Изгубени магистрали

Това официално беше най-лошият курс в шофьорската ми кариера. От понеделник започнах да карам при един човек и още първият курс бе... нека кажем, че едва ли ще го забравя. Сега ми е смешно и ще го разправям на колегите като се съберем за почивка на някой паркинг, но тогава ми идваше да захвърля и камион и товар и да се разрева с глас.

Целият понеделник прекарах в гаража без да има никаква работа. Направих едно кръгче за да свикна със спирачките и предавките, оправих си леглото, прочистих си назалното отверстие и в пет следобед си тръгнах. Тъкмо бях на спирката и шефът ми звъни. Трябвало да карам за Търговище. Хората с товара ми се обадиха и ми казаха да отида в едно село до София. Обясниха ми "като свършат къщите има уширение, ние сме там с два камиона". Всеки нормален човек би разбрал това като "сто метра след селото". Тръгвам аз, карам, карам... къщите свършиха, а с тях и пътя. Брех, мамка му! По начало селата са много хубаво място, защото всяко село има площад, където да обърнеш, ако объркаш пътя. Да, ама на това село площадът му беше преди 3 километра. Ако не сте връщали 18 метрово полуремарке 1 километър в пълна тъмнина, пробвайте. Спомага за намаляване на наднорменото тегло, стимулира сърдечната дейност и надбъбречната жлеза. Нейсе, обърнах. Оказа се, че под "където къщите свършват" се имало предвид площада. Фактът, че къщите продължават още 3 километра нагоре явно не е от значение. Това обаче бе само началото.

Шефът иска да зареждам на едни бензиностанции, дето са 5 или 6 в България, едната от които в Елин Пелин. Тръгнах натам, като междувременно беше станало 22 часа. Намерих я що-годе лесно. На връщане обаче явно съм завил някъде не където трябва, защото след 10 минути каране не минах през нито едно от местата, през които бях минавал на отиване. Щях да погледна картата, обаче само профучавах през някакви села, необозначени по какъвто и да е начин. Картата е хубаво нещо, ама ако знаеш къде си. В тази връзка призовавам кмета на Елин Пелин да инвестира в една табела "София". Много полезна ще бъде. Стигнах до Долна Малина, погледнах картата и се ориентирах. Обърнах на площада и тръгнах по обратния път. В Елин Пелин обаче няма нито една табела, която да ви информира накъде се движите. А ако се надявате да намерите някой в Елин Пелин в полунощ, значи не сте били там.