Измамници, не съм слънчасала
Сигурно има хора, които си мислят, че мозъците в жегата ни се разтапят като забравен лед на плажа. Ама неееееееееееее, е моят отговор. Тук съм, сбирам топлинка за зимата и бдя!
Та случка първа:
Добре облечен мъж, в бяло, сега се сещам вече една глупост, :)) Както и да е. Малка гара. Пия кафе (3 в 1) на едно от двете барчета. За малко на масата кафе са пили и двама младежи. Та идва образът в бяло и ме пита закъде ще пътувам, отговарям му, дотолкова мога да си позволя. Пита и за момчетата, ако сме заедно да се комбинираме и да ни закара. Не, не сме. Предлага ми да ме закара. Аз обаче "Заникъде не бързам, ей сега ще дойде връзката". Мотая се наоколо, че не ми се седи на едно място. Образът обяснява на местните постоянни присъствия, че би закарал момичето без пари. Отговарям възпитано, че момичето на непознати не се доверява. Край на серията, приключи възпитано.
Случка втора:
Жега, чакам си автобуса в най-големия пек. Чакащите са се изпокрили под рехавата сенчица. Отивам да си прочета след колко минути ще дойде автобусът за нужната ми посока. Ей ги двама младежи и единият с нещастен гласец ми обяснява, че бил войник от Бургас и не му стигали парите за билет с малка сума (1,50 лв). Айде сега, войници има ли още, нали има само платени? Много дълго ми се вижда за обяснение и му казвам да ми покаже военната си книжка. Гадно изненадани от моя страна, се изнизват, като просещият пари звучно псува.
Та случка първа:
Добре облечен мъж, в бяло, сега се сещам вече една глупост, :)) Както и да е. Малка гара. Пия кафе (3 в 1) на едно от двете барчета. За малко на масата кафе са пили и двама младежи. Та идва образът в бяло и ме пита закъде ще пътувам, отговарям му, дотолкова мога да си позволя. Пита и за момчетата, ако сме заедно да се комбинираме и да ни закара. Не, не сме. Предлага ми да ме закара. Аз обаче "Заникъде не бързам, ей сега ще дойде връзката". Мотая се наоколо, че не ми се седи на едно място. Образът обяснява на местните постоянни присъствия, че би закарал момичето без пари. Отговарям възпитано, че момичето на непознати не се доверява. Край на серията, приключи възпитано.
Случка втора:
Жега, чакам си автобуса в най-големия пек. Чакащите са се изпокрили под рехавата сенчица. Отивам да си прочета след колко минути ще дойде автобусът за нужната ми посока. Ей ги двама младежи и единият с нещастен гласец ми обяснява, че бил войник от Бургас и не му стигали парите за билет с малка сума (1,50 лв). Айде сега, войници има ли още, нали има само платени? Много дълго ми се вижда за обяснение и му казвам да ми покаже военната си книжка. Гадно изненадани от моя страна, се изнизват, като просещият пари звучно псува.
Носенето на оръжие не е призив за войнственост. Носенето на оръжие е знак за всичките freak-ове "стойте настрана и не се закачайте с почтени хора".
Харесва ми, че има места по света, където това е така.
PEACE & LOVE :)
Диди Фа, верно "Аман от навлеци", справяме се с тях, ама има хора, които сигурно не успяват. Лошото е, че като загубят някаква сума пари от ей такива неща, после се притеснят и си докарват и други проблеми. Просто споделих опит как се отървах от хора, които ме притесняват.
Иначе като си пия кафенцето и дойде някой да проси го разкарвам с великия лаф - "Не ме закачай, че шефът ме/ни е ядосал". Само един път не мина и една досада се опита да ми подуе главата и се наложи да сляза и да изчакам друг автобус.
П.П. Горкият шеф - ако знае как е употребяван само, :))
Би трябвало да има продължение! :)
Поздрави!!!
Николай
Nikolaj Penjashki , предпочитам да няма продължение, защото според мен това би означавало, че измамниците са намалели. Но дали? Но ако пак се пробват, ще споделя опит.
Темата за измамите и превенцията с/у тях разучавам от дълго време. След като има лековерни хора, които са дали пари, за да купят Айфеловата кула или Статуята на свободата.