Искам да прегръщам дървета

И така... те т'ва си е... Дървета ми се прегръщат.. Не знам дали сте чували за тяхната сила и способността им да издърпват разни негативни боклучета от нас самите. Така де... ние си нямаме един Бат Бойко, който така да се "погрижи" за нас и да ни построи завод за преработка на отпадъците, камо ли да ни почисти... Жалко, че са ни нужни дървета, които да помагат и също така жалко е тези дървета отдавна да не съществуват и да са някакъв лукс в така наречения голям град.. ма така си е, майтап голям. Едно време излизах от вратата на вкъщи и се озовавах в гората и можех да стана или цялата в смола от прегръщане на някой миризлив бор, или пък в лишеи от някой дъб... Но.. пак смотаното откачено "но", което съществува, защото дърветата са дефицит... тогава не ми беше нужно да прегръщам дървета... имах си дневници и тайното място горе на една поляна наречено "Креслото", защото си седях на един камък с такава форма и си зяпах долу и си крещях и си виках... с всеки изминал ден гласът ми изчезва, както и дърветата.. може би защото аз самата станах на дърво... И к'во правя туууууук? Мали мали, господ да пази мен от мен, някой ден ще реша, че съм изсъхнала... ето... отсичам се.