Искам да съм блогър! Размисли за журналистиката

Искам да съм блогър. Ама истински. Сериозно. Искам да блогвам по цял ден. Не само постове от типа „днеска т'ва ядох, после срах” и .т.н.

Искам да работя блогър. Знам, че няма такава работа. Викат, че някъде по света имало блогъри, дето печелели добре и с това си вадели 'ляба и ракията. Като за графоман като мене с интереси във всичко би било супер. Разбира се, за да те чете някой постоянно се изисква яко бачкане.

По принцип искам да съм съм журналист. Ама независим. А такова нещо няма. Виж с'я, тя цялата българска журналистика е назависима, ама като във вица, че нищо не зависи от нея. Ама ако някой ви каже, че съществувава независима журналистика, където и да е по света няма да му вярвате. Всяка медия е търговски субект, и като такъв бачка за кинти. И то не за малко. Грубо казано, който дава кинтите плаща музиката. Парите в повечето случаи не влизат директно, както някои си мислят за „продажнте журналя”. Влизат под формата на реклама. Затова няма да срещнете статии срещу някой телекомуникатор. 'Щото дават най-големите кинти. Политиците: Те също наливат кинти, особено по време на избори. Всяка медия си има тарифи и жъне яко.

 Ако някоя медия си позволи обаче да бачка само за кинти губи зрители, читатели и т.н. Трябва баланс. Има и едни вестници, които не разчитат на реклами, а на продажби от тиражи. Най-тиражните ежедневници у нас (знаете ги, макар че цифрите са им фалшиви) се опитват да балансират между интересите на тези, които дават парите и тези, които си купуват вестниците. Затова се люшкат между откровени ПР кампании и сърфиране по вълните на масовото недоволство. В Европата е още по-зле. Ежедневниците с най-голям тираж тук са жълти, ама жълти. Представете си най-жълтия вестник у нас, сложете му няколко страници полу-голи мацки и го направете всекидневник- ей т'ва е най-купуваната английска преса. Единствената разлика са папарашките снимки, предаващи достоверност на събитията. Освен това се знае кой вестник коя партия и кой бизнес кръг обслужва.

Аз самият не познавам продажни журналисти в БГ. На мен самия политици са ми предлагали пари в прав текст два пъти. Така, че все някой е взел. Чувал съм слухове за една софийска журналистка, която след няколко статии за един бивш депутат, понастоящем зам-министър, се сдобила с нов джип. Тъй като познавам въпросния субект-политик, смятам че е възможно.

Колкото и да е обвързана с определени кръгове медията, в която бачкаш, винаги можеш да намериш начин да напишеш това, което искаш. Както казваше Жоро Петров: „Не познавам журналист, който да не е намерил начин да напише това, което иска”. Лавирането между интересите на медийните приятели обаче е трудно занятие, най-малкото защото те се сменят често. Затова журналистиката ни е малко беззъба. Защото всеки се страхува да не настъпи лайното. А все пак къща храни. Като направиш свястно разследване ти идват на гости, ченгета, дознатели или мутри. Затова е много по-лесно да се движиш по вълната. И по-здравословно.

Та затова искам да съм блогър.

Този пост е започнат след 23:40ч. по Гринуич, след  употребата на известно количество "Столичная" в съботната вечер. Довършен е преди малко :)