Интервю с Господ - продължение
Вчера прочетох постинга The Maker, който ме отведе на един от многото сайтове, съдържащи известното „Интервю с Господ". Този много красив и съдържателен флаш го има реализиран из нета с различни снимки и музика и на различни езици.
http://www.theinterviewwithgod.com/viewmovie.html - може би това е оригиналът на английски, но не съм сигурна;
Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето.
Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
Да научат, че с пари може да се купи всичко освен щастие.
Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сили да успокоят болката.
Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се...Бог потъна в мълчание...
http://www.theinterviewwithgod.com/viewmovie.html - може би това е оригиналът на английски, но не съм сигурна;
http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.html - на бг език, преведено от руски;
http://www.misli.hit.bg/ - линкът, предложен от Твореца.
На мен страшно много ми допадна музиката на Gregorian, като фон на разказа в картинки:) Чуйте я, ако желаете.
Преводът на текста на български също го срещнах в различни варианти, но истината е, че тези разлики са несъществени, по-важното е съдържанието, което ме накара да се замисля и реших да напиша продължение, в което се надявам да участвате и вие, приятели :)
ИНТЕРВЮ С ГОСПОД
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - отговорих аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново.
Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - отговорих аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново.
Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си.
Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето.
Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
Да научат, че с пари може да се купи всичко освен щастие.
Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сили да успокоят болката.
Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се...Бог потъна в мълчание...
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Размишлявах над това колко много неща трябва да осъзнаем ние, хората. Или това са вечните общочовешки истини, за които четем, слушаме, рано или късно проумяваме и ето какво написах като продължение.
Ние, хората, трябва да научим, че:
- времето ни контролира и то е велик учител; да помним, че всичко се случва само по веднъж и най-хубавият утрешен ден не може да върне вчерашния;
- думите, които произнасяме имат съдържание, но съдържание има и формата, в която ги опаковаме;
- някои от нас губят половината си живот, за да направят другата половина от хората нещастна;
- за да разберем сладостта на живота, трябва да опитаме от горчивината на бедите;
- ние, човеците, приличаме на думите, които ако не са си на мястото, губят своето значение;
- за да спасиш някого, можеш да му причиниш болка;
- не сме съвършени и не е възможно да бъдем, за нас е свойствено да грешим, но важното е да се учим от грешките си;
- ние сме такива, каквито са желанията и мечтите ни;
- за да победим, трябва да се борим, че поражението не е най-лошият от неуспехите, по-лошо е ако не посмеем да се опитаме;
- надеждата е добър спътник, но понякога може да се окаже лош водач;
- животът е движение, и който не върви напред, върви назад, но стоящо положение няма;
- това, което знаем, е ограничено, а онова което не знаем - безкрайно;
- истината преодолява всякакви пространства и не може да бъде спряна от никакви граници, но се насочва към онзи, който я търси;
- за вежливостта са отворени всички врати;
- потайността е убежище за слабите;
- враждите са най-добрата храна за дявола;
- роденият да пълзи не може да лети;
- добродетелта винаги има повече поклонници, отколкото подражатели, че добър човек не е онзи, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло;
А ВИЕ КАКВО БИХТЕ ДОБАВИЛИ ПО ТЕМАТА?
Благодарност за това, че ни накара да се замислим!
Това, което аз съм чела, че Господ се удоволства хората да разберат и следват е следното:
- че Бог обича човека и го чака, за да се примири с Него;
- че Божията любов е по-голяма от Божията справедливост;
- че от всичко, което пазим най-много трябва да пазим сърцето си, защото от там са изворите на живота;
- че всичко, което трябва да правим е да обичаме ближните ни като себе си. Тук може да се запитаме, "А, кой е нашият ближен?". Моят отговор е - всеки!;
- че злото може да се победи само с добро. Това е смисъла и на думите, "...ако те плесне някой по едната буза, обърни си и другата.";
- че който владее духът си е по-силен от завоевател на град;
- че страхът от Господа е начало на мъдростта.... и т.н.
Страхотно продължение си написала, в което се съдържат безспорни истини. Така ми се иска да бъдат разбрани от всички хора! Аз вярвам в тях, защото чувствам и знам за себе си, че е така. Защото всичко, което наблюдавам и ми се случва, ги потвърждава...
И аз се чудя понякога на ниските оценки, които получавам за някои постове, и защо хората, които са гласували така, не са изразили мнението си в коментар, който да ми изясни какво точно не приемат. Досега обаче не съм използвала склонността си да персонализирам в тая връзка, т.е. не ми е хрумвало, че ниските оценки на постовете ми може да съдържат форма на оценка към мойта личност. Освен това си давам сметка, че ниската оценка може да не е придружена от коментар, понеже даващият я може да не може да формулира мнението си, ами само смътно да усеща, че публикацията не му допада. Също така може да го е страх да изрази негативното си мнение публично и затова да ползва възможността за анонимна оценка. Може да има и много други варианти. На мене лично ми се е случвало много пъти – и първото, и второто. Това не значи, че влагам лично отношение към авторите на постове, които оценявам по-ниско или най-ниско.
А сега по темата. Не съм гласувала за този пост, поне не си спомням, обаче ако бях, мойта оценка също щеше да свали общия резултат. Погледнах сайта, предложен на вниманието ни от Мейкъра. В интерес на истината, първото и единственото нещо, което ме привлече, беше точно интервюто с господ. Привлече ме да го разгледам. Но вътре не открих нищо по-различно от обикновен спам. Това за сайта.
А за твойто участие в неговата идея чрез този пост - разбирам, че си била вдъхновена да синтезираш житейския си опит и да го предложиш като сбор от правила, които евентуално може да помогнат на някого да види живота си в различна светлина, по-хубава и по-смислена. Аз обаче просто не вярвам в обобщението или поне не смятам, че от него може да се прокара път до личната полза – смятам, че става обратното. В този смисъл, мисля, че тези сентенции могат да бъдат разбрани само от хора, които по един или друг начин вече са постигнали техния смисъл. А пък тези хора не смятам, че имат нужда от тях.
ПП Оп - ти всъщност ПИТАШ дали оценката е лична, или не, т.е. предполагаш, а не твърдиш и - проверяваш. В такъв случай - извинявам се, че съм изходила от идеята, че приемаш лично нещата, докато то май става дума само за съмнение. Надявам се поне да съм ти дала един възможен отговор на въпроса:)
Нито за миг не се почувствах засегната, защото усещам, че коментарът ти е напълно искрен и изцяло в духа на приятелския съвет. Даже ми стана мило, че някак си се почувствала загрижена за моята мнителност или онова, което много ти е заприличало на мнителност. Разбира се, че човек трябва да винаги да поглежда навътре към себе си и да се самоанализира. Съгласна съм, че това е доста по-трудно и по-субективно, отколкото, ако някой друг отстрани прави преценката.
Другият ми аргумент е, че познаването на тези истини и съобразяването с тях ни улеснява, защото по-лесно намираме верния отговор, когато се намираме в дадена по-особена ситуация. Те са като едни добри формули, които действат безотказно.
И още нещо съм забелязала - че следването на тези истини коренно променя живота и ни прави щастливи, защото точно тогава Божията обич и благодат се излива щедро върху нас.
Признавам си, че първата ми реакция (по отношение на предполаганата от мене мнителност) беше повлияна не само от сегашния ти пост, но и от дискусията, която вече жадуваш да закриеш. (Няма нужда да даваш линкове, понеже съм я проследила цялата. Не съм участвала, понеже засега не мога да си формулирам цялостна позиция, а само откъслечни реакции, а пък темата е сериозна, даже са се оформили няколко сериозни теми.) Но пък и от онази дискусия не съм останала с усещането за реално основание да смяташ, че личността ти е обект на нападки. Разбира се, ти си я проследила мн по-внимателно от мене.
ПП Аз мисля, че човешкият опит е толкова необятен, именно защото всеки е откривателствал сам, а иначе нещата може да се сведат до едно-две.
Мисля си че би било много полезно за бъдещи родители а и за всички останали хора...
Още веднъж Благодаря за линковете :)