Интервю с Господ

Сънувах, че взимам интервю от Господ.
- Значи би искал да ме интервюираш? – попита ме Той.
- Ако имаш време, Господи – отвърнах аз.
Господ се усмихна:
- Моето време е Вечността... Какво би искал да ме попиташ?
- Кое Те учудва, Господи, най-много у човешките същества?
Господ ми отговори:
- Че детството лесно им омръзва и бързат да пораснат, а после копнеят да бъдат отново деца.

Че погубват здравето си, за да трупат пари, а после губят парите, за да си върнат здравето.

Че, докато се грижат за бъдещето си, забравят настоящето, сякаш не съществуват нито в настоящето, нито в бъдещето.

Че живеят така, сякаш никога няма да умрат, а умират така, сякаш никога не са живели.

Господ хвана ръката ми и за миг помълчахме.
После го попитах:
- Като родител, Господи, какви житейски истини би искал да научат децата ти?
- Да научат, че не могат да накарат никого да ги обича. Могат само да позволят да бъдат обичани.

Че не е хубаво да се сравняват с другите хора.

Да се научат да прощават, като приемат прошката в себе си.

Да научат, че е нужен само миг да отвориш дълбока рана в душата на тези, които обичаш, а отнема много години, за да я излекуваш.

Да научат, че богатият не е онзи човек, който притежава най-много, а този, който се нуждае най-малко.

Да научат, че има хора, които ги обичат нежно, но просто не знаят как да изразят чувствата си.

Да научат, че двама души може да гледат към едно и също нещо, но все пак да го виждат по различен начин.

Да научат, че не е достатъчно да си простят един на друг, трябва да простят и на себе си.

- Благодаря, че ми отдели време, Господи – казах смирено аз. – Има ли още нещо, което би искал да знаят децата ти?
Господ се усмихна и отвърна:
- Просто да знаят, че Аз съм тук... Винаги.

http://www.interviewwithgod.com/theoriginal.htm
 


Един мой много добър приятел го сподели с мен.....Ако го знаете,припомнете си го, а ако не...ще се радвам да съм ви изненадала приятно :))
Приятно гледане :)