Йордановден

Йордановден



 е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Това е деня, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

В църквата се извършва служба и, придружен от  тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.

В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици - защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същия ритуал се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.

На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара. В Калоферско и днес на празника мъже танцуват танци в ледените води.

Много специална е и самата нощ преди Йордановден, която се определя като една от най-магичните нощи в годината, която изпълнява желания. Смята се, че нощта срещу Водици или Водокръши (Богоявление, Йордановден), носи силен вълшебен заряд.

Магичността на тази нощ е свързана  с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата, нейната способност да "помни” и преклонението на хората пред животворящата й същност.

Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода... А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да "чува" и да сбъдва! 

Казват, че тази нощ трябва да се говори на водата, да кажем от какво имаме нужда, какво искаме да знаем.

Тази вечер, в нощта преди Водици ( Богоявление), сложете каничка вода навън, под звездите и помълчете. В полунощ вземете водата и излезте под небето и ѝ поговорете. Поговорете ѝ за вас, за желанията ви, за това, което усещате. Тогава небето се отваря и чува нашите най-съкровени думи и желания.

Водата трябва да престои така цяла нощ, покрита с бяла кърпа, а на сутринта да измиете очите си с нея.

Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.