КРИЕНИЦА-игри от детството

  
Тази игра е една от най-разпространените и има много имена: криеница, жмичка, миженка, мижедарка, а дядо Вазов в своите пътеписи през 1891г споменава за “ кужемиже”, което напомня за кришмиш. В играта се включват да играят и най-малките и най-големите. Може да се играе при всякакъв терен от сутрин до късно вечерта. Играта започва с избора на този, който ще жоми. Избраният вдига една от ръцете си свита в лакета опира челото си в нея, така че да не вижда, какво става около него и така се подпира на дърво, дирек или определено място. Заел тази поза започва да брои достатъчно дълго, за да се скрият останалите играчи. Броенето завършва с думите "който е на пет крачки пред мен, зад мен, в страни от мен, над мен, криш, миш , ти жо-о-миш." Всички са се изпокрили, кой кадето намери. Жомящият оглежда и то най-вече близките възможни укрития. Ако забележи някой, веднага тича до мястото, където е броил и казва на висок глас "пуза Пенчо" в случая Пенчо е случайно име. Името на забелязания задължително се казва, защото ако е грешно, всички излизат от укритията си и викат "спукано гърне-е, спукано гърне-е...", след което жомъщият започва отначало. Познатият от жомящия излиза от игра и става публика. Жомящият все повече се налага да се отдалечава от мястото за броене,например, дирека. Някой от криещите излиза от скривалището си и побягва към дирека, жомящият ако прецени ,че може да го изпревари и той хуква към дирека. Който изпревари казва "пуза мен",ако е криещият или "пуза..едикой си",ако е жомящият. Успелият да се "заплюе"т.е. успял да каже "пуза мен" също става публика, но със самочувствие на успял. Обикновенно жомящият се прави, че не е забелязал някой малко дете и го оставя да се заплюе, а те малките наистина плюят, така че е рисковано, след това да се облегнеш на дирека да броиш. Няма по-щаслива физиономия от тази на успяло да се заплюе малко дете. Най-интересна играта става на свечеряване, когато видимоста е намалена. Играе се до късно, затова най-подходящ за броене е дирек за електричество със светеща улична лампа. Имало е и случаи, когато отдавна се е стъмнило, играта привършила, децата са се прибрали по домовете си, а някой родители са тръгнали да си търсят детето. Намираме го сгушено някъде и продължава да се крие.