели и да бягам презглава от отрицателите.
Да обичам децата и родителите си.
Да живея щастливо.
През цялото това време аз оперирах в средата на нашето си общество.
Е, къде сгреших? Или може би нещата не са толкова калпави?
Ти имаш ли чувството, че някъде си сбъркал?
Ясно е, че си дал най-доброто от себе си според обстоятелствата, с които си се съобразявал през годините, и ако си можел по-добре, щял си да го сториш. Ала Сега с помощта на богатия си натрупан опит и според вътрешното ти чувство като твой верен съветник на какво ниво смяташ, че е гражданското общество в България; как би искал то да изглежда занапред? Как смяташ, че можеш да обогатиш досегашните си убеждения в тази посока?
Сърдечни поздрави,
Ани
И твърде провокативен коментар. С малко думи си задала много разнопосочни въпроси, за отговора на които ще трябва да събера доста различни парченца от мъдростта на предците ми.
Дали съм сбъркал някъде? Разбира се. На 23 години станах офицер. Аз още човек не съм станал, а те човешки съдби ми дадоха да решавам. Добре че имаше по-мъдри от мен.
Да, в живота ми има постъпки с които изобщо не се гордея, въпреки че за някои от тях хората са ми се възхищавали. Но поради това се чувствам особено щастлив с онези другите, с които се гордея. И това ме кара да мисля, че всички пътища са верни, ако осъзнаеш, че винаги имаш избор.
Как си представям гражданското общество? Ако бях аспарухов воин каква България щях да си представям? Тази на Крум Страшни и Симеон Велики или тази на Василий Българоубиеца? Тази на Калоян и Иван Асен Втори, или тази на Борил и Константин куция? Тази на Ботев и Левски, или тази на човека, чието име е изтръгнато от камъка на Оборище? Кой е направил избора на България на Евлоги и Христо Георгиеви, Стамболов и Буров и кой е направил избора на България на тези които "клаха народа си както и турчин не го е клал"? Та всичко това е нашата България и обществото, което ние сме си създали.
Вярвам в убежденията които съм написал. И за това със старст привличам съмишленици и съюзници. Това формира нашите колективни убеждения, респективно нашите реалности.
А за злодеите - майната им. Ако съм прав времето ще ги измете... За да дойдат на тяхно място други.
Мисля, че грешките не са за да си правим отчет за това с какво не бихме се гордели, а за да се учим от тях. Когато се поучим от тях, те вече са си изпълнили функцията и с чиста съвест лесно могат да бъдат забравени.
Съгласна съм с теб, че нашата древна България сме формирали през вековете такава, каквато е в момента. Тя е плод на нашето узряване, разширяване на мирогледа, осъзнаване на културата, традициите и ценностите ни; зараждане и постепенно осъзнаване на нови идеи и желания.
Кои са твоите идеи и желания сега?
Във връзка с тази тема ми хареса една мисъл: "Човек покорява съдбата чрез мисълта. Ако нямате вяра в хората и в институциите, не се опитвайте да започвате нещо. Така е неизбежно онова, което е в мисълта ви." от Каралайл.
Какви мисли ти идват сега?
:)
Ти си дала сама отговора на въпроса си.
За мен остава приятната част да го илюстрирам.
Когато бях млад исках да променя света. Чувствах, че нямам време и си плюх на ръцете. Принуждавах и служех. Заповядвах и молех, но светът не щеше и да знае, че аз го променям. Тогава реших, че първо трябва да променя близките си. И започнах. А те неблагодарниците не проявиха никакво разбиране и се разбягаха. Останах сам. Смирих се. И запонах бавно да променям себе си. Прочетох и чух чужди мисли по въпроса. Достигнах и до собствени прозрения. Продължавах да се забавлявам в тази игра. И един ден... Чудо! Светът се беше променил, близките ми се бяха завърнали. Имах много приятели, а аз гледах на света с очите на дете. Живеех щастливо и без да бързам.
Да аз вярвам на институциите. Независимо от множеството простотии. Защото там на едно далечно ниво всички сме свързани. И тогава тези институции са наш колективен продукт. Следователно и мой. Е, мога ли да не вярвам на себе си?
Погледни само в този блог колко добри хора има! :)
Аз също не познавам хора, които без съпротива се остават да им се дава тон в живота. Болезнено открих, вероятно като теб, че връзката ми със света и хората стои в пряка зависимост от собственото ми себеопознаване и хармонизиране. Въпреки това продължавам силно да вярвам в непрекъснатата промяна към по-добро. Да, по-млада съм от теб, навярно и все още по-глупава :) Ала мислиш ли, че човек може да избяга от вътрешната си природа? Колкото и да се изменя, той не остава ли в основата си същият? Не се съмнявам, че и у двама ни живее желанието за промяната към по-добро. Интересно е как всеки от нас си я представя и дали гледаме в една и съща посока по пътя към постигането и'! Затова те питам какви желания и идеи имаш по отношение на България сега и утре. Не можем да променим миналото, било то добро или лошо, но можем да повлияем на бъдещето, нали?
Това, че този блог го има, е нещо върховно! Аз съм възхитена, защото той дава възможността хората да споделят и учат един за и от друг, разкривайки свои преживявания, формулирайки свои вълнения, идеи и желания! Аз лично разказах на много мои приятели за блога.
Що се отнася до темата мисля, че този блог може да постви важна основа за развитието на гражданското общество в България! Нали?
Не съм забравил името Му. Просто разговарям с Него в "тъмната ми стаичка".
Моето мнение: Не си сгрешил, резултатите обикновено идват по-бавно и трябва повечко търпение. Просто продължавай все така!
Gen, благодаря ти!
Жоре, благодаря за оценката!
Ани, разбира се че смятам, че човек не може да избяга от вътрешната си същност. Но човек може да променя вътрешната си същност. И в това е разковничето.
Казваш гражданско общество. Аз усещам, че процесът на формиране на гражданското общество у нас отдавна е започнал. Но както казва Жоро, нужно е търпение и време този процес да даде плодовете си. А ние ежедневно, без да виждаме само кривиците да вграждаме нашите си елементи в тази сложна система.
Как виждам България… Виждам тази икона чиста и красива. Място на което хората, независимо какъв е Богът им, живеят в сговор и мир. Място на което силните помагат на слабите да станат силни.
България. Място на което децата и внуците ми живеят по-добре от мен. Волни, непокорни и задружни. С колене изподрани от катерене, а не от коленичене. Може да се коленичи само пред майката.
Станислав Стратиев, Бог да го прости, беше рекъл, че хората на кръстопът нужник не правят, а ние държава сме построили. И така повече от 1300 години. Само помислете: Ние притежаваме енергията на това кръстопътище.
Утре е понеделник. Да запретваме ръкави. Имаме още много за вършене
Днешните стари са съвсемдруга бира. Родени между Голямата депресия иВтората световна война, техният житейски опит е съвършено друг. Затова днес нисервират поведение, във всичко различно от това на техните родители, . Вместо да демонстрират на буйните млади възпитание, днешните старипопържат така, че на човек да му се зачервят ушите чак. Където техните родителибяха благи, тези са зли. Вместо умерени - екстремисти. Наместо добродушни,скромни и отзивчиви, както бяха техните мама и тате, тези клокочат от ярост. И,тъй като очевидно нещо са ядосани на собствения си живот, са най-отмъстителнотои егоистично (т.е. немислещо по-напред от днес, да не говорим - за другите)поколение в страната ни.Довчера тези стари формираха крайните крила на всички политически партии -онези крила, за които отношението с политическия противник се свежда до:"Тия - до стената!" Днес те се наредиха зад новия чудодеен спасител. А като си помисли човек: тези хора са набори на Пол Маккартни и Мик Джагър, наЕлизабет Втора и Хелмут Кол, на строителите на съвременна Европа и на"поколението на цветята, мира и любовта".
След тях израстна поколението, което те възпитаха- това, на 50 годишните, възпитано в средния соц. Днешнотопоколение е политици са от тази вълна. То е възпитавано в орднунг и репресии. Тва са годините на установяване,укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те сасоциално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца.Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са сезатворили.Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активняи организиращреалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо севъзпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата-обществотое бащата. То е инициативата, началото и края. Когато го няма бащата,доминира майката. Матер-майка-материа. В следващите 7-14 години, според Фройд-колективът, обществото, налагат чертите си върху неукрепналияхарактер.
Я да видим какво налагаха? Подчинение, послушание,безинициативност, отговорност-към Партията, фалш, пунт и пластика иотчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, весикгледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.
Товапоколение има характерни черти, които го различават отпредното-преживяло колективизацията, формирано през репресиите, сетневълкочервенковските кебапчета и Култа. Тва е поколението на Терешкова ипокоряването на Космоса-то е формирано в соцпропаганда, но в условиятана победил соц. Студена война, но и спокойствие-нямаше видимирепресии.Имаше отчети, събрания, манифестации, но и неверие, дваморала, дънки райфъл и Пинк Флойд. Тва поколение е живяло САМО презТодорживково.
Или да вземем поколението ,родено в началните 70 години. Само, че то е отлично описано от Карбовски като "загубеното поколение"
Уфф, ноо се отгънах пак..
Днешните стари са съвсем друга бира. Родени между Голямата депресия иВтората световна война, техният житейски опит е съвършено друг. Затова днес нисервират поведение, във всичко различно от това на техните родители, . Вместо да демонстрират на буйните млади възпитание, днешните старипопържат така, че на човек да му се зачервят ушите чак. Където техните родителибяха благи, тези са зли. Вместо умерени - екстремисти. Наместо добродушни,скромни и отзивчиви, както бяха техните мама и тате, тези клокочат от ярост. И,тъй като очевидно нещо са ядосани на собствения си живот, са най-отмъстителнотои егоистично (т.е. немислещо по-напред от днес, да не говорим - за другите)поколение в страната ни.Довчера тези стари формираха крайните крила на всички политически партии -онези крила, за които отношението с политическия противник се свежда до:"Тия - до стената!" Днес те се наредиха зад новия чудодеен спасител. А като си помисли човек: тези хора са набори на Пол Маккартни и Мик Джагър, наЕлизабет Втора и Хелмут Кол, на строителите на съвременна Европа и на"поколението на цветята, мира и любовта".
След тях израстна поколението, което те възпитаха- това, на 50 годишните, възпитано в средния соц. Днешнотопоколение е политици са от тази вълна. То е възпитавано в орднунг и репресии. Тва са годините на установяване,укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те сасоциално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца.Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са сезатворили.Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активния организиращреалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо севъзпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата-обществотое бащата. То е инициативата, началото и края. Когато го няма бащата,доминира майката. Матер-майка-материа. В следващите 7-14 години, според Фройд-колективът, обществото, налагат чертите си върху неукрепналияхарактер.
Я да видим какво налагаха? Подчинение, послушание,безинициативност, отговорност-към Партията, фалш, пунт и пластика иотчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, весикгледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.
Товапоколение има характерни черти, които го различават отпредното-преживяло колективизацията, формирано през репресиите, сетневълкочервенковските кебапчета и Култа. Тва е поколението на Терешкова ипокоряването на Космоса-то е формирано в соцпропаганда, но в условиятана победил соц. Студена война, но и спокойствие-нямаше видимирепресии. Имаше отчети, събрания, манифестации, но и неверие, дваморала, дънки райфъл и Пинк Флойд. Тва поколение бе живяло САМО презТодорживково, то не помнеше друго време. АЖивков изглеждаше вечен, а за демокрацията никой дори не е мечтал.
Или да вземем поколението,родено в началните 70 години. Само, че то е отлично описано от Карбовски като "загубеното поколение"
Уфф, ноо се отгънах пак..
Можеш ли да разкажеш всичко това в рамките на една страница?
И, моля те, кажи от кое поколение си ти, ако искаш :)
Аз съм роден на 7 април 1960 г.
Кривиците са налице. Но има и добро.
Какво правим от тук нататък? Има богат ресурс от чудесни хора. Виждаш го. :)
2.Възрастта не е биологична категория, ами усещане, дух. Значи, на двайсет и няколко съм, но май сме от едно поколение.:))
3.Какво да правим ли-ти знаеш, написал си го, просто продължавай напред и прави каквото трябва, па да става квото ще.
4. Виждам го, радвам се-не всичко е загубено, затова ние,наборите, се и напъваме по нета. И навсякъде
П.С за начало ,ако можеш, изтрий единия от дублиращите се коментари-много сори, исках пак нещо да се редактирам,ама все бързам...
Благодаря ти!