Имате ли брадва?

Съботна вечер.Есенна,влажна,самотна.Помощ от никъде.Колкото и да вали,облаците остават.Слънцето вече не топли.Само свети.Защо ли?Какъв е смисълът му без топлината?

Ослепях ли,оглушах ли?Раждам ли се,или умирам?И в двата случая боли.Анестезия ли искам….в гръбнака-може би…

Вълната ме понесе,разкъса,разпиля и ме захвърли..На течението.Там в дълбокото.А уж можех да плувам.Тренирах дълго.Много стилове,много възможности,много пътища.Нямах треньор,нямаше кой да ми каже,че колкото и да плувам,винаги ще заставам между двете реки…Реките “Да” и “Не”Въпреки копнежа по равновесието,въпреки баланса….

“Да имаш,и да нямаш”…къде е разликата?Празно или пълно…..все твои си болки,твои радости….

Кое е по-важното?Любовта или душата?Жертвата или палача?Грехът или прошката?Къде е границата?Не искам да я определям,не искам да слагам точка.Но многоточието не ми върши работа….само удължава агонията.

Някога имах брадва.Остра,истинска.Блестеше.Взимах я в ръце и само с един удар вършеше чудеса.Вярно, болеше.Раната не зарастваше с дни,но винаги идваше онази сутрин, в която се събуждах поизрязана,но здрава.

Но годините,смяната на сезоните и проклетото течение й нанесоха непоправими вреди.Острието й вече не блести,дръжката изгни разядена от влагата на непролети сълзи.Ръждата полепна по душата ми и се загнезди,намерила удобно място за себе си.Все още имам брадва,но вече не е същата.Тежи ми,не мога да я повдигна….не мога.

А някога …….имах любов.

Коментари

kekla преди 17 years 7 months

И да имам брадва няма да ти свърши работа... на тебе ти е нужна онази - твоята старата брадва, която знае как да си свърши работата.. желая ти да я намериш.. и сила ще намериш, сега само някакво безсилие, после идва другата фаза.. който е минавал от там знае.. явно и тебе не те е пропуснала нечия друга брадва.. успех с намирането отново на себе си.. това не е непостижимо.

Malackar преди 17 years 7 months

>:(

Къде отиде надеждата, защо я няма? Смени дръжката на брадвата, изтъркай ръждатата с шкурката на яроста, наточи я върху кръстопътния камъка и .... от там нататък трябва да намериш сили да я вдигнеш. Дан-Дан от толкова плуване не си ли завъди синузит ?!? Не така ! така не ми харесваш :/

queen_blunder преди 17 years 7 months

Силно ме развълнуваха твоите думи! Така става с годините - ръцете все по-трудно повдигат брадвата...

Shogun преди 17 years 7 months

Помощ от никъде. Така е понякога. Хубавото в случая е в продължението и в това, че всяко нещо има край - не само хубавото, а и лошото. Черният водовъртеж все ще те изхвърли на бряг.

kelvinator преди 17 years 7 months

Карай... Като хептен се оплеска ни остава само... БЪДЕЩЕТО :)

princesatamani преди 17 years 7 months

Много тъжно.Навярно момент на депресия,липса на любим човек ,може би изневяра,може би просто самота.За Любовта се воюва.Много дълго и смело ,но се воюва.....със себе си,със представите си,със всичко,което ни пречи да чувстваме Любов до себе си,във себе си.Тя е онова нежно присъствие,което не се разделя с нас,дори ,когато ни захвърлят и когато от чувствата ни ,някой печели само развлечение.Любовта е полъха на живота,на здравето,на доброто самочувствие,на присъствието на приятел,на нашето Аз.Всичко това,несъзнателно оформя спокойствието ни ,запълва неудовлетвореността ни и неочаквано, точно тогава ,срещаме някого ,който пак да е мил,и да ни обича плътски и страстно.Защото физическия допир е вулкан от удоволствия , който трудно можем да спрем да изригва в мислите ни и телата ни, който ни изгаря и мъчи .
Марияна Димитрова
mankairuncais@abv.bg

lorddesword преди 17 years 7 months

...из Пратчет:

"...Брадвата на Предците ни. Понякога се е нуждаела от нова дръжка, друг път украсата е трябвало да се поднови. На няколко пъти се е нуждаела и от ново острие, но все пак това неизменно си остава Брадвата на Предците..."

DanaGer преди 17 years 7 months