Изневери некви
Тука с Галито и Красимир подхванахме една тема...
Защо хора, и мъже и жени, имащи сериозни връзки или стабилни бракове изневеряват? Не искат да зарязват половинката си, обичат я, държат на нея и все пак изневеряват....
Дали нещо във връзката не е наред.... или изневеряват просто ей така...
Интересно ми е какво мислите по въпроса....
Лека нощ от мен!
Тамън коментирахме, че тия неща се коренят дълбоко в човешката природа, тя от своя страна е управлявана от гени, хормони и "молекули", които пък са плод на няколко милярда години еволюция. Никой не отрича свободната воля (доколко е свободна е друг въпрос :)) на всеки индивид в конкретния случай, но ръжена който насочва поведението са си молекулките все пак.
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Тая дума е лишена от здрав смисъл. Хора, които се обичат истински знаят, че не си принадлежат един на друг - никой не е роб на онзи до него (и обратното).
Кат иска некой от двамата да се тресне с некой трети - кво пречи, мама му стара?
Пък ако се окаже, че новият човек допада на първоначално визираната двойка - от да не направят тройка?
Важното е човекът до теб да е истински приятел. Сексът е спорт.
ние си стигнахме до някои изводи... В крайна сметка причините са комплексни. А думата "изневяра" според мен си е лишена от точен смисъл. Тя е "алената буква", неудобрителната реакция на обществото...
Но пък аз си мисля, че секса си е секс, приятелството си е приятелство. Причини да "забегнеш" много. А пък и аз си мисля, че можеш да обичаш повече от един човек едновременно. Просто начина по който ги обичаш е различен. Всеки ти дава по нещо и се чувстваш цял... Жалко е обаче, когато изневяраваш за да избиваш комплекси...
Уф! Пак се оплетох в собствените си мисли...
"Memento mori!"
Точно така! Не трябва цялата вселена да се върти около партньора ти... Аз съм абсолютен егоист, но колкото и понякога да ми се иска да съм смисъла на нечий живот, съзнавам, че това е невъзможно... Не и в абсолютен вариант!!! Абсолютното щастие и единствената голяма любов ги има само в приказките. А дори там никой не ти казва какво става след: "... и заживели щастливо!"
Може би си права, че при една изневяра губят всички. Не знам... Все още обмислям въпроса...
"Memento mori!"
то туй си е напълно естествено - за обичта говоря. В сърцето на човека винаги трябва да има много място за това прекрасно чувство.
Приятелството и сексът могат да вървят ръка за ръка, а могат и поотделно. Зависи от доста фактори, които сега ме мързи да обяснявам.
Но пак да подчертая - мноооооооо дебело - изневярата е дума, която не съществува в моя речник.
Всеки сам преценява с кого, как и къде. Партньорът му - също.
Стабилността на една връзка, която освен на приятелство, почива и на секс, не зависи от броя на хората, с които двамата във връзката спят или не спят :)
Стабилността зависи само и единствено от приятелството.
Сексът, както казах, е спорт.
Уф беееее! Имам чувството, че едно и също си говорим =)
"Memento mori!"
На мен не все още не ми е съвсем ясна позицията ти, Галенце!!! Вярно, от снощи го нищим, ама пак май не стигнахме до никъде...
"Memento mori!"
всъщност ми е супер смешно, че точно с теб споря по въпроса!
"Memento mori!"
Нека поясня, защо според мен накрая всички губят. В случай, че имаме трима участници, разбира се може и да са повече:1. изневеряващият - ако държи на партньора си ще се чувства малко или много гузно и ако връзката с другата/ият е сериозна ще бъде разкъсан в чувствата си, тъй че не може да се определи доколко и дали получава допълнително и на каква цена; 2/. партньорът - дори и ако не му се каже за изневярата все някой ден ще разбере и тогава ще се почувства още по-зле, защото наред с всичко губи и доверие ; 3/. този или тази , с които сме изневерили са втора цигулка , което не е особено завидна позиция.
циклене по темата стигнах до извода, че в една връзка можем да говорим за изневяра, когато се стигне до загуба на доверие. Или казано иначе: Ай да се не дебнем, оти че се фанем. Стигне ли се до дебнене край на връзката.
И никога не пийте бира след третия облак!
решително не съм съгласен нито с подкрепата, която оказваш на предния коментар, нито пък с изразената в него позиция.
Ех, мама му стара, присърбява ме да напиша нещичко по тоя въпрос, ама нема - ке си трая кат комунист на разпит.
Че иначе рискувам да ма емнат пуританите.
"Memento mori!"
Аз си мисля, че нещо не й е наред на връзката, щом си изневеряват... Обаче да се каже, че някой губи от това, ми се вижда пресилено. Стига да не стоварваш излишна информация върху човек, който не я иска. Ако можеш, си реши проблема с връзката, ако не - защо да го товариш с неща, дето не са му работа?
Това, дето всичко трябва да се казва като на поп или на доктор, може да го измисли само човек, който не се е опитвал да го прави...
Така де, някой на улицата ако те пита Как си, да не вземеш верно да му разправяш как си?
защо трябва да куца нещо на една връзка, за да пуснеш човека до себе си да разнообрази малко?
Даже напротив. Струва ми се, че само в истинските връзки хората дават един на друг личното пространство и свобода, от което се нуждаят.
Та затова лично аз съм на мнение, че за инвевяра може да се говори само тогава, когато една връзка е подчинена на взаимна робия.
Много съжалявам тези хора в окови.
Мойта теза е, че като си пасваш с някого, ама много си пасваш, тогава няма да искаш да разнообразяваш. Не защото не ти дават, а понеже нали това е условието: удовлетворяваш се от тая връзка. То какво й е истинското на една връзка, ако ти писва от нея?
Ако обаче в дефиницията за истинска връзка на някои хора влиза, че не се задоволяват само със своя си секс, ами си търсят още - защо не? Лошо нема - важното е хората да са щастливи... Примерно ако са приели, че важното е да се връщат после един при друг... те си знаят.
Всеки се базира на своя опит: някой не може да си представи една ситуация, а друг си живее в нея, и то добре си живее..