КАКЪВ Е ДНЕВНИЯТ РЕД?

Аз още не усещам пределна яснота на собствения си дневен ред, но вървя нататък. Много ми помага да се съсредоточа пропускането на информационните потоци в дни с анонсиран "скандал". СРС-ата изобщо успях да ги заобиколя и хич не се чувствам зле от това. Принципно си мисля, че като хора от времето в което живеем, подценяваме систематично информационната си хигиена. В последните 30 години информационните потоци на които сме изложени са увеличили х1000 пъти интензивността и броя си, при напроменени способности на човешкия мозък да обработва получена информация по полезен начин. От това има сравнително малко ползи в сравнение с колатералните щети (общ паралитичен релативизъм, чувство за безпомощност, банализиране на насилие от всяскакъв вид и пр).  

На мен от тази седмица ми остнаха 2 неща, които се отнасят до дневния ми ред:

1. интервютата с учениците на 3/01 и бързината с която медии заключиха, че техните протести са се провалили (погрешно, впрочем защото в МОМН работят по календара на следващата учебна година, а това никога не са го правили преди юни). Над 15 деца изслушах от различни градове и определено ми се видяха по-отговорни от простестиращи възрастни. Ще продължа както и досега да влагам по-голямата част от вниманието и енергията си за това училището да стане полезно и важно място за децата, което те да усещат като свое. 

2. изоставените близначета (те още не са изоставени, но е много вероятно да се случи).  Възприех информацията през репортаж, в който социалната работничка, разказваше какво правят ОЗД за да предотвратят изоставянето. Докато слушах жената, която честно се опитва да си свърши работата, според както е написано в методологията на ОЗД ме връхлетяха две мисли:

а) по-добре е медиите да наемат отец Иван от Нови Хан да представя тези случаи публично в репортажи. Техническото представяне на случая от социалните работници унищожава напълно всяка възможност да се разбере проблемът и да се мобилизира човешка енергия за доброто на децата И семейството им.

б) нещо трябва да направим, за да преместим държавата от мястото й на първо, обичайно и суперлеснодостъпно средство за отърваване  на родители от предполагаеми проблеми с децата им. Не знам още какво точно, но по-всичко личи че трябва да се промени както системата за имедиатно поверяване на деца на държавата (защото в момента на раждането си преценил, че "нямаш средства до ги гледаш, понеже си на свободен наем"), така и много неща в нашето собствено участите (на всеки от нас) в предотврятяването на феномена.

Така хората непосредствано общуващи тези хора, които сега се готвят да изоставят близначетата, биха представлявли с действията/подкрепата си и мнениятата си някаква първа линия за превенция. И всеки от нас ще е част от първата линия около хората, с които общува. За втората са нужни малко по-организирани хора в малки групи и наблизо - такива които по-професионално да помогнат - с помощ в грижите или с с бърз достъп до липсващ ресурс + план как трайно да се набави той. И чак тогава трябва да е държавата - 3-та линия, през която нито едно нещастно дете без никакви хора до себе си- да не може да падне зад борда.

Сега сме я сложили на първата линия и резултатът е отчайващ - гражданите се чувстваме освободени от действие и цъкаме с език на телевизора, а "държавата" сведена от няколокстотин социални работници прави 15 неща едновременно (преговори с институци, диагностика на семейна среда, резилианс, психологическа подкрепа, супервизия, контрол, административни услуги по достъпа до социално подпомагане и здравни грижи). И, естествено - нито едно от тези неща не го прави като хората, а някои - дори в увреда на интересите на децата. Ще продължа да доброволствам в НМД. Ощо сме много далече от истинска подкрепа за децата. И твърде близо до момента, в който ще ни се наложи да казваме "Извинявайте деца!"