Истината за снега...

Навън е бяла приказка сега.
По улиците крачат снежни хора.
Но е фалшива красотата на снега,
илюзия е чистата невинност.
Покрил е цялата земя,
залъгва ни с танцуващи снежинки,
забравяме за черното , което
в душите ни палат е изградило
и си живее вътре от години,
а не е просто на квартира.
Виновни сме и зли, и жалки.
Тичаме към своето утре и бягаме,
но уви не помръдваме даже...
и не защото е хлъзгаво на пързалките.
Завиждаме на детския смях,
завръщаме се в нашето си вчера.
Поглеждаме с надежда този сняг,
но именно снежинките нашепват,
че няма нийде път назад.
Оставаме си смешни и абсурдни,
проправяме пътеки през снега
и лъжем се, че днес сме по-щастливи,
заради тая бяла чистота.
Но е илюзия, илюзия е всичко,
не вярвам в станиолови слънца,
макар и да е толкова невинен,
студен и мокър е снега.