КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ-игри от детството
Децата са в кръг около "Капитана". Един от тях бавно го тупа по гърба, докато пита: "Капитане, Капитане, на колко метра е дъното?". Ако Капитанът каже "на 10", децата бягат на 10 крачки от него, задаващият въпроса трябва да удари 10 пъти Капитана по гърба и също да избяга на 10 крачки. След като ударят Капитана 10 пъти тогава може да се обърне и пипне играча изпълняващ ударите. Позволено е да го гони, докато направи 10 крачки и застане неподвижен. Разбира се всички правят крачките на бегом. Капитанът преценява каква цифра да каже, ако играчът, който го налага по гърба е бавен, казва голяма цифра, за да има време да го настигне и пипне, както и обратното. Нов капитан става този, който е пипнат преди да направи необходимите крачки и спре да се движи. Не е много желателно да си капитан, особенно когато тупането по гърба не е потупване.
Благодаря, не съм я чувала тази игра, за други игри досещаш ли се?
Всичко добро!
Благодаря ти, MariaD, непременно ще надникна в блога на господина, заинтигувах те ме, определено!Още веднъж, благодаря!
Прекрасни дни!
Според мен не знаем всичко. Но като му дойде времето - Ачо ще ни разкаже защо знае толкова игри и как си ги припомня. Не знам дали внуците му или децата въобще - но мисля, че по някакъв готин начин си има работа с деца и сега. Никой не си спомня толкова много игри само защото ги е играл някога. И илюстрации има. Цял проект ми се струва да е това. И ми е много симпатичен.
Ще ти спестя баналностите за скоростта с която е текло времето когато Ачо е бил дете, после аз съм била дете и най-накрая - ти - съвсем скоро престанал да бъдеш дете. Но наистина разликата е като между максималната скорост на велосипед и реактиван самолет. А общо взето е вярно, че устойчивостта на спомена е правопропорционално зависима от продъжителността на преживяването. С много малки изключения. апример мигът, в който си се влюбил във Винката, е само миг, но ще го помниш цял живот или поне докато те налегне Алцхаймер, което е малко вероятно за хора занимаващи се с източни бойни изкуства ;-))))) .
Съблогери, не съм ги играл всичките игри.Описъл съм тези, които си спомням аз и мойте приятели 40-50г., зетьовете, дъщерите и техните приятели 60-70г., внучките, техните съпрузи и приятели 80-90г.. Правнукът още не проговорил. Интересно е, че много от игрите са се играли от три поколения почти без изменения, а има и такива от 100г.Лорде, ако ме питаш вчера, какво съм правил ще се затрудня да ти отговоря, но детството ми е като на филм. С една дума като станеш на мойте години ще си спомниш детството си и ти. Илюстрациите съм направил, с цел по лесно ориентиране, за коя игра става дума.Макар, че двама от зетьовете и едната внучка са художници, оставиха аз да ги рисувам на компютъра, за да ми се смеят. Надявам се някой литератор да направи по сериозни проучване на това наследство, защото аз също мисля като една наша съблогерка,че това е част от културата на нашия народ.
Ще те поправя, с най-мили чувства, не литератор, а човек който се занимава, работи научно в областта на предучилищното възпитание, такъв като мен. Аз самата имам събрани доста, т.нар подвижни игри, и в екип можем да издадем нещо, да реализираме един проект, за който говори MariaD. Подхвърлям ти ръкавица, помисли!? След толкова години попадам съвсем случайно на теб и то благодарение на навигацията на MariaD, аз вярвам, че няма нищо случайно в привидно случайните неща!
Всичко добро!
julia13
Много съм за! Една такава книжка с игри ще е от огромна полза за детските учителки, а и за родителите. Аз преди минута само си мислех, докато четях в една друга общност, колко добре би било да си ги имам събрани игрите на Ачо на едно място. Така че, моля ви се, направете го. Отсега си заявявам един екземпляр.
Аз "хвърлих ръкавицата'", чакам отговора на а4о. Аз съм убедена, че ще се получи прекрасна, полезна и приятна книжка за огромен кръг от читатели. Предполагам, че дори големите издателства биха реализирали идеята, защото има голям потенциал и реализация.
Благодаря на всики, които подкрепят и деята и са "за"!
Чакаме решаващият момент, а именно отговора на а4о!
Всичко добро!