Има и такива хора....Дано!

professor Отново ме поставяш пред огромна дилема. В нашето семейство сме научени, че първо се плащат общите сметки, след това нуждите на децата и накрая, ако остане нещо за нас си го разделяме, затова, ако спечеля толкова много пари сигурно по навик ще ги раздам, но със сигурност няма да подарявам острови на богаташи с цел да станат още по-богати, нито ще си купувам вино, защото много отдавна вече избягвам да пия алкохол.

Ако спечеля милиони от тотото просто ей така, ще ги раздам на хора, които наистина се нуждаят от тях. Не че джобовете ми са пълни, но тези пари никога не са били и няма да бъдат мои, не съм направила нищо съществено, за да ги спечеля и заслужа. Лесната печалба само минава от едни ръце в други. Щом мога да живея сносно без тях, значи мога да ги дам и да съм доволна, че съм го направила. Много по-трудно е да дадеш нещо, което наистина е твое, да отделиш от заплатата си, заради която си стоял до късно в офиса или си работил цял месец на две места, а вкъщи те чакат две дечица, които си чакат изненадата от Дядо Коледа. Не е лесно да им обясниш, че някое друго дете също си чака изненадата, но не се надява на кукла Барби или играчка самолет, а само на парченце шоколад, просто защото за него това е лукс. Но именно тук се проявява истинската благотворителност.

На тази тема и друг път сме си говорили.

Вярвам, че в природата и човешкото общество действа закон за равновесието, който повелява всеки да има толкова, колкото му е нужно, без излишества. Ако някой притежава твърде много пари, със сигурност нещо друго в живота му ще липсва. Любов, да речем. Или щастие.

Затова лично аз не участвам в никакви лотарии и игри с големи парични награди, защото се страхувам, че ако спечеля богатство, ще загубя нещо друго, по-ценно. Но ако все пак ми се случи по някакъв начин да забогатея внезапно, ще направя така, че да помогна на колкото се може повече хора.

Хм. Не, не бих ги дарила. Бих помогнала на най-близките си да оцелеят, защото в държавата ни се случва така, че хората работят по 10 - 12 часа на ден а децата им се лишават не само от присъствието им, а и от елементарни удобства. Бих платила парното на баща ми, който цял живот работи и накрая дължи на Топлофикация безумни пари. Бих направила ремонт на панелката най- сетне. И вероятно бих се осмелила да родя още едно дете.

  Sluchaina,"И вероятно бих се осмелила да родя още едно дете'. едва ли! Ако наистина искаш дете, направи биологически нужното и после го обичай, и всичко ще бъде наред

Искам да спечеля много ,много пари , искам да имам много, много власт, голямата божия сила ,за да подредя и осигуря добър живот за мен и най -близките ми ,за  хората на България и целия свят.Ще създам закони ,които ще са Крумови-жестоки ,но справедливи,за да има ред.Ще прибера бездомните в приюти,,няма да разрешавам проституцията и порното-ще унищожа всички подобни сайтове. Ще се преборя с наркотрафиците и зарибяването, като унищожа всяка дрога навсякъде по света. Ще спра войните и въоръжаването.Ще забраня на алчните медици по цял свят да изнудват бедните , като създам на всеки беден възможности, да бъде лекуван, искам силен  закон -всеки богат три пъти от всеки беден да отдава доброволно постигнато. Искам да знам за всичко ,което е несправедливо,престъпно,унизително,нехуманно, за да мога да го контролирам строго и да го унищожавам в зародиш..Докато подредя всичко и въведа ред.Това искам...

 

manka, искаш една непостижима утопия. Независимо колко власт или пари имаш, не можеш да изтръгнеш черното от картината живот, защото бялото и черното са така неразделимо смесени, че всичко е сиво. Непосилно и ненужно е за един единствен човек да го направи. Можеш да промениш само себе си и дадеш пример на останалите. Думите ти толкова много напомнят "Приказка за стълбата", но тази стълба е трудна за изкачване и коварна. Където има много пари и много власт очите се затварят и представите се изкривяват. Все пак е страхотно, че на света все още има идеалисти...

Ако ми се паднат точно сега някакви пари като късмет на никой не давам.Защото сега съм без тях ,а ми трябват.Пък и съм доста големичък вече за да мога да ги управлявам.Миналата година като имах не ми трябваха ,даже и да ми се паднат от горе не ги исках,ама днес не.Значи следва извода: дава този , който има ,този който няма не дава.

това ми се струва глупав извод за "големичък" човек. Дават щедрите духом хора. Когато имат малко, дават малко, а когато имат много, дават много. А ти колко даде миналата година, но не на приятели, а на непознати, което е истинското дарение

Казват,че когато човек много силно иска нещо то се сбъдва.

Gen,ще ти дам парички,само да ги пипна.

Изводът ти хич не е прав ,Антония.Не може този ,който няма да даде,той просто няма.Няма.Говорим за няма ,а не за това, че си мисли ,че няма.За онази константна величина при, които някой хора просто нямат какво да дадат.И забележи ,Антония,казвам някакви пари и не уточнявам колко.От тук следва ,че искам да получа толкоз ,колкото ми трябват,защото сега нямам.Просто нямам.И на мен се случва да нямам.А твоето твърдение, че тези които имат много дават много е не вярно.Зависи от гледната точка на много.Значи ти ако дадеш 100 лева сега за мен са много,но за свахо ми Бил Гейтс са нищо.

 Давам на някой просяк ,някой път, не всякога.Давам на тези, които не нахалсват.

 Сега се сетих за един кориоз.С мен се случи в края на октомври.Идва един човек и иска да се настани на квартира в другата ми къща ,която е празна защото баба и дядо починаха.Взе сам да си определя наема.Реши че 30 лева на месец са ми достатъчни,става въпрос за село.Аз му кавам,че за една година не искам нищо да плаща,само преди да се настани да отиде до енергото да плати последната сметка ,тя е 30 лева и да му пуснат тока , аз го спрях защото никой не живее там.Той се усъмни в моята лоялност и не пожела да живее една година без наем.Знаеш ли защо се усъмни ,защото днес май никой на никой не вярва.И аз сега ако ти кажа ,че съм давал ти няма да ми повярваш.Но съм давал и тъпан не съм бил.

Ще дам на близките си...по равно...Без да се замислям.На майките ни,на братята ни.../говоря в множествено число по подразбиране-моите и на съпругът ми/.И ще ми бъде пълно на сърцето и душата,че съм дала,че съм помогнала...Аз съм свикнала да давам,просто така,без повод.Свикнала съм и да нямам.Не че имам.Но ако имам и ги държа само за себе си,ще ми е чоглаво,че близките ми нямат.Я по-добре да нямам,за да не се измъчвам с подобни дилеми.

Понякога в живота се случва-имам ли аз,имат и другите.Нямам ли аз-никой няма...Дето казва Ген-тъпан не е необходимо да се бие..Понеже си се знам що за утопичен живот съм-ще дам-пари имам предвид.

   Знаете ли, скъпи приятели, какво искам да ви пожелая в тези светли дни!Господ да ви изпрати от всичко по много, така че да има и за раздаване!

   Дай боже, амин!

      А ето и 2 стихотворения, с които искам да ви поздравя:

 Antonia_55, детето обикновено е жив човек, който се нуждае от храна, жизнено пространство, обучение, разни такива нещица. Само с едно голо обичане и "още една чаша вода в супата" не се отглеждат качествени хора. Децата са отговорност, освен обич.

Дават и бедните духом, стига да имат.

skylark, откога стремежът към власт и пари се нарича идеализъм? Дали не грешиш? Или пак аз нещо не разбирам. Gen, ще обясниш ли?

идеализъм е да вярваш, че можеш да промениш света чрез пари и власт, без те да те променят  преди това, където има пари чистите помисли изчезват

    Sluchaina, разбира се, че има нужда от материални неща, но когато истински го обичаш (а то става с появяването му на бял свят), ти намираш начин да ги изкараш тези пари. Говоря не за мерцедес, а за обикновените неща - нормална манджа, нормални дрехи и т.н. Докато го няма детето, нямаш достатъчно силен стимул. А стимулът е едно от най-важните условия за успеха на човек. Иначе проблемът с малкото деца или липсата на такива се превръща в едно дълго и невъзможно чакане "да осигурим финансова възможност за това"

   "    Животът е това ,което се случва,  докато  кроим други планове "

                                                                       Джон Ленън

 

 

                                                                                                  

    

        Благодаря ти skylark , че много добре разбираш какво искам да кажа.

       Казват ,че човек е толкова голям ,колкото са големи мечтите му.Колкото и нескромно да звучи.