Изповед на една безработна

Тук е момента да кажа "да ти имам проблема" :)

От 20 години съм завършила училище и имам само 4 години трудов стаж в България то заместване на хора, които са сигурни, че няма как да ги изместя, защото нямам като техните връзки, така се изрази веднъж една колежка, която няй-редовно звъни на стринка ми да ми предаде, че ще отсъства, та ако мине...

Но в България не си търся редовна работа от мноооооого време, защото цялата система за наемане на работници ни е много изкривена. Ходила съм на няколко интервюта,  на които някаква 16-18 годишна секретарка се подиграва с хората, които си търсят работа или някакъв "шеф" ме пита дали знам "перфектно" чужд език, а той самия толкова много НЕ знае, че сам не може да ми обясни какво е това "перфектно". Преди години бях регистрирана в една агенция и от там ме изпращаха на разни интервюта, в началото ходех с цялото си възпитание, а после започнах да се подигравам на секретарките, които ми провеждат интервютата с онзи моя си много гаден и винаги улучващ целта хумор, които кара простака да се гърчи половин живот от яд, след което започнах да отказвам интервюта на агенцията, като казвах да ме търсят само за реалини назначения за пробен период или изобщо да не ме търсят. Разбира се спряха да ме търсят, дори веднъж една от служителките ме попита дали съм си намерила работа, а аз я попитах дали ме е изпратила на работно място, за да си намеря, отговорът беше, да не се обиждам, защото тя само се интересувала, а пък аз и казах, че ако се интересуваше няма да се вре в моята работа, а ще вземе да си гледа неината, та от тогава се прави и че не ме познава, което е добре, а още по-добре е че не иска и да ме среща, защото минава от другата страна на пътя като ме види.

По интересно е че в Гърция си намирам съвсем лесно работа, където и да отида и за каквато и да попитам, друг е въпроса, че от години работя на едно и също място, защото шефа ме е оставил сама да съм си шеф. 

Само да те предупредя, няма такова нещо като регистрация в частна агенция за подбор на персонал.

Казвам го като човек, работил в такава, а и все още част от задълженията ми са подбор на персонал.

Тези агенции по закон нямат право да изискват пари за регистрация.

Работи се на следния принцип - работодателят им пуска поръчка, те пускат обяви, събират кандидати и водят първите интервюта. Евентуално документите на кандидатите се събират в база данни и в последствие се търси сред тях, ако има нова подобна обява и може човек да бъде извикан отново. Това да се регистрираш и те да ти търсят...много рядко излиза нещо.

Та това е, да си знаеш, да не попаднеш на измамници някакви.

Успех!

Ще рискувам да ти дам съвет. Работодателят е просто човек, който си търси най-подходящата личност да му свърши някаква работа. Няма смисъл да го демонизираш и да му се ядосваш, ако иска да плати нереалистично ниска цена. Той е в правото си  да се опитва да сключи добра сделка. А ти си в правото си да не приемеш. Разбирам, че е лесно да се говори отстрани: в реална ситуация сигурно и аз щях да се ядосвам. :) Аз самата се уча (доста неуспешно за сега) да гледам философски на нещата.

 Човек трябвало (според американците) да сменя прфесията на 3 години, това го четох преди доста време. В Щатите май сменят и града/щата, в който живеят, чак дотам няма да стигнем, но при мен така се получава че смяната е на 3 години... хм.

И така първата седмица мина добре, научих доста като например, че дизайнерите трябва да отбират от предпечат като си дават файловете за работа в печатниците.

Както каза сестра ми която също работи в печатница (една добра предпоставка за бъдещ семеен бизнес хо-хо-хо) - цитат на реплика от клиентка:

"... ти си фантазист, измисли нещо..."

Е продължавам да работя в сферата на фантазистите!