Импресии

Чопар, от вчера го чета... а бе, ...става..., ама в Поезия ще ти напишат компетентен коментар. Това с махването на ръката и черните мисли ми хареса и го пробвах- при мен не работи. Но пък аз толкова и разбирам... от поезия... Положителна оценка от мен- творчеството трябва да се поощрява. Поздрави и успех!!!

Според мен е по-скоро Double P.

Галя, мерси, ама аз не очаквам награда Гонкур. Почнаха да ми минават е дни такива и си рекох да не полудявам. Викам си дай да ги запиша някъде на по-трайно място и реших тук.

Пестицид мерси за линка и новия жанр. Не знам. Може и да си прав.

Ето днес съ вървя и в главата ми ново такова. Просто ще откача. Ще го добавя като номер три. Въпроса за миризмата на прясно окосена трева винаги много ме е занимавал и съм мислил как да го определя. Неверятно ми харесва и в същото време в него долавям смърт.

chopar, sorry, ама - права. Аз, pestizid, съм жена. Пък за смъртта в окосената трева има нещо вярно. Не знам защо ама все си представям измрели кърлежи, с отрязани от косачката глави. Малко хорър... :)))

А на мен много ми харесаха твоите импресии. Необичайното е, че четейки втората и третата, в ума ми блеснаха малко по-различни асоциации.

На втората асоциацията ми е още по-гадна от твоята. Помислих си, че финалът може да е вместо "отварям прозореца", "пускам водата в кенефа". И знам откъде ми е дошла. Ето от тук. 

А на третата втория ред наум си го продължих ето така: "сладникав, възбуждащ дъх на земя". Сега усещането за смърт е още по-осезаемо.

За внезапните импулси за писане не се тревожи. И с мен стават същите странни неща, само че в поетичен план - напоследък ме преследват рими и не мога да спра да пиша. Днес си довърших едно стихотворение за думите, което общо не ми е отнело повече от два часа. И на всичкото отгоре си го харесах. 

Пестицид, направо ми уби сладкия дъх на тревата :-) с тези кърлежи.

Куини, мерси. Разликата между прозореца и твоята асоциация е следната  - при теб действието означава да пуснеш мрасотията да се оттече, да се махне тя, докато при мен - отварянето на прозореца означава аз да се "махна" от тази мръсотия. А смъртта в третото е свързана със самата трева. За мен това е дъха на смъртта, поне за тревата - последното дихание. А иначе самото хрумване при тези импресии беше мигновено, не съм ги обмислял дори, думите ми изникнаха визуално и веднага ги нанесох на блога.

...цялата картина от 3-те заедно -    махам прилепа, лягам на земята, дишам дълбоко...

Чопар, това с прозореца... и "махането" от мръсотията, ако съм те разбрала правилно, нещо взе да не ми харесва. Дори ме плаши. Явно тия ремонти не ни се отразяват добре, мен обаче само на лудост ме избива. Виж, Куини е по- умерена- пише си стихове, ама тя и преди си пишеше.

А окосената трева... Честно, и аз съм си мислила същото. Затова и не обичам отрязани цветя. Мъртви цветя...

Всъщност, много даже ми харесва. И съм съгласна за Double P. Не знам защо имате такива асоциации за сеното - аз имам други, които няма да споделям, но вкрая на краищата всичко свършва поне с частична и невинаги нежна смърт, така, че асоциацията е много добра. Поздрави! Асоциирайте на воля, много интересно се получава според мен.

Анонимният е мой :)

 

Чопър, ооооооо! Ама недей да излизаш през прозореца, моля те! Аз си помислих, че го отваряш, за да проветриш от смрадта. Мръсотията трябва да се чисти, според мен. Защото колкото и голяма да е тя, не всичко на тази "човешка длан" е мръсотия.

А иначе, в духа на майтапа, понеже и това ми мина като асоциация, един много популярен учителски бисер гласи: "Ученици, отваряйте прозорците и излизайте!".