Извънредно
Знаете ли какво изживяване е да се събудиш от гръм и трус, да решиш, че вероятно наблизо е паднал гръм, да отидеш на работа, там да чуеш слухове, че , може би има авария в Кремиковци, и , вече приемайки децата, да разбереш, че не е гръм, нито обикновена авария, а гръмнали барутни погреби? И един час след това да не знаеш точно за какво става въпрос, а ти приемаш ДЕЦА, да идват лека полека разплакани родители, да очакват от теб да защитиш децата им, а ти не знаеш дори точно от какво? Знаете ли как се чувства детската учителка в такъв момент - като на война, с две шепи детски животи в ръцете си.
Новини за експлозии, продължаващи и очаквани, хвърчащи стъкла - дърпаме децата далеч от прозорците; недоказани версии за възможно обгазяване - вадим маските, наливаме вода, суетим се: сода, оцет; новини, телефоните прегряват от неспокойни родители - децата трябва да са около нас и да са спокойни..Трябва да могат да реагират само на една наша дума.. Трябва да можем да ги защитим.. От кого? От какво? ...От безумията и безотговорността на възрастните. Господа министри, искате ли да се трампим? - един ваш ден срещу един мой, срещу един ден на детска учителка в такава ситуация.Пък после пак ще си говорим за компетентност , квалификация и диференцирано заплащане. И за любов. Към това, което правиш.
Ужасно е.
Ужасно е да си отговорен човек и да си принуден да работиш сред безотговорни хора (огромна част от които вземат заплати, за да се (уж) грижат за твоята безопасност).
Ужасно е да се грижиш за живота на толкова деца, а никой от тия, отговарящите и "отговорните", дори да не може да даде адекватна информация какво се случва. И то при опасност за около 3 милиона души.
И, естествено, най-много се радваме на случайния си късмет - е, какво толкова е станало, ами ако бяха гръмнали ония 20 тона експлозиви???
И кой гений е сложил всичките тези експлозиви в близост до града, в който живее една трета от населението на страната? Където кацат самолетите с всички чужденци, че веднага да могат да видят, усетят, чуят и помиришат къде са попаднали?
Същият този гений, който построи Кремиковци в столицата...И после кажете, че ние се обичаме, уважаваме себе си и живота си...
Shelly, поздравявам те за позицията ти!
А за преживяната силна емоция на деца, родители и учители, която ти описваш, мога само да кажа, че те разбирам прекрасно. Засега не виждаме изход от цялото това безумие, но въпреки всичко ще продължаваме да го търсим.
" Господа министри, искате ли да се трампим? - един ваш ден срещу един мой, срещу един ден на детска учителка в такава ситуация."
Шели,не си разменяйте местата в никакъв случай!Представи си какъв стрес ще е за децата!Макар и за ден,ще ги докарат до лудост,апатия,загуба на чуство за реалност и липса на радост-както направиха с нас-родители,учители,младежи,пенсионери.И как ще го понесат децата -още са малки за акохол,наркотици,успокоителни,високи скорости(всички средства за борба със стреса),а за спорт условия няма?
Знам,че е ужасно да успокояваш и спасяваш малки деца,без дори да предполагаш каква точно е опастността и сама да си в шок от случващото се,но министри на помощ не викай!
Знам, Шели...Т.е. не знам, но предполагам как сте се чувствали.
И именно за това побеснях, когато една майка в бг-мама се изказа, че учителките в детската градина не знаят какво да правят в подобни ситуации :(
Хора всякакви. Може би не всички, не навсякъде знаят какво да правят. Но не случайно детски учителки стават жени - има нещо общо между тази професия и майчинския инстинкт. И най-неадекватната учителка в такава ситуация инстиктивно се опитва да защити всячески децата. Оставям настрана, че всички от нас са инструктирани и подготвени, поне теоретично за такива ситуации.
Грозното е друго - в такива моменти българите вместо да се обединяват, се дърлят кой е по по-най. Защото, аз пък, ако бях на мястото на много майки, в такъв момент не бих оставила детето си в детското заведение и само отдалеч да настръхвам какво ще правят с него. Не бих нарекла и учителките в градината "парцалки, които няма да ми казват какво ще правя", не бих парадирала по конференции колко съм си свършила работата, а бих си я вършила наистина. Но това е друг филм. Такъв, дето още не сме го написали.
А я си представете една съвсем реалистична ситуация. София е земетръсна зона. Едно земетресение над 5.5 ще свали поне няколко по-стари и разклатени блока. Не всички, според мен новите трябва да удържат до 7, 7 и нещо, но 5.5-6 вероятно ще срути по-старите и неподдържани сгради. Не си го пожелавам, щото се ужасявам от земетресения, но е съвсем възможно да се случи. Представете си сега, как тези некадърници, които не могат да поемат отговорност, не могат да реагират под напрежение и в бедствени ситуации и си нямат никаква идея как да минимализират вредите, как ТЕ ще ни спасяват и помагат. Е, аз не мога да си го представя. Според мен, случилото се трябва да ни бъде предупреждение-да поемем отговорността да слагаме на такива позиции хора, които наистина могат да се справят. Защото в противен случай-всички ще живеем в жълтата подводница.
Дени,дори и без земетресение,половин София щяла да падне,ако имало онова,за което мъжете ходили в казарма са чували или видяли,че там има.За "радост" явно е продадено,та са ни организирали само заря!Не съм била войник,но понякога се опитвам да мисля,въпреки,че ми е противопоказно на светлата коса.
Кои хора да слагаме?Те сами се слагат!Политиката е най-мръсната игра и там са точно ония с парите(както и да са ги спечелили или изпрали).По какъв критерий да ги изберем?Деситилетия е мачкана и унищожавана интелигенцията,ето и резултата!
Проблемът е, че политиците не се възпитават в отговорност, че ние не ги възпитаваме в отговорност. Редно беше всички медии да ревнат за оставка на министри. Цялата опозиция. Вместо това обаче, те отново политизираха проблема и насочиха гнева си не към непосредствено отговорните, а към правителството. И пак започна масово плюене. Съжалявам, но едно министерство е задължение на министъра и само негово. Ако в него нещо не е наред, той трябва или да го оправи или да си подаде оставката. Партията, правителството и президентът нямат нищо общо. Министърът не може да няма никакви лични задължения-това е абсурд! Трябва да им се набие в главата на тия хора, че политиката не е само лапане, а и отговорност.
А това се прави от хората. Пишат се писма до медиите, петиции, митинги. Прави се нещо. Не може всяко чудо просто да отминава и никой да не си го отнася. Ми дайте всички да станем министри баси.
Колкото до строителството - ами ставаме като американците, които като духне малко по-силен ветрец и остават без къщички. А по принцип българинът си е домошар - навремето като са строели къщите са ги строели с идеята да ги оставят на децата си и т.н. - т.е. къщи, в които можеш да векуваш... Затова строи от камък и букови греди - букът, ако е на сухо, колкото по-старее толкова по-здрав става:)
Но си прав, всичко ги изненадва. Човек не може да се нарадва на детинският свят на постоянна изненада, в която управляващите живеят. Браво на тях :)