Изкарах го!
Хорааааа! Нема вече изпитиииииии!!!!!!
И последният беше днес. Макар че тя баба ми право казва (умна жена е тя), че най-важният изпит е сватбата...
Ама то до Оная Сесия има време. Сега друго ми е на душата. Изпитът мина. Тази сутрин в 9:30 стоварих окончателно огромния воденичен камък, дето ми висеше на врата, пред кабинета на професора. Или в него. Не знам точно. Но ... нямам намерение да минавам да си го взимам обратно!
Не знам дали човек може да си представи облекчението, ако не познава предисторията. А тя пък от своя страна едва ли е по-различна от при всеки друг изпит. Тоя беше бая обемен, то ние малко изпити имаме, ама затова пък са много обширни.
Мен това ми беше последния изпит, а професора не ми беше симпатичен. Преди около 2 години си имах пререкания с него още на първа лекция и оттогава не стъпих повече в нея. А самия той е написал някаква книга в два тома, която многократно съм започвала да чета, но не съм стигала до никъде. Казва се "Въведение в психоаналитичното учение за неврози" или нещо такова. Ама какво ти въведение, той там е писал каквото му хрумне, без подточки, без абзаци, писал такова каквото си е мислел в момента, нищо, ама НИЩО не се разбира! И се отказах, при най-добро желания зарязах книгата!
Абе в общи линии не очаквах да мине добре изпита. Само се надявах да нямам ниска оценка (тоест да е от 4 нагоре по българската сисетема, да не е някоя тройка), че тройка не седи твърде лицеприятно в дипломата.
Понеже като се готвех, нагласата ми беше - абе той дали ще ми пише отличен или слаб, това не променя с нищо мойте способности, каквито и да са те. Може да съм тъпа или умна, то това от изпита не зависи, нали така?? Тоест все тая, стига да не е прекалено ниско, тоест чисто козметични причини. Иначе уважение към професора: клони към нула. И затова си четох един вид не заради изпита, ами за да ги знам тия работи (като така и така чета) ... като обаче се оказа, че тук-таме ми стават интересни разни работи и затова си се задълбочих на места, като си взех допълнителни книжки и статийки. Ма не много, де... То просто понеже друго си е да четеш ЗА някаква студия, друго си е да четеш САМАТА студия! Оригиналът, един вид. В единия случай ти минава от едното око през друтото (така де...), а във втория разбираш накъде бият и всичко това започва да придобива някаква СТОЙНОСТ. Но кажете ми каква ще да е тая калпава подготовка, дето аз си чета статийките в оригинал, дето никой не ме кара да ги чета, а в лекция не съм била. И последният беше днес. Макар че тя баба ми право казва (умна жена е тя), че най-важният изпит е сватбата...
Ама то до Оная Сесия има време. Сега друго ми е на душата. Изпитът мина. Тази сутрин в 9:30 стоварих окончателно огромния воденичен камък, дето ми висеше на врата, пред кабинета на професора. Или в него. Не знам точно. Но ... нямам намерение да минавам да си го взимам обратно!
Не знам дали човек може да си представи облекчението, ако не познава предисторията. А тя пък от своя страна едва ли е по-различна от при всеки друг изпит. Тоя беше бая обемен, то ние малко изпити имаме, ама затова пък са много обширни.
Мен това ми беше последния изпит, а професора не ми беше симпатичен. Преди около 2 години си имах пререкания с него още на първа лекция и оттогава не стъпих повече в нея. А самия той е написал някаква книга в два тома, която многократно съм започвала да чета, но не съм стигала до никъде. Казва се "Въведение в психоаналитичното учение за неврози" или нещо такова. Ама какво ти въведение, той там е писал каквото му хрумне, без подточки, без абзаци, писал такова каквото си е мислел в момента, нищо, ама НИЩО не се разбира! И се отказах, при най-добро желания зарязах книгата!
Абе в общи линии не очаквах да мине добре изпита. Само се надявах да нямам ниска оценка (тоест да е от 4 нагоре по българската сисетема, да не е някоя тройка), че тройка не седи твърде лицеприятно в дипломата.
Та затова бях с нулеви очаквания. Ей такова: само да не е 3, само да не е 3 ... Абе малко кофти чувство си е някак, не отиваш като победител, ами...
Към тва се добавя, че последните две седмици дето трябваше най-много да уча, изскочиха ДВА експеримента, които трябва да организирам и проведа. Разбирай, за учене време наистина не остана.
И в крайна сметка: Ми на два пъти му отговорих на въпросите с категоричното "Не знам". Ми не знаех... Преди да почна да мънкам нещо и да си смуча от пръстите - "не знам", това е положението...
Обаче знаете ли какво е странното? Ами УСПЯХ по време на изпита да си цитирам някои неща от статийките, дето ги бях чела и дето не трябваше! Някак се получи! Успях да вметна тук-таме например: а еди-кой си пък има критика ... и професора: кой? каква критика? И разни такива!...
И в крайна сметка излизам от изпита с ....щастливото 5,35! (по българската система)...
... което е ... баси, ама вие разбирате ли, аз не бях и мечтала за толкова!!!
Може и да не ми повярваш, но се радвам на успеха ти, колкото и ти - БРАВО!!!!!!
Ох, да ми падне и на мен тоя камък, дето ми е на врата, един ден....
Дано е по-скоро. :)
Гаргичка, хеле си се завъртяла тука в блога, я виж тука едно материалче от The_AI:
http://www.bglog.net/BGLog/7545
Такъв човек като теб трябва да го изкоментира.
Браво, гаргичке! Успех на дипломната работа и още повече успех във всичко, с което се захванеш след това!;0)
Дарличка, лирична душа! ...
Шогунке, интересен постинг, само трябва да си помисля малко какво точно да кажа, защото хем ми хрумват разни неща, хем всички те не са точно по темата, ако темата е Юнг, за който - ако щете вярвайте - нищичко не знам, не сме го изучавали... Само знам, че има такъв ....
Ванка, може и да се уреди, тоест наистина. Аз исках още ей тая неделя да си литна за към наше село, но не можах да си намеря заместници за смените ми в заведението. Тъпа причина наистина, но какво да се прави. Try again later, дет се вика.