Историйка

Странен е животът. Всеки един индивид си има собствена историйка. Интересното в цялата ситуация е ,че на нас “обикновенните” винаги чуждите истории ни се струват по-значими........ така беше за мен допреди месец. Сега си имам интересната историика на моя живот и си живея с нея.

Взех няколко кардинални решения за живота си тази година, буквално преди месеци. Следвам си ги неотлъчно и ............... ми е много трудно. Вече не съм дете, а толкова ми се иска да бъда. Иска ми се да спра да бъда силната и да се грижи някой друг за мен, но явно от сега нататък няма да я бъде тая.

Чувствам се много горда от себе си, че успявам да си изпълня целите,които си бях поставила(поне засега).Изпитвам лека вина за една алинея от “годишният” ми план, затова и днес пиша тук. Трябва ми изповедник :) . И ето го и греха, който ме мъчи:

Започвам тривиалната тема за любовта, ама какво да се прави?! Та обещанието ми пред мен самата беше, че ще се отнасям с мъжете по същият начин както те са се отнасяли с мен. Никаква любов!!! Та всичко в живота е секс и интереси, като тук включвам и парите. Последната ми вечер в Ню Йорк си имах един флирт(за една нощ). Не съм си правила илюзията , че от това нещо ще излезе странно-оплетената връзка, която имам в момента. Аз, най-големият реалист сега вярвам в любовта от пръв поглед и се опитвам да я изживея. Има една българска песен в която се пее “нека вали дъжд от мечти”. Нека, само че наруших едно от правилата си.... дали трябва да се чувтвам виновна е въпрос,на който аз не мога да отговоря. Замених това обещание с друго- много по-реално: Да изживявам момента и деня пълноценно; да не се чувствам самотна,когато съм сама; да живея, а не да вегетирам......................