История за малките жабчетa
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало. Истина Ви казвам:Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например : "О, пътят е толкoва труден!!!Те НИКОГА няма да достигнат върха." Или пък: "Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре.
Тълпата продължавала да крещи: "Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали. Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ... Това няма да се предаде!
На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че - Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е: Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!
Следователно: Бъдете ВИНАГИ ПОЗИТИВНИ!
И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:Аз мога да го направя!
( Благодаря Роси ! )
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре.
Тълпата продължавала да крещи: "Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали. Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ... Това няма да се предаде!
На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че - Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е: Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!
Следователно: Бъдете ВИНАГИ ПОЗИТИВНИ!
И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:Аз мога да го направя!
( Благодаря Роси ! )
. Това донякъде е добре, защото те прави упорит и ти дава причина винаги да преследваш целта, но трябва и да знеш какви цели да си поставиш.
ПС: В началото като четох историята се сетих за "Хвани ме, ако можеш" на Спилбърг с участието на Том Хенкс, който гледах снощи.
Че там историята бе за 2 мишки, които попаднали в една кофа с мляко. Започнали да се мъчат да избягат. Едната се удавила, а другата избягала, защото била толкова упорита, че от драпане е направила млякото на масло.
Така, че ако трябва да си вадим покука от това и да я прибавим към горната история можем да кажем, че ако наистина се нуждаеш от нещо, можеш да направиш и чудеса, само и само да го постигнеш.
Поне това е моята поука. Всеки може да си направи своя собствена. Че във филма, героят който разказваше тази история все казваше, че той е втората мишка и цял живот се бореше със няма да казвам какво. Гледайте го и ще разберете :)
Румба: Много хубаво е, че не даваш ухо на глупостите, които винаги можеш да чуеш и да те разколебаят в пътя ти... Но още по-хубаво е, че имаш до себе си жена, която те оставя да вървиш напред и те подкрепя. А най-хубавото е, че се оценявате взаимно по достойнство. Много хубаво ми стана от това! Целувки!