Очите ми пресипнаха за теб,
часовникът с отрова се нагълта.
Стаята - обширна гола степ,
диша с мене, но изглежда мъртва.
По стъклата капе тишина
и стените се целуват във ъглите.
Лампата от мъка изгоря,
никой за смъртта й не попита.
Вратата не скрибуца от печал,
останала да зее - празна яма,
на гвоздея виси жалейка - твоят шал.
Портретът ти отдавна там го няма.
Нахлува студ, аз целият горя,
пожарът ми изтиква студовете,
а в стаята ухае на жена -
от вазата с любимото ти цвете…
Разкошен стих! Но понеже май е петият за 2 дни, смея да отбележа: Натиснах за някои от стиховете плюс, за един минус. Но не е ли редно да публикуваш цялата стихосбирка в общност "Поезия"? Който се интересува ще ги намери и няма да остане разочарован!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви