Човек е самотно животно. Такъв е от раждането си, та чак до смъртта си. И тъй като се чувства самотен, той си търси другар, с когото да се разбира - по възможност и без думи. С когото да споделя своите мисли, вълнения, чувства. Знаем колко от приятелите ни ни слушат истински и колко от тях във всяко нещо, което им казваме търсят повод да кажат нещо за себе си. Всеки говори за себе си. Телепатията не съществува. Имаше една книга на Тери Пратчет - Страта, в която се разказваше за едни същества, живеещи на една планета, които чували мислите един на друг. Замисълът на създателят им бил те да се разбират прекрасно и да живеят в мир. Уви, те не издържали на това постоянно да чуват мислите на околните и дори и на половинките си, затова живеели като единаци, самотно и без себеподобни около себе си. Когато трябвало да се размножават се събирали, свършвали работата и се разделяли, защото не се понасяли. Така че, и пълната телепатия не е за предпочитане. Важното е човекът да иска да те чуе, да разбере как се чувстваш и да му пука. Това е напълно достатъчно, за да не си самотен и да се опиташ да повярваш, че е възможно човек да излезе от лоното на самотата, на което е обречен от рождението си.
Да, такова нещо като любов съществува. Някои хора не я дочакват и наистина се събират само, за да не са сами. Много харесвам тази мисъл и вярвам, че тя описва най-точно любовта: "Влечението на душите ражда дружбата. Влечението на умовете ражда уважението. Влечението на телата ражда желанието. Трите заедно раждат любовта" Но Шандьор Петьофи е казал: "За любовта бих презрял смърта, а за свободата бих пожертвал любовта".
Телепатията не съществува. Имаше една книга на Тери Пратчет - Страта, в която се разказваше за едни същества, живеещи на една планета, които чували мислите един на друг. Замисълът на създателят им бил те да се разбират прекрасно и да живеят в мир. Уви, те не издържали на това постоянно да чуват мислите на околните и дори и на половинките си, затова живеели като единаци, самотно и без себеподобни около себе си. Когато трябвало да се размножават се събирали, свършвали работата и се разделяли, защото не се понасяли.
Така че, и пълната телепатия не е за предпочитане. Важното е човекът да иска да те чуе, да разбере как се чувстваш и да му пука. Това е напълно достатъчно, за да не си самотен и да се опиташ да повярваш, че е възможно човек да излезе от лоното на самотата, на което е обречен от рождението си.
Много харесвам тази мисъл и вярвам, че тя описва най-точно любовта: "Влечението на душите ражда дружбата. Влечението на умовете ражда уважението. Влечението на телата ражда желанието. Трите заедно раждат любовта"
Но Шандьор Петьофи е казал: "За любовта бих презрял смърта, а за свободата бих пожертвал любовта".