Имало едно време някакъв бглог...

Лейди,незнам защо но навсякаде по форумите и блоговете е така,доста хора по някакъв някакъв начин се опитват да те засегнат, по скоро мисля че това поведение е свързано малко с това на животните в джунглата,с опитите си да се наложат по един или друг начин (в случая тук не става със сила а със слова).С такива хора не ща да си меря нито бицепсите, нито егото си и двете не са ми токова големи.

Коментара ти ме накара да се усмихна много широко...

Лейди и аз от доста време не съм писал в блога. Просто не ми остава време, но иначе редовно гледам да го следя. Ако не да чета постовете, то поне заглавията и описанията им. Като цяло бглог, това сме блогерите. Явно съм пропуснал случая от който си се обидила, но ще ти припомня какво е казал Конфуций ако не се лъжа - "Няма смисъл да съсипваме себе си, заради грешките на другите!". Всеки може да си говори каквото си поиска. Ти бъди себе си и пиши каквото ти харесва в блога, а останалите да си коментират. Все пак поне аз не пиша блог заради коментарите, а заради това, че след време ще си отворя блога и ще видя какви неща са ме вълнували едно време. А и никой не може да ми казва къде как и какво да пиша. Като не му харесвам да не ме чете. Така, че не се ядосвай, пиши си в блога за старите блогерчета като мен, които въпреки, че нямат време не престават да гледат какво се случва в семейството, както и за новите, които би вдъхновила да започнат да блогват в бглог и те.

Имаше време в което се ядосвах. Но вече не... Не си струва... Аз също не пиша блог заради коментарите. Но атмосферата стана твърде тягостна за мен. Това е общо взето. Не мога да кажа дали ще спра въобще да надниквам тук или пък някога с нова сила ще започна да пиша... Но нещата са твърде комплексни и това за което говориш, micromax, е само част от нещата които ме накараха да се отдъпна... Трудно ми е да го обясня...

Лейди ще пия една бира за твое здраве тая вечер :)

Лейди, разбирам те напълно. Аз също напоследък нямам муза да пиша тук. Не е заради коментарите, не ме е страх от тях. Но някак си не ми се ще да пиша постингите си между други постинги, пълни със злоба и обиди. Не им е мястото като че ли...
Надявам се да дойдат отново добри времена.

Съгласна съм, че нещата не са такива, каквито бяха, но вероятно за всеки от нас е отминал първоначалния момент на "свалката" и вече караме малко или много по инерция...

Но пък добрите времена, Кейтрин, няма как да дойдат сами. Май ние трябва да си ги създадем или поне да се опълчим срещу лошите такива.

А на Лейди Фрост ще кажа, че за мен от една страна е права, от друга - не й прави чест.  Тя не е писала доста отдавна (по моите скромни наблюдения) - явно не я влече вече тук. Видях новия й блог, наистина е хубав.

Но пък искам да питам следното:

Фрости, нямаш ли топли чувства към "някаквия си Бглог" тъкмо по причина на факта, че тъкмо тук срещна любовта си? Не се ли замисляш, че животът ти можеше да се стече иначе, ако не беше Бглог? И това не те ли кара да се изкажеш някак по иначе, вероятно по-лицеприятно - все пак си бъдещ журналист, знаеш как? Или, ако го зарежем лицеприятното изказване - поне няма ли желание за борба за промяна? Да се опиташ да се пребориш за завой към по-добро - ако не от вътрешна необходимост, поне пак от журналистическа краста?

Мен са ме възпитали да уважавам и помня всичко добро, което ми се е случило в живота, и никога да не хвърлям камък там, където ми се е случило добро... Не казвам, че с всеки трябва да е така, но аз вероятно страдам от патологична вярност към хора и събития дори години след като са се случили - просто помня добрите случки, искам да ги помня, и никога не им обръщам гръб...

Затова единицата ти е от мен.

.

....Винаги е най- тъмно. Точно преди зазоряване.... Наздраве!

                                           ....Вампирското Слънце&Светлина....

    П.С. Стига си отваряла очите, на "слепите"! Ами си ми прати снимките от зоопарка....

Мила Фрости, изобщо не си ме разгневила..:))) Ти ми звучиш разгневена, а така не бива, наистина.

И аз изразих мнение, както и ти.

Всичко друго, но не и гняв... Само малко тъга...

Фрости, от мен пък имаш петица.  Не гледай какво се визуализира.Проблемът с визуализирането си стои.  Това не е важно.
По-важното е това, което твоят постинг ме провокира да ти напиша.  А тое, че те разбирам. Не изцяло, но долавям носталгията ти.  Колко  ми епознато.  :-) И я приемам като лично твое право да се почувстваш потози начин.  Въобще не ми звучи като бягство от това място, а по-скороразкриване на  чувствителната  ти  същност.   Предполагам,   че  всеки блогер, който  е  вложил  част  от  себе си за известнен период отвреме,  дори  нещо  повече, всеки,  който   е  изграждал  облика  на BGLog.net,  не  може   да   премълчи  промяната,  която  забелязва.  А,  определено  ти  беше  от  тези  20-30 блогери,   които  ме  караха да   съм  участник,  а  не  просто  зрител.  Дори и да  не си такаактивна ( я само се огледай и забележи, колко още  не са ),  искам  дазнаеш,  че  за  мен  ти  изигра положителна  роля,  и  в  този  смисъл не  е  случайно  твоето блогване именно тук, в BGLog.net .  Спомням си,че  ти  беше  от  тези няколко блогери, които ми казаха "добре дошласред нас"  в първият  ми  постинг.  След  това сме  се  виждали и наживо, от време на време си пишем на кю-то.  С две  думи - симпатична сими! 

Вярно е, че  тук  нещата се променят.  И  според  мен  се  изгуби топлотата,  добрината,  усещането  за  заедност.   Може  само  да  си пожелаем промените, които  ще  стават  и занапред  да  ни  обединяват повече, отколкото  да  ни разединяват.   А,  това  зависи  най-вече от  нас - личностите!  В  моите  очи  ти си личност,  която  уважавам ичета  с  удоволствие! :-)

Аз пък не виждам какво точно се е променило...
Да... Няма го "Блогът на Смъртта", няма ги стаитиите от преди време и настроението от тогава... Но това е напълно нормално.
Не може винаги да си на гребена на вълната, винаги да ти се пише, винаги да си център на внимание... - но това не е болка за умиране...

И ако имаш нужда да пишеш или да споделяш, то никой не ти пречи!

Винаги има хора, които ще харесат това, което си, а и такива, които - не...

Защо трябва да има драма?

Драма, требе да има! Искаш ли да ти кажа? Къде е?!?!.... В моментта запиваме общо 5 човека интерактивно и он- лайн. Хора с регистрация в www.bglog.net.... Все познати лица и ретро- елементи.... Всичките гласувахме с оценка  5. При положение, че са 9 гласа, гласували (cybercraker- оценка 1), а трима души с ? оценка.... И знаеш ли дека е фатката, Весе? (Не е там да се омаяш на бара на батката!). Ами, че резултатът не се качва на оценката 3.... Аз, съм музикант! Не разбирам от математина! Но,.... 5 гласа по 5 точки, и 4 по ? точки.Равно ли е на  оценка 3 (9 гласа)?.... Драма или математика? Наричай го, както искаш! Тука сме вече 7 човека,поркаме,мислим, смятаме.... Пак неможа си изкараме сметките?!?! Наздраве!

5 души- 5 оценка
cyberckraker- 1 oценка
3 души- ? оценка
_______________
????-? оценка?

                               П.П.С.Наздраве....;-))))))))))))))) Светлината не пие! Яде шоколад! Нека я линчуваме, публично и обругано....

Я да ми се махаш от главата - той е течен! Пожелавам ти изнасилване от група педали и след това да те снимат идиотски ухилен и да те пратят на майка ти и по майка ти...

Лейди - носталгията явно е тварде сложна и демоде - знаеш, че каузата ти е загубена...

И все пак  - стискам ти палци!

ПП: Бон апети!

Няма загубени каузи, СветлинА. Като се наспя и имам работещ нормално интервал, ще пиша подробно... До тогава - тинк позитив ;)

... и в защита на вечно ругания от теб (СветлинА) Джонефф - тварде се пише с "Ъ"! А първият ти абзац нарушава редица писани и морални закони и норми ;)

   Скъпа, Лейди Фрост.
   Предполагам, че смяташ коментара ми към подобна тема за крайно неуместен. По всичко личи, че това засяга изцяло "по-старите" от мен. Така е, нямам предишни впечатления от блога и съвсем от скоро го посещавам. От начина, по който си го описала, ми се струва, че някога е бил важна част от живота ти. А аз, както сама разбираш, се озовах тук не точно в разцвета му. Но това, което ми се иска да ти кажа, е съвсем простичко.
   Подобна ситуация ми е до болка позната. Сменила съм много компании на прятели и нещата са винаги едни и същи. Всичко започва с опознаването и хората сме благоразположени един към друг. Изслушваме се, толерантни сме спрямо останалите, опитваме да се разберем взимно. И така нещата се получават по един прекрасен начин. Именно в тези дни на приятелство и опознаване се чувстваме толкова щастливи. Мислим си, че най-сетне сме открили средата си, където да бъдем себе си. Нощите стават дълги и сладки и едва дочакваме деня, за да се срещнем отново и отново. Мислим си, че вече сме спасени, че повече никога няма да изпитваме самота, че ще сме щастливи до края на живота си, защото приятелството ни ще бъде вечно. Да, ама не. И ето, че всичко започва да се променя. Някои от нас стават по-сприхави, изнервени, други се опитват да наложат волята си, трети се отчуждават. И сега е моментът на развръзката. Какво ли следва после?
   Приятелството е като брака. Малко преди да се омъжа, баща ми все повтаряше,че е нужно да се подготвя за един дълъг и не лек период от живота си. Казваше ми, че първите седем години ще са най- критични.  Но, ако успея да се преборя и да проявя търпение, то ще дойде време, когато всеки направен от мен компромис, ще ми се отплати. И тогава ще разбера какво е това "семейно щастие". Все още не знам изхода и продължавам да търся своето щастие. Но като гледам примера на своите родители, вярвам, че и това ще се случи, някой ден...
   Но знам от личен опит развръзката от едно приятелство. След дългите моменти на трусове, нещата все пак идват на мястото си. Това е един такъв период на наместване, в който всеки опитва да намери себе си и своето място в дадената компания. Извоюваме позициите си, показваме какво ни харесва и какво не, сваляме маските си и разкриваме пред останалите, че все пак и ние си имаме лошите страни. Тогава разбираме, че един от нас желае да е лидер, друг обича да споделя и натоварва с емоциите си всички останали, трети е мълчалив и т.н. Какво става в крайна сметка. Новата ни компания претърпява сериозни моменти на промяна и когато този период отшуми, тя вече нокога не е същата. Но това не означава, че е по-лоша. Повечето напускат, оттеглят се и се отравят към нови търсения. Но тези, които останат, започват да се нагаждат един към друг. Може да отнеме месеци, години, но в крайна сметка нещата се изглаждат. Приятелството е сложен процес и никога не идва на готово. За него се водят битки, правят се компромиси и преди всичко е нужно търпение. Също както при брака.
   Ситуацията в обществото на БГЛог е мисля подобна. Не е нужно да съм присъствала от самото начало. Все пак и тук става въпрос за човешки взаимоотношения, а колективният принцип действа по сходен начин във всяко едно общество. Само че в случая участниците са повече на брой и това съвсем усложнява нещата. От друга страна липсва прекият контакт, тоест диалогът "очи в очи", което пък смекчава до някъде нещата. Защото едно е да си в "ефир", друго е да напишеш речта си, да я обмислиш, преди да я изстреляш в пространството.
   Скъпа, Лейди Фрост. Искам да кажа, че от теб зависи дали да останеш или не. Разбирам, че ти липсват онези, първите моменти. Но това не значи, че няма да дойдат и по-добри. Вярно е, флиртът е само в началото. Но после идва ред на едни по-улегнали отношения, уважението един към друг, познаването на другия и съответно е по-лесно да бъдеш разбран и да ти бъде подадена ръка. Но този път ръката ще бъде на приятел, истински приятел, с който заедно сте преминали през всичките изпитания, сладките и горчиви моменти, за да изпитате най-сетне чудото, наречено приятелство.
   Изборът е нещо много лично. Сама избери дали да поемеш по нов път, защото и там ще изживееш онзи момент, магичния, и отново ще имаш прекрасните моменти на "началото". А кой знае, може би там ще откриеш себе си. Но дали тук нещата са изчерпани напълно за теб. Как можеш да знаеш? Дали това не е едно изпитание, именно критичния момент. Дали да не изчакаш още малко, да проявиш търпение? Защото знаеш ли какво би могла да пропуснеш, поемайки по новия път и изоставяйки хората, които макар и за кратко, са успели да надникнат в сърцето ти и да те накарат да бъдеш себе си.

Аз не съм гласувал... (ако правилно разбирам, че към мен е отправено обвинение)... (което няма и особено значение, но как да е).

Поздрави!
И весело изкарване!

Лейди Фрост, за протокола – няма да гласувам, защото все повече започвам да си мисля, че за постинги като този не е измислена цифра, която да изрази отношението ми. От една страна те разбирам, защото е факт, че Бглог не същият, както преди, а от друга – мнението ми в голяма степен се припокрива с онова на Зефира, която казва, че просто е настъпил един критичен момент, за който би било незряло да мислим, че ще продължи вечно. Осъзнавайки това, моля те да помислиш дали точно в такъв лош момент за Бглог той трябва да бъде изоставен, или, ако ние държим на него, защото той ни е дал много, и истински го обичаме, не си заслужава да изживеем всичките тези трудности, за видим, че един ден мечтата ни той да се превърне в най-прекрасното кътче в бг интернет се е сбъднала и че най-интересното тепърва предстои.

И още нещо, за да получиш нещо, преди това ти трябва да дадеш. Знаеш много добре каква беше идеята на общностите и в колко малко от тях стана онова, което се очакваше. Знам, че ще прозвучи нескромно, но моята общност се развива така, както бих искала, въпреки че цяла една година пишех, често пъти без  да получа някаква ответна реакция от някого, заради което се чувствах често пъти самотна и все копнеех да срещна хора от моя бранш. Това обаче не ми е пречело да се надявам, че един ден моите усилия ще бъдат възнаградени, затова не спирах да се грижа за нея, вярвайки че рано или късно това ще се случи. И днес мога да ти кажа, че в „Образование“ пишат изключително интересни и ерудирани хора, които имат възможност да се срещнат, да разменят ползотворни мнения и да общуват пълноценно помежду си.

Предполагам, че разбираш накъде бия.

Весо остави гласуването, кажи кога ще пробваме бирата в Baden-Württemberg.
Фрости, сори! Ама забравих да пия вчера за твое здраве. Ще се опитам тая вечер! И споко! Идват хубави времена :)

Mиличък Антоне, писах от пластмасова (специално за заливане с алкохол и други течности - познаи чия ;-)) клавиатура и на фонетичен - знаеш, че и двете не ги мога.... ама реших, че си струваусилията и не избягах от темата за разлика от някои други ;)

Зефира, прекрасно написано, свалям шапка и черпя бира ;))

СветлинА, ако визираш мен - не си чела досатъчно добре. Видяла си забележката и си забравила да прочетеш останалото ;)

Яна, моя мила, сладка и единствена. Не тъжи, душицо. Винаги се случва да има тежки моменти, както в приятелството, така и в брака, и в самия живот. Нали ако ги нямаше, нямаше да можем да оценим хубавите! Цунки, любима! Скоро идвам при теб...

А за протокола - имаш 10. Защото (както между другото ти пише в хороскопа ;)) си назовала нещата както си ги почувствала. Неподправено и истински. Гордея се с теб, да знаеш, ей!!!

Няма  да  пиша  какво  мисля  по темата,  хем е  ясно, хем  аз  на  Яна вече  й  писах  вчера,  затова  само ще  питам  -  добре  бе,  хора, айде  вие  гласувАхте,  а  аз  как да  си  сложа  петичката,  като  я няма  оная  опция  за  гласуването?  А?

Колко интересни неща съм изтървала, докато се скъсваме да ремонтираме и преобзавеждаме офиси на местна почва.
"Нищо ново не е като старото и нищо старо не се подоновява"!
Затова, не гледай така на нещата. Всеки човек си избира среда- най-добрата и най-благоприятната за него!
Хората се променят, камо ли блоговете - нали пак от хора са сътворени!!!
Аз не познавам друг период от сегашния в БГлог.  Трябваше да преживея неща, които ме накараха да обикна много хора тук.
След "онзи" коментар все още нямам куража да пиша нещо ново, публикувала съм само готови неща, написани преди това.
Но надявам се, че музата ще се върне някой ден... и куража ми също!
Усмивки и късмет!