Интервюто :)

BasiDi сне интервюто с радио "Стара загора" в текстова форма за вас и ми го прати по мейла сутринта :) Благодаря му за този труд! :)

Начало:

Д> какво си представяте, когато чуете думата "блог"? ... Аз лично няма да се наема с обяснението на тази дума, това ще оставя на моя събеседник, който е най-активния блогър. Той се казва Тервел Няголов и ще чуете интервюто с него след малко. Той се самоопределя като работлив и добър човек. Сред любимите му занимания са компютрите и интернет, те са и негова професия. Той е и главен редактор на вестник "Компютри". Това, което ме изненада при него е, че сред любимите си занимания посочва четенето на книги, пътешествията и планинарството. Някак си не си представях интернет човека отдаден и на реални, а не само виртуални забавления. Време е самият той, Тервел Няголов да разкаже повече...

Т> Човек трябва да види границата между двете неща, между виртуалния живот и реалния, да види границата, иначе не може да живее пълноценно нито в единия, нито в другия и предполагам, че той не трябва да забравя своите мечти, своите стремежи, така, че трябва Интернет да допълва живота, а не да го замества.

Д> Нито пък да ги противопоставяме едно на друго - реалния живот и виртуалния, нали?

Т> Точно така, това е много неправилна позиция, но много хора го правят, за съжаление.

Д> Този въпрос стои и с Интернет-медиите, и със четенето на книги на книжен и електронен носител. Вашите наблюдения до момента какви са? Дали има такова тотално отрицание или нещата се нормализират с тенденция за взаимно допълване?

Т> Мисля, че във ранните години на Интернет повечето хора бяха склонни да предпочитат Интернет като медия и да отричат като нещо остаряло другите форми на медия, като печатната и като радиото, но в един момент нещата се уравновесиха. То беше някаква мода, която след това прерастна в ежедневие и мисля, че хората вече нямат много големи колебания да ползуват, стига да им е удобна. Не мисля, че традиционните медии са изместени по някакъв начин, те просто се допълват от Интернет.

Д> какво е вашето мнение, изкривява ли се представата за света чрез Интернет?

Т> Донякъде може, но то зависи от това как е предразположен потребителят. Примерно, ако той е депресиран, ако той се чувства самотен, той е много склонен да изкриви представата си, защото в Интернет той може да бъде този, който иска да бъде, един вд - виртуален герой в приказка, която си е мечтал или филм. Тази илюзия може много дълго време да продължи за такъв човек и тя да бъде подхранвана от всички други хора с които комуникира виртуално, но не мисля, че това е най-правилния начин да се решат проблемите на човек, той да се откъсне от живота.

Д> Вие сигурно имате много приятелства, които са създадени в чата. Колко дълго е продължило едо или две такива ваши приятелства, разкажете ни.

Т> Много дълго, може би още от самото начало, откакто съм влезнал в Интернет и преди Интернет, когато беше FIDONET, може би вече повече от 10 години. Във Интернет са повечето (15 секунди гадна пауза от гадния рекордер &№%$№$#$, става дума за виртуалните приятелства и как се превръщат в реални такива.)

Д> Вие сте носител на наградата "Универсален служител" на вашата издателска компания. Що за награда е това и какво означава универсален служител?

Т> Универсален служител означава такъв служител, който просто не отказва никаква работа, нагърбва се... не казва, че не може нещо да свърши. Не казва "не мога " и да вдигне рамене, а като види, че някой колега има проблем, се опитва да му помогне, дори и с цената на това, да не успее да свърши своята работа и след това да се наложи да работи допълнително, извън работното си време. Тази награда е признание на този труд.

Д> Още нещо, което ми се струва интересно, в чисто личен план. Тервел - защо сте кръстен с това име?

Т> Защото баща ми е любител на археологията още от ранното си детство, поради тази причина. (???)

Д> Сигурно не познавате други хора ... съименници, да се запознаете с тях?

Т> Запознавал съм се, напротив. Даже в Интернет съм се запознавал с мой адаш, който се оказа, че ми е и съсед след това. В моя блок също имах един адаш. Не е толкова непознато името. Когато бях малък си мислех, че е странно, не-срещано, обаче се оказа, че не е така.

Д> Случвало ли Ви се е да Ви питат дали това Ви е ника или истинското Ви име?

Т> Не, не се е случвало. Даже повечето хора са се радвали на това име, защото им харесва. Ппрабългарското име, не се среща толкова често.

Д> Да преминем сега и към темата за блоговете, нека все пак за слушателите - длъжни сме да обясним. Разбира се, бихме могли да определим какво не е блога по пътя на отрицанието, в смисъл, че това не е статия във вестник, това не е дневник, но много прилича на дневник, който си води човек на базата на своите преживявания, защото блога се изгражда изключително на базата на собствените мисли и преживявания. Не е и философско есе ... на вас давам думата

Т> По лесно ще ми бъде да кажа какво горе-долу е блог. Много е трудно да се каже точно какво е, защото той има толкова лица, колкото и хората, които правят блогове. Блог може да има на тема кулинарство, на тема политика, на тема войната в Ирак, всяка една тема която е битието на хората. Блога наистина представлява дневник, в който се вписва (списва - не съм сигурен - б.п.) от всеки един човек, който блогва и там човек излага своите мисли, нещата, които той чувства и това е разликата с традиционните медии. Ще дам за пример Южна Корея - има 30 000 души, които списват ОхМиНюз (по слух, може и да не е така) , това е първата медия в Интернет и вестниците цитират блогове на своите страници точно поради тази причина, че там мнението е неподправено, там има и някаква позиция, която се заема от хората, които пишат. Много често се случва и блогерите да са първите, които представят новините, които са на върха на общественото внимание, примерно в Ирак, по време на бомбардировките, тогава се прочу един блог на иракчанин, който живее в Ирак, в Багдад, вижда тези бобардировки и ги споделя. Споделя ги от своята лична човешка позиция. как се чувства той, как върви по улиците и негови приятели - разбира, че ги няма. Това е, което печатната медия не може да предложи, личностен, несдъвкан материал.

Блога не е един сайт. Блога е хиляда сайта, примерно. bglog.net не е един сайт, а хиляда сайта, като всеки един блог е личния сайт на всеки един потребител където всеки един решава какво да напише и пише това, което го вълнува - дали ще бъде политика, дали ще слага линкове към теми, които го вълнуват, дали ще слага видеоматериали, или ще цитира нещо, което му е напрвило впечатление в новините или ще коментира тези неща, това са лични негови неща, които точно в този момент той спонтанно е решил да напише и да сподели със света, да покаже някаква гражданска позиция. Това е като онлайн вестник в който всеки си е автор на собствения си вестник. Има и такива, които се кооперират (пак гадна 4 секундна пауза) съвместно от много хора. Това е в общи линии, няма нещо, което да е инспирирано от организаторите на сайта. Самите хора решават по собствена инициатива да напишат Коледен роман или друг роман, приказки. Това са неща, които обществото само решава да направи и го прави по много добър начин.

(До тук. Нататък - 2 фала тишина. Не ползувайте Easy Hi-Q Recorder. Никога. По нататък става дума, че много хора откриват нови възможност в себе си - и литературни и поетични и не само. )