Историята
Началото
Когато говидях за пръв път, бях хлапе. Петнайсетгодишно, нахакано. С нахален, ночист поглед, гледах всички винаги право в очите с дълга до кръстакестенява коса; кльощаво, със скъсани на пет места дънки и протърканаот носене любима тениска. Вечно с дъвка в устата, вечно смееща се илипееща. М-дам, животът още не ми беше показал истинската си същност.Имах група, безброй приятели... живеех си живота. Тогава го видях запръв път.
Висок.. къмто метър и деветдесет.. слабо, стройно тяло.Черно-синя коса, разрошена с гел. Твърда. Огромни кафяви очи, коитохипнотизираха и коитто присвиваше, когато дърпаше от цигарата. С коитогледаше откровено секси, с открит и почти колкото моя нахален поглед.Дълги като на момиче ресници, които само подчертават дълбокатаизразителност тези очи.Хубави ръце. Устните - чувствени.Непознат, а погледът му преобръща вътрешностите ти преди да си разбралкакво става. Можеше да гледа много лошо (още може). И много секси.Опасно.
Втори поглед от моя страна не последва тогава. От малка знам кое е опасно за мен и бягам.
Запознанството
Tукверсиите ни малко се разминават.. ще рече, че той твърди, че се езапознал с мен около седмица по-рано, отколкото аз твърдя, че съм сезапознала с него. Всъщност аз запознанство не помня. Според неговатаверсия, Scramble го е довел в нашата репетиционна един хубав юлскиследобед. Там моят настоящ любим ме е чул да пея "Over The Hills AndFar Away" (версията на Nightwish) и (по негови думи) се е влюбил.Склонна съм да му вярвам, тъй като година по-късно ми каза точния час,в който ме е видял и ми описа с точност дрехите,с които съм билаоблечена.
Та, той твърди, че след изпълнението е дошъл до мен, подалми е ръка и ми е казал нещо от рода, че пея страхотно. Аз съм гоигнорирала и съм си говорила с другите без да му обърна внимание. Затова също съм склонна да му вярвам, понеже аз като пеех с групата бяхтолкова ентусиазирана и екзалтирана, че не забелязвах нищо друго, освенмузиката и моите групарчета, камо ли някакви наченки на свалка отнякакъв непознат. Както и да е, този епизод наистина не го помня. Номоето пренебрежение определено го е ядосало, тъй като той по оновавреме имаше всяка жена, която си поиска, и едва ли му е харесало да гопренебрегва някакво си петнайсетгодишно хлапе с прокъсани колене. Тованегово раздразнение впоследствие стана причина в крайна сметка да гозабележа най-после :)
Забелязването
Имахменавика да се събираме на едно малко площадче в центъра на града. Там нафонтаните има пейки и е доста готино местенце за скейтъри и ... групарикато нас :) Та една вечер се бяхме събрали там пиехме кола и бира впластмасови чаши и обсъждахме какво ли не. Сред огромната ни компаниябеше и той. Говореше си с другите около мен и аз реших да се включа вразговора (не помня по какъв повод) обръщайки се към него с думите:"Между другото, Киро..."
Преди да успея да завърша, неговото изражение се беше изменило, усмивката му се стопи и той ме изгледа с онзи лошия поглед , със свъсените вежди, от който ми се подкосиха краката, казвайки с леден тон:
- Името ми е Кирил. Не "Киро".
Прикоето аз щях да си потъна в земята от срам, още повече че всички сеизвърнаха към нас и ме изгледаха учудено. Учудена и зачервена от яд муобърнах гръб. Откъде да знам, че не искам да му казвам "Киро" подяволите! Всички му казваха така. За какъв се мислеше тоя?! Ау-у-у,толкова бях ядосана.. дори сега като се сетя и кръвта ми кипва :) Вкрайна сметка си взех чантата и си тръгнах, подхвърляйки ходом наScramble,така че ТОЙ да чуе: "Друг път подбирай по-внимателно компанията си"
(Не)Осъзнатото бягство
Следкато навърших 16 години няколко месеца по-късно, неведнъж го срещах вграда. Видът му продължаваше да ме поразява. Без съмнение бешенай-красивият гадняр, който някога бях виждала. Но след случката прифонтаните женската ми гордост бе силно засегната. Затова при срещите нииз малкия ни град абсолютно всеки път го подминавах. На неговият опитда ми каже "Здравей" отвръщах с демонстративно извръщане на главата мина другата страна. Очите му ме търсеха, имах чувството, че иска даговори с мен, но бях твърдо решена да не му го позволя. Още повече, чевсеки път вървеше с различна жена до себе си. Не че демонстрираше нещокъм тях. Вървеше с леко нехайна походка, а те подтичваха след него.Това беше най-лошото. Виждах властта му над женския пол и се заричах,че няма да ми се случи. И бягах. Лесно е да бягаш, когато зад гърба сиимаш приятели и хора, на които вярваш, когато имаш мечта и смехът етвое ежедневие.Когато си все още дете и все пак познаваш "този типмъже".Усетих, че е такъв още първият път, когато се вгледах в него запо-дълго от секунда. Когато го виждах се гневях. На него, казвах си, авсъщност - на себе си. На моята проклета женска природа, заради която..го исках.
Търсех си белята с тези мисли, затова отново бягах.Понякога само като го видех минавах на другия тротоар, защото ме бешестрах, че ще отвърна на погледа му, ще го заговоря или дори ще сеусмихна. Така измина почти цяла година.
Купонът у Ников
Тозикупон е важен да се отбележи, защото на него, макар и под влиянието наалкохола, за пръв път признах пред себе си и не само, че изпитвам нещокъм този мъж. И то пред най-неподходящия човек - Scramble :)Tогава с него бяхме само приятели, не си и бях помисляла за нещоповече, но той явно си е помислял, защото ме изгледа доста странно,когато около 12 часа се изтърколих до него, пльоснах се в скута му изаявих, че искам да се обади на Кирил (или както му е прякора Даро) ида му каже да дойде.
Scramble не беше възхитен от идеята, първозащото може и да е имал някакви намерения към мен въпросната нощ,второ, защото със сигурност е знаел какво ще последва ако Даро вземе,че дойде - ще бъде буквално изнасилен от една пияна 16-годишна хлапачка:) Без да задълбавам повече, той му се обади. Даро обаче отказа дадойде (за което по негови думи "ще съжалява до деня на своята смърт") иразочарванието ми към него, подсилено от алкохола, нарастна. Трябва даотбележа, че може би е по-добре, че не дойде. Вероятно ако бяхмеправили секс тогава, после щях да избягам и да се покрия така, че да неме види повече. Странно същество бях (и съм). Както и да е, тогаваосъзнах, че изпитвам нещо странно, нещо което ме кара да мисля за тозимъж, но също така си набих яко в главата, че не е за мен и впоследствиетова ме тласна към Scramble (Митака) , който е една от най-осъзнатитегрешки в живота ми (осъзната, но необходима както се казва :) А Дароподминавах по улиците още цяла година :)
Чочо, наречен още Амели Пулен
Сигурносте гледали филма "Невероятната съдба на Амели Пулен". Ако не сте -непременно го гледайте! :) Та в общи линии Амели е едно малко странномомиче, което в определен етап от живота си се заема да направи другитещастливи. За да изпълни това, тя измисля всевъзможни неща и в повечетослучаи успява безпрекословно. Един от методите й е да събира двамачовека, които имат нужда от любов, по следния начин: първо отива приединият и му казва, че другият го харесва и иска да е с него; послеотива при другия и му казва същото, само че за първия. Двамата започватда гледат с други очи един на друг, да се усмихват тайнствено, дафлиртуват и в крайна сметка наистина се събират :)
Чочо направитова с нас с Даро. Не му беше особено трудно, имайки предвид, че беше(и е) приятел и с двама ни. Та една вечер го направи с нас. Срещайкимен, ми пусна мухата, че Кирил ме бил харесвал. Спомням си, че му казахв прав текст: "Благодаря, но с боклуци не се занимавам". Ужас... Самоако знаех къде ще ме отведе животът после...
Та срещайки и Кирил малко по-късно вечерта казва същото нещо и на него, при което Киро се засмял и казал нещо от сорта "Хайде стига глупости, мацката ме подминава демонстративно по улиците вече 2 години".
Но и двамата сме се замислили за това и след съвсем малко време определено се погледнахме с по-различни очи :)
Бирарията и победата над собствената ми гордост и самолюбие
На тази бирария висяхме често с Чочо лятото на 2004 година. Събирахме се купчини музиканти или просто приятели на пържени картофи, биричка и кола. Та както си седяхме една вечер и гледахме демонстрацията на новия фотоапарат на Чо, край масата минаха Даро с едно момиче от контингента му. Той се спря и се заговори усмихнато с Чо, а аз, подвластна по-скоро на навика, извърнах главата на другата страна. Докато в един момент не чух репликата: "А ти няма ли да ми кажеш "Здравей" ?
Е те, това него очаквах. Да ми го каже в прав текст така.. определено не беше нещо,което бих предположила. Погледнах го и видях, че ме гледа с един развеселен, искрящо-дразнещ-предизвикателен поглед, както и, че ми подава ръка.
Нямах избор. Стиснах ръката му и саркастично казах "Здравей, драго ми е да те видя", докато наум си отбелязах да не го докосвам повече. Имаше най-силните, красиви и нежни ръце, които бях усещала и виждала някога. Гледаше ме с вече познатия поглед, с присвити очи. Мацката му явно се изнерви и го задърпа. Не се сдържах и пуснах на Чо една многозначителна усмивчица. Но искрено си признавам, че се радвах, че ми е обърнал внимание :)))
Чата
Той изигра голяма роля за нашето "събиране".
Когато говидях за пръв път, бях хлапе. Петнайсетгодишно, нахакано. С нахален, ночист поглед, гледах всички винаги право в очите с дълга до кръстакестенява коса; кльощаво, със скъсани на пет места дънки и протърканаот носене любима тениска. Вечно с дъвка в устата, вечно смееща се илипееща. М-дам, животът още не ми беше показал истинската си същност.Имах група, безброй приятели... живеех си живота. Тогава го видях запръв път.
Висок.. къмто метър и деветдесет.. слабо, стройно тяло.Черно-синя коса, разрошена с гел. Твърда. Огромни кафяви очи, коитохипнотизираха и коитто присвиваше, когато дърпаше от цигарата. С коитогледаше откровено секси, с открит и почти колкото моя нахален поглед.Дълги като на момиче ресници, които само подчертават дълбокатаизразителност тези очи.Хубави ръце. Устните - чувствени.Непознат, а погледът му преобръща вътрешностите ти преди да си разбралкакво става. Можеше да гледа много лошо (още може). И много секси.Опасно.
Втори поглед от моя страна не последва тогава. От малка знам кое е опасно за мен и бягам.
Запознанството
Tукверсиите ни малко се разминават.. ще рече, че той твърди, че се езапознал с мен около седмица по-рано, отколкото аз твърдя, че съм сезапознала с него. Всъщност аз запознанство не помня. Според неговатаверсия, Scramble го е довел в нашата репетиционна един хубав юлскиследобед. Там моят настоящ любим ме е чул да пея "Over The Hills AndFar Away" (версията на Nightwish) и (по негови думи) се е влюбил.Склонна съм да му вярвам, тъй като година по-късно ми каза точния час,в който ме е видял и ми описа с точност дрехите,с които съм билаоблечена.
Та, той твърди, че след изпълнението е дошъл до мен, подалми е ръка и ми е казал нещо от рода, че пея страхотно. Аз съм гоигнорирала и съм си говорила с другите без да му обърна внимание. Затова също съм склонна да му вярвам, понеже аз като пеех с групата бяхтолкова ентусиазирана и екзалтирана, че не забелязвах нищо друго, освенмузиката и моите групарчета, камо ли някакви наченки на свалка отнякакъв непознат. Както и да е, този епизод наистина не го помня. Номоето пренебрежение определено го е ядосало, тъй като той по оновавреме имаше всяка жена, която си поиска, и едва ли му е харесало да гопренебрегва някакво си петнайсетгодишно хлапе с прокъсани колене. Тованегово раздразнение впоследствие стана причина в крайна сметка да гозабележа най-после :)
Забелязването
Имахменавика да се събираме на едно малко площадче в центъра на града. Там нафонтаните има пейки и е доста готино местенце за скейтъри и ... групарикато нас :) Та една вечер се бяхме събрали там пиехме кола и бира впластмасови чаши и обсъждахме какво ли не. Сред огромната ни компаниябеше и той. Говореше си с другите около мен и аз реших да се включа вразговора (не помня по какъв повод) обръщайки се към него с думите:"Между другото, Киро..."
Преди да успея да завърша, неговото изражение се беше изменило, усмивката му се стопи и той ме изгледа с онзи лошия поглед , със свъсените вежди, от който ми се подкосиха краката, казвайки с леден тон:
- Името ми е Кирил. Не "Киро".
Прикоето аз щях да си потъна в земята от срам, още повече че всички сеизвърнаха към нас и ме изгледаха учудено. Учудена и зачервена от яд муобърнах гръб. Откъде да знам, че не искам да му казвам "Киро" подяволите! Всички му казваха така. За какъв се мислеше тоя?! Ау-у-у,толкова бях ядосана.. дори сега като се сетя и кръвта ми кипва :) Вкрайна сметка си взех чантата и си тръгнах, подхвърляйки ходом наScramble,така че ТОЙ да чуе: "Друг път подбирай по-внимателно компанията си"
(Не)Осъзнатото бягство
Следкато навърших 16 години няколко месеца по-късно, неведнъж го срещах вграда. Видът му продължаваше да ме поразява. Без съмнение бешенай-красивият гадняр, който някога бях виждала. Но след случката прифонтаните женската ми гордост бе силно засегната. Затова при срещите нииз малкия ни град абсолютно всеки път го подминавах. На неговият опитда ми каже "Здравей" отвръщах с демонстративно извръщане на главата мина другата страна. Очите му ме търсеха, имах чувството, че иска даговори с мен, но бях твърдо решена да не му го позволя. Още повече, чевсеки път вървеше с различна жена до себе си. Не че демонстрираше нещокъм тях. Вървеше с леко нехайна походка, а те подтичваха след него.Това беше най-лошото. Виждах властта му над женския пол и се заричах,че няма да ми се случи. И бягах. Лесно е да бягаш, когато зад гърба сиимаш приятели и хора, на които вярваш, когато имаш мечта и смехът етвое ежедневие.Когато си все още дете и все пак познаваш "този типмъже".Усетих, че е такъв още първият път, когато се вгледах в него запо-дълго от секунда. Когато го виждах се гневях. На него, казвах си, авсъщност - на себе си. На моята проклета женска природа, заради която..го исках.
Търсех си белята с тези мисли, затова отново бягах.Понякога само като го видех минавах на другия тротоар, защото ме бешестрах, че ще отвърна на погледа му, ще го заговоря или дори ще сеусмихна. Така измина почти цяла година.
Купонът у Ников
Тозикупон е важен да се отбележи, защото на него, макар и под влиянието наалкохола, за пръв път признах пред себе си и не само, че изпитвам нещокъм този мъж. И то пред най-неподходящия човек - Scramble :)Tогава с него бяхме само приятели, не си и бях помисляла за нещоповече, но той явно си е помислял, защото ме изгледа доста странно,когато около 12 часа се изтърколих до него, пльоснах се в скута му изаявих, че искам да се обади на Кирил (или както му е прякора Даро) ида му каже да дойде.
Scramble не беше възхитен от идеята, първозащото може и да е имал някакви намерения към мен въпросната нощ,второ, защото със сигурност е знаел какво ще последва ако Даро вземе,че дойде - ще бъде буквално изнасилен от една пияна 16-годишна хлапачка:) Без да задълбавам повече, той му се обади. Даро обаче отказа дадойде (за което по негови думи "ще съжалява до деня на своята смърт") иразочарванието ми към него, подсилено от алкохола, нарастна. Трябва даотбележа, че може би е по-добре, че не дойде. Вероятно ако бяхмеправили секс тогава, после щях да избягам и да се покрия така, че да неме види повече. Странно същество бях (и съм). Както и да е, тогаваосъзнах, че изпитвам нещо странно, нещо което ме кара да мисля за тозимъж, но също така си набих яко в главата, че не е за мен и впоследствиетова ме тласна към Scramble (Митака) , който е една от най-осъзнатитегрешки в живота ми (осъзната, но необходима както се казва :) А Дароподминавах по улиците още цяла година :)
Чочо, наречен още Амели Пулен
Сигурносте гледали филма "Невероятната съдба на Амели Пулен". Ако не сте -непременно го гледайте! :) Та в общи линии Амели е едно малко странномомиче, което в определен етап от живота си се заема да направи другитещастливи. За да изпълни това, тя измисля всевъзможни неща и в повечетослучаи успява безпрекословно. Един от методите й е да събира двамачовека, които имат нужда от любов, по следния начин: първо отива приединият и му казва, че другият го харесва и иска да е с него; послеотива при другия и му казва същото, само че за първия. Двамата започватда гледат с други очи един на друг, да се усмихват тайнствено, дафлиртуват и в крайна сметка наистина се събират :)
Чочо направитова с нас с Даро. Не му беше особено трудно, имайки предвид, че беше(и е) приятел и с двама ни. Та една вечер го направи с нас. Срещайкимен, ми пусна мухата, че Кирил ме бил харесвал. Спомням си, че му казахв прав текст: "Благодаря, но с боклуци не се занимавам". Ужас... Самоако знаех къде ще ме отведе животът после...
Та срещайки и Кирил малко по-късно вечерта казва същото нещо и на него, при което Киро се засмял и казал нещо от сорта "Хайде стига глупости, мацката ме подминава демонстративно по улиците вече 2 години".
Но и двамата сме се замислили за това и след съвсем малко време определено се погледнахме с по-различни очи :)
Бирарията и победата над собствената ми гордост и самолюбие
На тази бирария висяхме често с Чочо лятото на 2004 година. Събирахме се купчини музиканти или просто приятели на пържени картофи, биричка и кола. Та както си седяхме една вечер и гледахме демонстрацията на новия фотоапарат на Чо, край масата минаха Даро с едно момиче от контингента му. Той се спря и се заговори усмихнато с Чо, а аз, подвластна по-скоро на навика, извърнах главата на другата страна. Докато в един момент не чух репликата: "А ти няма ли да ми кажеш "Здравей" ?
Е те, това него очаквах. Да ми го каже в прав текст така.. определено не беше нещо,което бих предположила. Погледнах го и видях, че ме гледа с един развеселен, искрящо-дразнещ-предизвикателен поглед, както и, че ми подава ръка.
Нямах избор. Стиснах ръката му и саркастично казах "Здравей, драго ми е да те видя", докато наум си отбелязах да не го докосвам повече. Имаше най-силните, красиви и нежни ръце, които бях усещала и виждала някога. Гледаше ме с вече познатия поглед, с присвити очи. Мацката му явно се изнерви и го задърпа. Не се сдържах и пуснах на Чо една многозначителна усмивчица. Но искрено си признавам, че се радвах, че ми е обърнал внимание :)))
Чата
Той изигра голяма роля за нашето "събиране".
Коментари