Импресия по един лунен лъч светлина

Огньовете са накацали като сюрлеалистични горящи гъби по цялото продължение на плажа. Пълнолудие. Ден преди пълното лунно затъмнение. Момичето си проправя път през линията на прибоя с бавни, леко некоординирани крачки. Бивакът е далеч, трудно  се движи и й е студено. Стъпки. Някой я хваща за кръста.Туп. Туп. Туп. Сърцето и забива лудешки. Усмихва се. Познава допира на ръцете му.

-Глупчо. Искаш да ми докараш някой сърдечен удар ли? - казва усмихнато докато гали късата му, твърда от солта, коса.

Хваща я за ръка. Познават се от няколко часа, но на нея това й изглежда най-естественото нещо на света. Край огъня са насядали хора. Разговорите почти липсват. Юнгата свири отнесено на китара. Гледат в хипнотичен транс пламъците. Ръцете им се докосват. Бутилка с неизяснено съдържание премнава от ръка на ръка. На нея й става все по-горещо и замаяно. Пияният французин не спира да повтаря на развален английски "It's paradise. It's paradise"...

Лунната пътека ги осветява. Две деца, които се гонят щастливо из вълните. Смеят се. Водата премахва въздействието на циркулиращите в кръвта им опияти. Вишката стои сред вълните, леко наклонена на дясно.

- Да скачаме - казва той и я премята във водата

Зъзнеща се изкачва по мокрите стъпала. Леко подхлъзване. Главата и се удря в страничия парарапет. "Черно" помисля си тя, докато пропада в морската бездна, а кръвта й се смесва с вкуса на вълните.

Ярък лъч светлина. Ципът на спалния чувал, в който не помни как се е озовала, заяжда. Нечия чужда палатка. Той  се усмихва облекчено.

"Добре дошла обратно..."