Има ли мъже наоколо?
Ще си кажете, че тая, т.е. аз, имам нещо против 8 март. Не бе, хора и 8 март си е ден като ден, има го на календара и дори на моя календар не е оцветен в червено, т.е. не пише, че е професионален празник на продавачките, прекупвачите и производителите на рози, гербери и гробищарски китки. Просто си е ден и като такъв не ми пречи на календара. Хич даже.
Но, ако има мъже наоколо един съвет от мен:" Ако искате да спонсорирате производството и продажбата на цветя е добре да помислите, че живеем в условия на постоянна 20 годишна финансова криза, затова е редно да мислите в дългосрочен план, т.е. купувайте цветя в саксия - днес цветето ще зарадва по-силната ви половинка, а утре може да ви послужи, за други цели, защото както знаете жена не се удря с цвете.:))) Вярвам, че ще ме разберете правилно.:)))
П.П. Честит 8 март!
В интерес на истината, получих истински нашенски зюмбюли - страхотно ухание се носи в стаята ми, докато аз съм на работа :)). Това, което днес ми направи впечатление ( освен страхотния сняг, който се сипе над София), бяха карамфилите. Красиви, забравени, червени карамфили. Не бях виждала такова цвете от много отдавна.
Относно празника - и в моя календар не е отбелязан. Той и рожденият ми ден не е отбелязан, но пак си го празнувам. Ден като ден, празник като празник - ще поработя, ще се прибера, ще се усмихвам малко по- често и по- искрено, ще се чувствам малко по- осмомартенски. Може би дори ще си тръгна по- рано от работа, или пък ще се организираме с колежките да си направим "женски обяд" за час...
Мъжете може би са заети да празнуват или пък да купуват подаръци.
Лично аз от букетите предпочитам връзка зелен лук. :)
А за всеки празник, щом е празник - подкрепям. Веселба ли е, значи е ок.
Две жени не получили подарък за 8 март от мъжете си и решили сами да се почерпят за празника. Отишли в първия ресторант - нямало места. Отбили се във втори, същото , в трети - бил затворен. Решили да си напазаруват и да се почерпят сами. Влезли в кварталния супер и си взели хапване, пийване и къде да отидат - ... и решили това да стане на гробишата- хем по-спокойно, пък и са си сами. Почерпили се и се прибират на сутринта на 9 март.
Мъжете им от мъка пиели до обяд на следващия ден в кръчмата. Единият жален разказвал как жена му си има любовник и се прибрала на сутринта след празника с букет цветя. Другият пък обяснявал, че неговата си има двама, защото се прибрала с венец от цветя на който пишело: От приятелите!