Иначе как по-ползотворно ще газя тревата?!

Скачащия скакалец не спира да скача по масата и в тишината звуците от това действие правят дори ехо. Какво ли се учудвам?! Стаята е празна. Стаята ли? И къщата също е празна. Каква ти къща! Пълна е само чашата с все още димящо кафе, където утре същия този толкова жив скакалец ще плува удавен. За съжаление природата не е предвидила тази опасност, когато го е създавала. Чувствам кой ще бъде следващия удавник. Кафето обаче няма да е така топло, а студено като студенината на плесенясалите стени, които ме обгръщат всяка… всяка какво? Изглежда е нощ, но аз от къде знам?! Стаята ми няма прозорци. Аман от такива стаи. Никакво разнообразие! Пфу! Надзирателят се присмива на речника ми. Това не било стая, а килия.. Той пък от къде знае какво е?! И от къде се е взел този проклет скакалец тук? Да беше бълха… разбирам, да беше някой плъх, змия, или малко мишле… не мишле не. Мишлетата са чисти животни. Тук сме се събрали само мръсни такива. Ето, дори не можем да заспим, заради греховете в които ни обвиняват и които навярно наистина сме извършили… Леле… сетих се за нещо. Все се оплаквам от хората, че не ме разбират… а аз разбирам ли ги? Дали наистина няма поне микроскопична бактерийка истина в твърдението, че недоволството ни от липсата (или наличието) на някои качества у околните е наличие (или липса) у нас самите, от което не сме доволни и го проектираме върху околните?! Мне… аз не вярвам. И то не заради присъщия на всеки егоизъм и самовлюбеност… или самоомразност. Цял живот доказвах пред себе си колко съм добра, самоотвержена, искрена, неподправена… и жертвоготовна. За това и съм тук. Това е истинският ми грях, за който плащам… но има ли значение за кой плащам. Виновните са по килиите, само греховете са разменени. Все едно играя от онези сценки, които играех в детската градина… а най-простият случай е „Разваленият телефон”. Сещам се за играта „Балонът се надува”. Тц-тц-тц, и кой казва, че хората сме тъпи? Съзнателно, или не, ние още от самото раждане на децата си ги подготвяме за блатата и тресавищата, които ще им изпречи живота. За останалите неща няма нужда да се подготвят, те не хапят. На някои животът дава дълги крака. Които скачат на високо, чак до там, където другите не достигат и след най-истинския си скок цамбурват в кафето. И до тук. И кой казва, че не сме европейски затвор? И тук стачкуваме, когато има лоша храна и ниски заплати. Гладната стачка е ежедневие. Живеем си по-свободно и от тези навън. Особено пушачите. Тук няма табели като: „Пушенето на обществени места е забранено”… тук непушачи липсват… а и всяко място е обществено. Разбира се още има някакви останки от комунизма, пазят ги като паметници… все глупости от рода: „Да пазим мястото, където живеем чисто”. А някой шегаджия е заковал такъв род табела току под краката ми. На нея пише: ”Не газете тревата”. Аз пък като още по-умна, реших да я нагазя. Утре ще дойде сестра ми, за да ми благодари… Без да каже, ще каже за пореден път колко ми е задължена, че я спасих. После ще си замине спокойна и чиста, както всички навън. Аз пак ще се помоля на Господ да ми прости, че я оставих в този ад, защото тя няма трева, която да гази, тя няма забрани, които са окачени на стената като инструкция за ползване на електрически котлон да речем. Нейните забрани са много повече и ако някой умник се пробва да ги запише ще открие все нови и нови. Писани закони има… Ама неписаните, който ги напише му обещавам, че заради него ще обера банка, като се протегна през решетката и отворя сейфа. Само че то вече не остана нищо за обиране. Даже огризки няма. Преди малко споменах плесенясалата ми стая. Освен това тук има и други неща. Ама нямам микроскоп и крушка, за да установя за какво става въпрос. Чувам звуци, но очите ми не привикват към тъмнината. Нямам и часовник, но чудесно знам колко е часът. Това е някакво проклето знание, което не иска да се изкорени. Усещане за това знание, което нося от втори клас… кофти е да ти преподават времето по развалени часовници и да ти дават сам да движиш стрелките. После и да искаш да ги движиш - не става. А и се оказва, че времето не може да се поправя. Стъклото разваля всички и само те научава да искаш и да искаш да мърдаш ти стрелките. Защото в живота циферблатът е защитен, защото в истинския живот има стъкло. Може би не бяха виновни родителите ми, че ме научиха. Електронните часовници, които познавах до онзи момент определено бяха по-хуманни. Може би виновни за състоянието и излъгаността ми бяха температурата, раздразненото гърло и грипът, който върлуваше по това време. Аз упорствах не исках да движа стрелките, не исках да смятам минутите, но нашите не ме оставиха намира. Това бяха от малкото ми мигове насаме с тях. После заминаха всеки по пътя си, а аз и сестра ми… не помня. Това бе в някакъв друг свят… в затвор. Ама и аз с тези затвори… не мирясах. Сега остава и в психото да ме натикат. Добре, че знам да мълча. Съжалявам, че ми отнеха чаршафите и хартията. Застига ме историята на един впечатляващ човек. Само дето аз не правех напук на никого и не се наложи да защитавам правото си на свобода. Просто бях обхваната от любопитство. Като дете бях прочела един научен труд (или аз така си представих) за удължаването на шията. Откак се помня все съм имала проблеми със самочувствието, защото имам прекалено къс врат. Все ми се подиграваха и накрая развих комплекс… и така тук, в стаята с ехото реших да залича този физически недъг… не само че развенчах мита, че по посочения начин ще имам по-дълга шия, ами освен къс врата ми се оказа покрит със синини, видях се в някъде другаде и дишах с апарат. Но то беше временно, после пак се върнах при скакалците и кафето. Та докато се науча пак да дишам ме посещаваше някакъв… приятел. Да-а-а бе… психо си беше. От тогава съвсем ги намразих. Психарите де, тези, дето много разбират, дето са учили в университет и такива като мен им бяха като храна на закуска. Преди или след кафето. Тези, помнете ми думата, наяждане нямат! Изкараха ме самоубийца… иди разправяй, че си искал да се отървеш от комплекс, а си развенчал мит… като онова предаване по Дискавъри… това пък от къде ми дойде на ума?! Вярно, имах телевизор, ама се наложи да го заменя за кутия вносни цигари и чифт чепици. Иначе как по-ползотворно ще газя тревата?!