Импресия по ръба на слънчев лъч лято

Момчето от високата къща все още я караше да се чувства неудобно, независимо от дългогодишня й опит с мъжката половина на човечеството. Слънчевите зайчета, с които понякога я заслепяваше в началото й се струваха детински, дори дразнещи, но в един момент се усети, че се наслаждава на светлината, която бавно осветяваше загорялата, в съблазнително кафяво, кожа на тялото й.

Една сутрин се хвана, че оправя косата си преди да отиде за поредната

доза слънчеви бани в градината пред къщата й и се усмихна на новооткритото усещане от зараждащата се тръпка. Слънчевите дни на едно от най-хубавите лета в живота й отминаваха без помен от облаците в предишния живот на момичето.

В онзи лежерен, жарък до бяло следобед, когато Red Hot Chili Peppers тихо свиреха от раздрънканото радио на съседите, а светът бе потънал във всеобща сънливост, някой нежно докосна ръката й, точно над свивката на лакъта. Усещането от допир до човешко тяло, усещане за чието съществуване тя почти бе забравила, че съществува, задейства наведнъж няколко десетки неврони в тялото й и я накара да потръпне, независимо че температурата отдавна бе минала нормалните за сезона 35 градуса.

Не видя лицето му, защото слънцето изграждаше ореол около него, но позна дългата му русолява коса и остави ръката му да продължи бавното си движение по нейната.

„Нереалност“ - тази дума се въртеше в главата й през цялото време докато солените капки пот по телата им се превръщаха в безбрежно море от усещания.

„Нереалност“ - тази дума остана в главата й дори когато събра багажа си и се върна към онзи бетонен затвор, който често убиваше първичното у нея.

Една година по-късно момичето набързо оправи косата си в банята на малката си къща, сложи няколко капки плажно масло върху почти белите си рамене и излезе в градината...