Глядя на лошадиные морды и лица людей,
на безбрежный живой поток, поднятый моей волей и мчащийся
в никуда по багровой закатной степи, я часто думаю:
где я в этом потоке? Чингиз Хан

С това мото започва великолепният роман на Виктор Пелевин „Чапаев и пустота.”.

Сократ е бил грозен. Платон бил дебел, Аристотел пък се обличал безвкусно. Шопенхауер, който проповядвал силата на волята и аскетизма, плюскал безмерно до насиране. Гърците, обаче, осъдили Сократ на смърт. Атинският закон е оставял осъденият да предложи свое, алтернативно наказание. И Сократ предложил да се откупи с трийсет мини(тогавашните пари) Точно като трийсеттте сребърника на Юда. Той казал, "Е, какво ще стане, ако платя глоба, вместо да ме убиете?". И гърците приели, а евреите пък били толкова пияни на Пасхата, че гласували за Христос - виновен. Разпънали Го. Симон Магесника и Аполоний от Тияна са правели същото, каквото е правел и Той-лекували са рани с полагане, възкресявали мъртви, пророкували, говорели в притчи, събирали огромни множества. Трийсет мини, трийсет сребърника-за главите на Сократ и Христос- и пияното множество, силата на масата. Аполоний умрял в дълбока старост, а за смърта на Симон се спори-или е бил пребит с камъни, според ДА или починал в манастир. От него тръгва термина „симония”-желанието да си купиш духовни ценности с пари

В астрологията всяко нещо тръгва от идеята за него. Идеята е преди картината, статуята или действието. Сегашният идеен свят е дошъл от проекции на тези идеи, или първични принципи,наречени архетипи. Даден първичен принцип се реализира хоризонтално във времето но и пронизва вертикално всички нива на формите на проявление. Тоест, възможно е горе, в звездите, да намерим идеята на това, което се реализира сега или в минало и в бъдеще тук. Архетипите се означават със символи, например стилизирани картинки и т.н. Тоест, по картинка, по белег, можеш да съдиш за минало и бъдеще. Стига да знаеш поне първия принцип на херменевтиката, познат още на египетските жреци
Каквото горе, такова и долу!

Имаше един виц от соца „Американският шпионин, пратен в НРБ, праща отчаяна шифрограма :"Мисията провалена. Тук никой не работи, но всички получават заплата. Всички получават заплата, но в магазините няма нищо. Магазините празни, но хладилниците пълни. Хладилниците пълни, но всички псуват. Всички псуват, но никой не протестира.”

Чували сте хиляди пъти оправданието-"такива бяха времената” Но никога от жертви на времената, а от насилниците.

Чисто психологически, известно е, че в първите седем детето копира чертите на родителите, а в следващите, при репресивни тоталитарни общества-характерът на обществото, неговите черти. Връзката не е толкова опосредствена-т.е, ако родителите са си свършили работата, обществото няма много за довършване. В училището децата трябва да получат качествено и адекватно на живота образование. Но да не лъжат, да не крадат, да не убиват и другите седем неща трябва да са ги научили техните родители. Но ако родителите ги няма, или възпитават в репресии, то либидото на децата(жизнената сила) се обръща навътре и стават разни неща, познати, грубо казано, като комплекси, страхове. Възпитанието е също вид репресия. Но и безпаричието е репресия. Тоталитарното семейство в тоталитарното общество получва винаги точно определен резултат във възпитанието на децата. И точно определени възрастни- сетне.

Може да се предположи, с известна условност, че конкретните социално икономически и политически събития са формирали характерни черти в поколенията.Характерните черти пък се обличат в идеология и от там в реалност-наречена власт. С други думи-времето чертае по характерите своята картина. Колко е този период-зависи не от годините, а от трайно изменените нагласи на обществото.
Например, поколението на днешните 60 годишни се е формирало в ранния и среден соц и носи специфични черти; това , на бащите им-други(бяхме ги описали в реквиема за средната класа).
Двете поколения се различават съществено, както добрият от лошият, черното от бялото.Колкото бащите им бяха благи, скромни и боголюбиви, работливи и тихи, толкова синовете са зли и агресивни, атеисти и материалисти. Защото вторите 14 ги изкараха в соца, в орднунг и репресии-в годините на установяване, укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те са социално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца. Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са се затворили. Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активния и организиращ реалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо се възпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата- тоталитарното общество е бащата, отговорността. То е това, което се налага силово- инициативата, началото и края. Когато го няма бащата, майката го замества. Матер-материа.С други думи, ценностите на бащите им са силово изместени от тези на обществото после и то е наложило приоритетите си във възпитанието. Я да видим какво наложи? Подчинение, послушание, безинициативност, отговорност- но към Партията-майка, фалш, пунт и пластика и отчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, всеки да гледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.

Задача

Като знаете вече принципите, като знаете за събитията, опишете 50 годишните, 35 годишните и 25 годишните. Средните-нали, не най-добрите и най-лошите. Защото историята се разиграва именно от тях, през главите на останалите. Всяко време си намира хероите. Ползвайте жокерите в началото.

Примерно: ако ви е трудно по събития и по вилянието им върху родителите, нарисували основните ценности, или по обществото, ползвайте ориентиране по херои. За 50 годишните се ориентирайте по политиците от тая възраст-примерно Бойко.

За трийсет и пет годишните- преимуществено Слави, а само за украшение Дилов и Карбовски-той направо е описал поколението си в статията 47 причини, поради които не харесвам тази страна". ...

И съветите на Азис - за 25 годишните, пред кандидат-звездите от Стар Академи. „Има милони сигурно, които пеят, а десетки хиляди и колкото вас с мен(видяхме го на Мюзик Идола). Но малцина са звезди, защото никой не те слуша как пееш, а гледа сеира, гледат ми под полата, възприемат музиката с очите.!”БТВ, помислете и защо никой от тях, звездите, освен първата изгонена не можа да  се наложи. Да не забравите Бербо, Стоичков и мачовете- превърнати в боя на Шипка

Или разгледайте вълненията им в блоговете, медиите, езикът. Отбележете колко уникални пера, с уникален език, интересен нестандартен изказ и ярки, запомняща се гражданска позиция виждате в тях? Тук поантата е, че бедният, клиширан език означава бедни представи за живота, бедните представи пък водят до беден живот и нещо, описано във филма Идокрацията. И че в природата нет вакуум-празното асоциативно пространство в главите, освободено от знанията, се замества с клишетата на масовата култура.

Целта на упражнението ли-в дилемата на Чингиз Хан! Щото, нали, докато не решиш какво значение има нещо, то няма никакво значение!