Има ли хромозоми "Дом", "Дрехи", "Готвене" и други?
Чета в блога на monnino за проблемите му с покупката на дрехи и обувки и мога само да се съглася с него :) Струва ми се, това е характеристика на голяма част от мъжете. Аз имах същият проблем. Не че съм го решил, просто се ожених :)
След няколко месечно експериментиране, сме достигнали до следната компромисна и поносима процедура: Жена ми, с някоя/някои приятелка/ки, намира (все по-малко) време да обикаля магазините и да разглежда. Съвсем съм честен, когато казвам, че я харесвам в каквото и да се облече (и покъсно съблече) ... Но понякога оставам неразбран. А с жените и са доста по-приятни и ползотворни и аргументирани покупките и.
Та просто има едно наум, да набелязва и неща, които биха ми харесали. Пръв си признавам, че нямам (дизайнерски) вкус за дрехи, и след поредния обход отиваме двамата на прицелените обекти, пробвам каквото и е харесало и най-често бързичко го взимам. Така се действа и със сина ми, на който поради други причини също не му се обикаля по магазините.
И Яничка е писала за "шопинг терапията", на която е подложила Тери, браво на него между другото. По-точно им се радвам и на двамата, защото съм установил, че когато си със любимият човек, дори и такива потенциално досадни пазарувания, приятни на другия, изпълват се със смисъл и с удоволствие се участва в тях.
Сетих се и за формулировката на Тери Пратчет, че магьосниците нямали хромозомата "Дом" в гените си. Не че съм магьосник, но и на мен тази хромозома ми липсва, или нещо не се е проявила. Ставаше дума за това, че се изисква определена настройка или талант да забелязваш натрупаните немити чинии, остатъците от храна, праха не само по ъглите, но и на всички повърхности (с изключение на дисплея, мишката, клавиатурата и компютърната кутия), странните цветове (или обезцветявания) по завивките и дрехите, особените миризми, наличието на кошче за отпадъци и претъпкания с готови да се прекатурят неща килер. С една дума - кипъл. Упрекван съм, и че такива неща, като изгоряла крушка или изкривена лайсна не ми правят впечатление. Мда, така си е, какво да правя ...
И с други елементарни неща не се оправям, като например купуване на продукти за салата. Случва се половинката да е недоволна от резултата, но с такива мъгляви инструкции "Купи нещо за ядене и за салата" заданието е логично не добре изпълнено. Друго си е да зная, примерно "Три домата, зрели, но не меки, по-малки от юмрук; две краставици от 30 см. или една до 50 см.; глава пресен/стар лук с определени параметри".
А за самата обработка на храната до годен за консумиране вид нямаме проблеми. Никакви. В това отношение имаме почти изравнени възможности - в смисъл преди да се съберем тя рядко готвеше, а като студент имах известен стаж в пицариите "Капело". Почти всичко се приготвя заедно и с кеф, разпределението на задачките става от само себе си и като цяло е един приятен процес.
И най-важното - и двамата харесваме бира, която е винаги налична в хладилника и по заведенията, и помага да гледаме на малките и големи проблеми от изкривената гледна точка на дъното на бутилката :)
Изглежда че мъжете си приличаме доста. Пратят ли ме да пазарувам храни и бтова химия, искам в списъчето (което често е бая длъжко) характеристики на желаните продукти. Включително и инструкции от рода на - ако няма това - купуваш този заместител, ако няма от него друг и т.н. Не че не забелязвам изгоряла крушка или друго но обикновено разрешаването на проблема оставям за после. И чак когато въпроса се постави "ребром" вземам мерки. Не съм немарлив, просто имам други приоритети. Чета интересни статии, гледам интересни предавания по телевизията, слушам важно предаване, обмислям проблем или просто си почивам. Те често са незначителни за жените, но пък аз не умея говоренето по телефона повече от две-три минути, маските за подмладяване на кожата и безброй други благи занимания...
Но пък е хубаво да сме различни. А и такива дребни конфликтчета са много благодатни за сексуалния живот:)
И аз така съм зает от други мисли, ентусиазмът към които е много по-силен от ентусиазмът по миенето на чинии. Лично аз гледам как да направя нещата така, че да купя миална машина, а не да мия чиниите :) И докато Janichka ги мие, аз работя по въпроса да и купя такава машинарийка :) Гледам по друг начин на нещата :)
Иначе, когато намеря време, много обичам да пера, да чистя стаята с прахосмукачката и да виждам резултата от труда си веднага :) Но трябва да ми дойде настроението за това :)
Teri
Хе-хе. Момчета, вие сте щастливци! Че не сте попаднали на жена като мен. Щото и аз като вас... :) Мразя. И що трябва точно аз да съм длъжна, а? Ееех...
Та, бъдете щастливи! :)
Няма да проявя мъжка солидарност този път и ще изложа моята теория за хромозомите на мързела. Те съществуват и при двата пола. Ще ги познаете по външните им белези у хората, разивли това заболяване, а именно: занемарен външен вид, разхвърлена къща, куп мръсни чинии, трохи по земята, неразтребена маса, сантиметър прах върху книгите, скърцащи врати и прочие. Как може да седнеш спокойно пред компютъра ако навред се разстила миризмата от неизхвърленото кошче? Как да се нахраниш, ако съдовете ти са неизмити? Как да идеш на работа без изпрани и огладени дрехи... и още повече... как да игнорираш пазаруването, след като си установил, че нямаш никакви дрехи?! Жените не са ни длъжни, нито подчинени. Това, че може би забелязват повече не означава, че трябва да работим по-малко. Уважавайте себе си и половинката си, вместо да търсите оправдания в гените ;)
Aurin, нямам думи!!! Напълно подкрепям!
А сега сериозно. Има куп неприятни неща по домакинстването. Обаче трябва да се вършат, няма как. Въобще не си мислете, че това е женска работа и че на жените им харесва да я вършат. Нищо подобно. Винаги съм се чудила, защо адджеба, жените се омъжват - ми то бракът си е изцяло и само в полза на мъжа (е, това пак е почти на шега, но както се казва, във всяка шега има частица шега :))
Така е и с пазаруването... :)
Радвам се, че покрай шеговития тон се "промъкват" и екзестенциални въпроси по поддържане на домакинство и прагматичен поглед върху брака като (задължителна социална форма и отношенията в него.
Поред. ПОддържам идеята, че мързелът е направил от приматите хора. Изказване със съмнителна научна стойност, но необорено логически :)
Как може да седнеш спокойно пред компютъра ако навред се разстила миризмата от неизхвърленото кошче? - Не е трудно - просто различни приоритети. И какво е сядане спокойно пред ПЦ - то е вдълбаване в ПЦ. В някои моменти трябва да стане земетресение, за да се стане от ПЦ. Става и с генериране на миризми, по-силни от тази на кошчето.
Как да се нахраниш, ако съдовете ти са неизмити? - Или се измива най-горният съд, или се взима друг, или се поставя храната върху опаковката от магазина или върху вестник или в краен случай се забърсва част от повърхността на масата.
Как да идеш на работа без изпрани и огладени дрехи? - Е това е трудно, май няма как ... просто се сменяват дрехите и се изкачва последния възможен момент, преди да се набута всичко в пералнята.
Как да игнорираш пазаруването, след като си установил, че нямаш никакви дрехи? - Да, очевидно не може да се игнорира, но не пречи да се сведе до възможния минимум този процес и губенето на време. Затова идеалният вариант е друг да прави избора.
Жените не са ни длъжни, нито подчинени. Това, че може би забелязват повече не означава, че трябва да работим по-малко. Уважавайте себе си и половинката си, вместо да търсите оправдания в гените ;) - Така е, разбира се. Горните аргументи и светоглед ми бяха актуални преди 10 години в студентски град :) Сега (за добро) си мисля, всичко е доста по-различно.
Има куп неприятни неща по домакинстването. Обаче трябва да се вършат, няма как. Въобще не си мислете, че това е женска работа и че на жените им харесва да я вършат. Нищо подобно. Винаги съм се чудила, защо адджеба, жените се омъжват - ми то бракът си е изцяло и само в полза на мъжа (е, това пак е почти на шега, но както се казва, във всяка шега има частица шега :) - Така, така ... проникновено! :) Има си много сериозни исторически наследени стереотипи в отношенията в брака и тази институция не мисля, че е съвсем подходяща за бързо развиващото ни се общество. Но, какво да се прави. Мъжете използваме в своя полза завареното положение, като при разбирателство, ясно, неприятните задължения се разпределят между участниците.
Много ми хареса изказването на Тери - работим за момента, в който други (може да не са хуманоиди, а машини) ще се грижат да няма неприятни миризми, да има всякакви дрехи в перфектно състояние, да се реши проблема генерално.
Марио Асенов
Марио, има два варианта - или получаваш достатъчно, та да можеш да си позволиш домашна помощничка (или помощник, разбира се, ммм - аз го предпочитам ;)), или позволяваш на жена си тя да работи за това светло бъдеще, а през това време ти се грижиш да няма миризми и пр. Има и компромисен вариант - разделение на домакинския труд по равно.
Бракът е социална институция - внася стабилност в обществото и пр. Не го намесвай в тук. Че разговорът ще се отплесне не на там...
(Това за шегата вече го казах, да не се повтарям :))
Не храня нищо лично, но не съм съгласна. Не знам каква е тази нагласа, при която миризмата от едно пълно до горе кошче не може да мръдне човек от компютъра. Компютъра си е компютър - всички ние - мъже и жени работим на него и в работно и в извън работно време. Разбира се мъжете отделят повече време за това. Но не смятам, че това би било извинение да не помогнат и да не пипнат нищо вкъщи.
Всички работим, за да може да си осигурим някои машинки, с които да се поглезим и да може те да вършат нещата вместо нас /миялни машини, перални и др./, но това не значи, че докато още ги нямаме, чиниите ще си седят неизмити, ако жената в една къща не свърши това. Все пак нужна е хигиена, ако мъжете чакат все някой друг да измие и да изчисти, не искам да си мисля какви гадинки ще се завъдят по домовете ни. И все пак, нормалната работеща жена също е била цял ден на работа и вечерта има нужда от малко помощ от половинката си и с къщната работа. Едно миене на чинии не е кой знае какво усилие, но е приятно да се усеща подкрепата на някой, който го върши от време на време вместо жената. Това разбиране, че мъжете работят и изкарват парите, а жените трябва да бъдат домакини, е твърде старо. Смятам, че двама човека, които живеят заедно, трябва да си помагат. А другият вариянт - жената да не работи, а да поддържа само къщата и да бъде една послушна домакиня - не мисля че устройва интелигентните и амбициозни жени, каквито има много - това само би ги ограничило да бъдат просто едни чистачки и миячки, вместо и те да се борят за място под слънцето и да изпълнят амбициите си.
Най-после се появи подкрепа!! :)
Само една забележка имам: "някой, който го върши от време на време вместо жената" - защо само от време на време?
Наистина, има жени, на които им доставя удоволствие да домакинстват. Има и други, които смятат, че точно така се реализират. Свалям им шапка :)
Обаче! Дори и жената да няма някакви други амбиции в живота, защо трябва да върши нещо, което не иска/не може и т.н., само защото е жена? Ама ще кажете, тогава да не се жени. Ами правилно. Тогава и мъжете да не се женят, а да си наемат чистачки. Или така им излиза по-евтино? Затова призовах да не се намесва брака или други подобни форми - те си имат друг смисъл. Независимо, че на пръв поглед проблемът произтича от това. Ама не. Проблемът идва от стереотипите, от очакванията за задължителност на някои роли.
Упс, пак се разприказвах :)
Искам да изместя дискусията - няма смисъл да навлизаме в половото разпределение на човешките дейности и смисъла на съвместното съжителство. В следващия си пост се опитвам да обясня "Компютърът като начин на живот".
http://bglog.net/node/1595
Марио Асенов