Илинден!
Илинден - св. пророк ИлияСвети Пророк Илия e един от великите старозаветните праведници, изповядващи вярата в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността “Пророк и Предсказател на великите Божи дела”, “Ангел в плът” и “Предтеча на Второто Христово Пришествие”. Старозаветният св. Илия е живял около 900 години пр. Христа в град Тесвия (Палестина), по времето на израилския цар Ахав. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: “Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.” Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.(dir.bg)
Честит имен ден! Честит празник! И, като гръмовержеца, бъдете себе си и мятайте мълнии върху хората, които го заслужават!
.....Според писанията в Библията Илия бил потомък на свещеническото Аароново племе и живял по времето на израелския цар Ахов. Царят и съпругата му били яростни езичници и идолопоклонници и затова Илия се явил пред тях за да ги предупреди, бе Бог ще ги накаже с унищожителна суша. Пророчеството се сбъднало и настъпила суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Господ се смилил над изстрадалия народ и изпратил пророка си да извести края на бедствието. В края на живота си, през 818 г. преди Христа, пророк Илия се възнесъл жив с огнена колесница на небето и изчезнал като вятър. Това станало близо до р. Йордан пред погледа на ученика му Елисей. Този момент от живота на светеца най-често се изобразява в иконографията.
Българите наричат празника Илинден. Под влияние на житието на Свети Илия в българските народни представи „старият светец” се приема за най-могъщия повелител на небесните стихии, на гръмотевиците и светкавиците. Светецът е господар и на дъждовете, така необходими за селскостопанската реколта. Тази власт му поверил Бог при подялбата на света между светците братя. Според народното предание, когато Свети Илия препуска с огнената си колесница по небето, впрегната с четири коня, тогава се причинявали мълнии и тътен.
Друга легенда пък разказва, че гръмотевиците се получавали, когато светецът търкалял бъчви в небесата, затова народът ни нарича Свети Илия още „Гръмовник”, „Гръмоделец” и „Гръмоломник”. Ако хората го разсърдят, той се разгневява и изпраща на земята продължителна суша, като заключва за три години дъждовете в пещерата си на небето. Друго предание казва, че ако се разсърди, светецът изсипвал от ръкава на ризата си ледени зърна, градушка и така опустошавал реколтата на греховните хора. Съществува много интересно поверие, че небесните стихии са резултат от битката на Св. Илия с крилати змейове, триглави лами, които предвождат градоносните черни облаци, и дори с дявола. Според народните представи на българите Свети Илия имал и сестра - Огнена или Опална Марина, Св. Богородица или Св. Елена.Почитането на празника на св. Илия е свързано с надеждата за опазване от небесните стихии и даряване с дъжд и богата реколта. Затова всяка година на този ден по стара традиция българите дават курбан в чест на повелителя на небесните стихии. На къщния праг се коли най-старият петел, наричан „баща”. Стопанките изпичат „ колач за Св. Илия” и погачи, познати като „боговица”, които най-възрастният член на семейството прекадява заедно с петела. На Илинден се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или овен. Така се цели да бъде омилостивен светецът и да предпази селското землище от градушки и наводнения. Жертвоприношението и трапезите се правят извън селището - на висока могила, край оброчище, край вековни дъбове и параклиси. Според старо предание, едно време хората излизали на хълм край селото и дочаквали отдалече да се появи елен, който доброволно се отдавал за жертва на светеца. Но веднъж хората го заклали, без да го дочакат да си почине от дългия път и затова той повече не се появил. Оттогава вместо елен започнали да принасят като жертва бик, вол и мъжко теле.
Празникът Илинден се определя и като „среди лято”, „когато земя и море се преобръщат”. Традицията забранява на хората да се къпят на този ден в реки, езера и морета, защото могат да се удавят, тъй като Свети Илия обичал „да си взема курбан”. В деня на светеца се правят и предсказания за времето. Ако на празника прогърми, то овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще бъдат „шупливи”, т. е. изгнили и червиви, но пък виното ще е добро.
Изследователите на митологията и религията откриват в образа на Св. Илия остатъци от езически култове към древните главни небесни богове - славянския Перун, прабългарския Тангра, а за траките – Зевс.
Празникът датира от ІV век и е наречен от народа ни Илинден. Името на светията вестител се тачи от всички християни, наравно с това на Мойсей.
Чрез името си - Илия, означаващо крепост Господня, той действително се показал като твърдина на вярата, пророкувайки 25 години край река Йордан и става могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единния Бог.
Илинден в живота на българина....
Основния поминък на българския народ е земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарва своята прехрана. Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка.... Тъй като българина е много суеверен той вярва, че всички тези нещастия ( беди ) ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел “.
За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17. VІІ .
Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсказуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад. Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17.VІІ . Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина Огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден.
Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15.VІІ до 20. VІІ, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
Българите живеещи в Македониая също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чýруци или Чуреци.
На всички празници посветени на светци покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които принадлежат към тази група не правят изключение. През тези три дни ( 15, 16, и 17. VІІ ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие. Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата. Тази вяра е била дълбоко вкорeнена в душата на българския селянин. Обикновените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стриктно забраните.
По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
В някои райони на страната – вечерта на 15.VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17.VІІ ).
Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17. VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони. Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15. VІІ на януари, 16. VІІ на февруари, а 17. VІІ на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
Цикъла на летните празници свързани с предпазване от градушка и гръм завършва с деня на Св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил. В представите на хората Св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на Св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.
На Илинден се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел. И се гадае...Някога, когато бях дете, съм присъствала на такова ритуално гадаене...Една баба, съседка вземаше глави кромид /в моя край му казваме червен лук/, разрязваше ги на половина, отделяше люспите и слагаше сол /за захар не си спомням/ в тях, като наричаше месеците...На сутринта по това в коя люспа какво има /в някои вода - дъждовен месец, другаде - няма вода - суша означавало/ ни казваше през следващата година кой месец какъв ще е....
Дали са се сбъдвали гаданията и??? Не си спомням...вече...
На Илинден имен ден имат Илия, Илияна....Да не забравят да почерпят и да носят със здраве името си...
Моят чичо се казва Илия и имало предложение да ме кръстят Данаила, и на него, но...предпочели Даниела, което означава Божи съдник...
Покланям се пред паметта на светеца Свети Илия.
И пред подвига на Ининденско -Преображенското възстание-силен зов за свобода отправен към турските империи и неговите ръководители и герои-Гоце Делцев, Даме Груев, Петко Татарчев и други.Да им е светла паметта и делото.Нека техния подвиг. никога да не се забравя