История за моето портмоне
Докато се вихрят спорове разни, аз да си кажа болката :
А пък мен ме ограбиха :(. Свиха ми портфейла от чантата :(. Вчера пазарувах на пазара „Красно село” и когато се прибрах, установих, че ми няма портфейла от чантата. Всъщност, то беше един обикновен, мъжки, кожен и черен портфейл, никак не беше красив, но ми вършеше работа. Обичах си го – бях свикнала с него. В него ми стояха както парите, така и касови бележки за платен ток и кабелна, карти разни, билети, стари календарчета, листчета с телефони и с моментно- хрумнали рими и строфи, марки, една обица, две хапчета за кръвно... Всякакви щуротии, които жените обикновенно натъпкват по портмонетата си и ги забравят там. И най- ценното за мен – снимки на детето, на сестра ми, на майка ми, единствената запазена снимка на баба ми...
Някой неща са възстановими – хайде, 30лв и някакви стотинки въобще не са пари, но всичките ми важни листчета с телефони няма как да си ги възстановя. Разправията за нова лична карта е много досадна, за блокиране на сметки в банки – още толкова. Всички искат да пиша заявления : „Заявявам, че ми беше откраднат черен мъжки портфейл с малко пари, листчета, снимки и карти, като нямам представа за обстоятелствата при които се е случило това. Ако не се е случило на пазара „Красно село”, значи заявявам, че се е случило в трамвая по пътя от Красно село до Павлово. Заявявам също, че тоя факт ми е крайно неприятен и обиден. Ако случайно се намери порфейла ми, ще бъда благодарна да ми се върне поради стойността на глупостите в него, която за моята личност е особено голяма.” Като си помисля, че снимките на толкова важни за мен хора сигурно се въргалят в някое кошче, се чувствам ужасно. Сякаш моята необходимост да ги имам постоянно до себе си е причинила попадането им в кошче. Чувствам се, сякаш някой ми е бръкнал в главата, а не в чантата. Много грозно усещане!
Купих си ново портмоне. Дамско, от „еко- кожа” – средна категория, лъскавичко, красивичко (колкото може да е красивичко едно потмоне...). Отварям го – горкото, то съвсем пустее! Не е принадлежало на никой, няма никаква следа от живот по него. Сложих му стотинки, няколко банкноти, купих му билети... А няма никакви снимки, никакви листчета с идеи и телефони :( ... Сега ще трябва да търся стари снимки...
Познато усещане. От най-гадните. Сложи му първо снимка на детето. Да ти се усмихне. И първата свежа идея. Да се научи на специалните си функции отрано.
Това ме интересува, понеже аз по-рано доста ставах жертва на ограбване - държах си чантата преметната на гърба и ми я отваряха в градския транспорт. На майка ми са й я срязвали пак в трамвая. Върхът на провалите ми беше в Будапеща, когато за момент оставих чантата си в купето самичка и след като изчезна, изживях най-кошмарния ден в живота си.
В последно време я нося под мишница, независимо в трамвай или по улицата. От тогава нямам никакви проблеми вече. Затова питам - да си взема поука.
Дано ти върнат портмонето! Заради нещата със сантиментална стойност - те са най-ценни за всеки човек.
На мен са ми взимали пари от портмоне само веднъж. Така се случи, че си забравих чантата в един ресторант. След половин час се сетих за нея и се върнах. Барманите ме подложиха на кръстосан разпит как изглежда чантата, какво има в нея и след като съвсем точно описах съдържаниято и' бяха много разочаровани, че трябва да ми я върнат, защото бях съвсем сигурна, че е там. Дадоха ми я чак като казах, че ще ида в полицията да съобщя за кражба на документите ми, защото в нея ми беше паспорта. Връщането беше с думите, че не отговарят за липсващите 40 лева, които бяха 45, но като не мога да докажа, че те са ги взели как да се оплача някъде, пък и грешката си беше моя, аз си забравих чантата. Преглътнах го и този момент, но винаги ходех в този ресторант и разказвах на всеуслушание как са ми откраднали паричките точно там. Един ден един сервитьор ми каза, че ще ми даде 40 лева, само и само да спра да разказвам тази история, защото вреди на реномето на ресторанта. Обаче не спрях, е и парите не му взех, но пък ресторанта фалира и го затвориха след 2-3 месеца.
Крадците и всички други измамници се страхуват най-много от гластност. Така че като се случи да ни измамят е най-умно да го направим публично достояние. Ако полицията не може да направи нищо за нас, нека поне ние направим нещо за себе си и да покажем, че няма да се премирим.
Шогун, моята чанта е такова нещо :
Sluchaina, щом като всеки ден по 50 души страдат от крадци на портмонета и чанти едва ли проблема е в теб, затова не се чувствай шматка.
Проблема е в примирението, в бездействието и в това, че хората се срамуват да кажат, че са ограбени. Вината не е в ограбения, а е в грабителя. Той трябва да се срамува, но не се срамува, защото разчита на мълчанието и на безнаказаността си. Не знам какво трябва да се направи за да спре този вид престъпност, но когато аз съм потърпевша винаги досаждам до такава степен, че в моя град като вляза в кметството, полицията, банките или други подобни, гледат много бързо да ми свършат нужната услуга, защото изобщо не ме мързи да им досаждам и да разказвам после колко време са се мотали. Просто трябва да се борим за малките си важни и ценни нещица сами.
Вината не е в теб, това е най-важното, което трябва да разбереш.
Знаеш ли кое ме смайва най-много? Факта, че полицията почти винаги знае кой е извършителят. Има си престъпен контингент известен на полицията, които действа в определени райони, но никой нищо не прави, защото става дума за дребни суми, които за закона и законотворците са жълтистотинки, а за ограбените хора това най-често са парите за хляба за цяла седмица или месец. Като знаеш колко часа работиш за тези 30 лева, наистина ли са нищо пари?
В наши дни, както пишат по романите, гледам да си избирам връхна дреха с вътрешен джоб, където в повечето случаи нося портмонето и телефоните си. Един от най-противните опити за крадене на портмоне се случи на моя приятелка в атобуса. Мъжът зад нея с едната ръка я опипвал отзад, а с другата се опитвал да й бръкне в чантата. Разчитал е тя да го помисли за извратеняк и да постави чантата си като преграда между него и нея.
edit 18:35 - само да кажа, че цветът на косата е произволно избран. Може да бъде чернокоса, кестенява, червенокоса и дори със зелена коса.
Коментара е на пестицид - Лорда
Добро утро, никой не се е обадил за загубено портмоне... :(
Пестицид, ама че гадост е случая с твоята приятелка! Всъщност, и аз понякога правя така - поставям чантата като преграда... Или лепя шамари и вдигам скандал - зависи колко съм уморена...
Не се чувствам виновна - чувствам се глупава, непредпазлива, неразумна. Добре де, може би все пак виновна...:(
Знам, че няма да те успокои, но мен са ме обирали и то в Хановер. Най- лошото беше, че ми откраднаха и международния паспорт и това ми костваше голям стрес и средства. За отношението и преживяванията ми в консулството ни в Бон изобщо не искам да се сещам- не ме приеха, защото имали коктейл и трябваше да преспя на хотел и изчакам до следващия ден. Една немска заплата ми отиде за паспорт :)
Изобщо не си виновна!
Ходила на поход. На връщане спряла с колата си на някакво място за почивка и решила да си смени туристическите обувки с маратонки. Обувките били нови, и много скъпи (те хубавите туристически обувки са по 200-300 лева и повече). Свалила ги тя, обула маратонките, починала си и продължила. След 5 минути й просветнало, че обувките са останали на земята до колата. Върнала се бързо... Е, някой я бил изпреварил.
Тя естествено много се ядосала, а после си дала следното обяснение за себе си: Че е по-добре да загуби обувки или пари, отколкото здраве. Един вид, почувствала се, все едно, че е "принесла в жертва" нещо материално.
Малко е шантаво, обаче е наистина отличен подход според мен.