Избори
От една страна - ако не гласувам, това ще даде възможност на някои хора да спечелят от моето нехайство. Има доста хора, които се уредиха на тези избори. Някои излязоха от затвора, други търсят признание, въпреки че идват от мафиотските среди...
Изобщо, някак странно се чувствам на тези избори. Сякаш няма кой да избера. Имах си фаворит, но този фаворит прескочи към човека, който не понасям, дори му поднесе цветя в болницата. И се разколебах. И въпреки това се питам, трябва ли да гласувам. И се сещам за войните, в които умиращите войни всъщност са само пешки в ръцете на своите владетели. И се питам - има ли смисъл всичко това? Избираш, предават те. Нова надежда - юрваш се към нея. Отново трепет в сърцето и очакване. Сладко очакване, че данъците, които си платил най-накрая няма да се крадат, а ще отидат където трябва.
Но сценката се повтаря. Веднъж, втори път, трети.... Вече си уморен от трепети и очаквания. Някак си вече ти е безразлично. Не ти пука, човече.
Не. Това не е защото си безразличен, а защото си уморен. Уморен от партийни игрички, хвърлени нахалост емоции, надежди и вяра. Помня, че когато падна Живков бях на опера. Гледахме Аида. Излязохме навън и хората хвърляха шапки. 20 години по-късно - нищо. Отново живеем в заблуди, отново ни лъжат и ни се смеят в очите.
Почвам да се питам, дали изборите всъщност не са вътрешни. Нещо като вътрешен избор - да остана или да си замина? Да остана ли да се надявам, че най-накрая нещо хубаво ще се случи в страната ни или да се предам и да отида да живея там, където нещата не се случват тепърва, а вече са реалност?
Питам и отговор нямам. Но знам, че появи ли се на власт този, който борави с думите ловко и не внимава какво казва и как притиска свободното слово, то ще се наложи да емигрирам. Загубил вяра в държавата, но обичащ родината си.
Този път ще гласувам за който ми харесва.Ще гласувам за малка партия, която до тук е показала само принципни позиции и стремеж да свършат нещо полезно.
Ще зарежа всички разсъждения от рода на "гласът ми ще отиде на вятъра". И един процент да спечелят - за тях е успех. Това ще им даде възможност да "тръгнат". Тогава поне на следващите избори ще има някой, за когото да си заслужава да гласувам.
А дотогава отказвам да гласувам за партия. И за пропити от партиини интереси личности.
Владимираки - те такова общество няма. Ти ще се чувстваш най-добре при тоталитарно управление и диктатура. Там има само една партия. тоест няма партии. такива като теб поддържаха черевеното статукво 50 години. Безличностни личности. Винаги ще има значение от коя партия са кадърните. Защото има ли демократична държава- управлява партия чрез представителство в парламент. Има ли партия - има партийна политика, която в управлението се нарича и държавна политика. И кадърните доколкото ги има провеждат партийната политика на държавно ниво. Надявам се, че все още не си завършила средното си образование след като не знаеш някои азбучни истини на демокрацията. Освен това в някой партии няма как да има кадърни личности. Както беше вица - Ако е умен - няма да е комунист, ако е комунист - няма да е честен, ако е честен - няма да е умен.
Куини - нещата са прости. Позволи ми да ги разясня во кратце. На хоризонта имаме няколко парти и лидери. Герб - за нея до голяма степен ще има конюнктурен вот, който в България е около 15-16% - това са хора, като Дениджейн например, която се мята между политическите сергии и чете измислени партийни програми и платформи с цел да намери партията, която най-добре ще и подхожда например на блузката отивайки на лекция после в университета. Такъв тип вот имаше и за НДСВ - отново някой, който да спаси разочарованите и да ги преведе през Обетованата земя. Това е един от големите проблеми на българския политически живот - близо 1/5 избиратели вечно разочаровани и търсещи спасителя. Това е опасно за България - по подобен начин на власт дойде и Хитлер в Германия преди 66 години мисля. Докато стабилните демокрации - САЩ, Франция, Германия, Великобритания - там има две големи партии и няколко дребосъчета, които никога не влизат в парламентите им, или ако влезнат нямат решаващата дума. Толкова за Герб - виждам, че ББ се е обградил с немалко кадърни хора, учили и специализирали в чужбина и мисля, че не са деца на партикоси като М.Велчев и Н.Василев от НДСВ. Така, че това е един от вариантите.
Вторият - БСП - няма смисъл мила кралице да ти обяснявам, че дорли да се абстрахираме от кървавото управление на тази партия преди 1990г., а погледнем само съвременното и управление в началото на 90-те години, в средата на 90-те години и в средата на първото десетилетиена 21 век ще видим само провали. Празни магазини и опашки, на които уемираха хората при управлението на Луканов, инфлацията при Виденов, която ми напомни ученото за инфлацията в Германия по време на Първата световна война и най-корумпираното управление сега. Така, че ако имаш разум, а аз вярвам в това няма как да гласуваш за червените кхмери.
Третият играч - Синята коалиция - единственият лъч надежда за консервативно и дясно мислещите, сиреч разумни хора в една държава. Върни се в миналото - няма да те убеждавам и прецени, имало ли е след 1990г. по-добро управление в страната. Въпреки многото недовършена работа. Само не ми казвай -а Корупцията, а Иван Костов и т.н. всичко започна чрез кампания във вестниците и особено в.Труд, чийто главен редактор е Тошо Тошев - ченге от ДС. Това са лъжи тиражирани по гьобелски метод.
Другите играчи - Лудото Яне - човек прелитащ от партия на партия като цветарка - такъв човек не може да има стабилни принципи и съответно да се разчита на него за стабилно управление. Цялата му кампания в стил безстрашен Крали Марко се бори срещу зверовете е инспирарана от ДС - помисли откъде има всички тези сведения, кой му ги дава, защо всички те досега не са дали резултат. Нехигиенично е да се гласува за лудото Яне.
Лидер - робовладелската партия на Ковачки - купува гласове като феодал. Ако някой гласува за тази партия трябва да го е срам. Освен ако не се чувства васал.
Атака - творение на ДПС - доказано, че ДПС финансира Атака - преписката вече е в съда. Целта е да се отклонят интересите на обществото от истинското грабителство, което ДПС извърши през последните два мандата управление. Тази партия успява да обедини около себе си най-маргиналните личности на държавата - както аз ги наричам орките на България.
Мисля, че други не останаха.
Ако на някой съм досадил, съжалявам.
ето нещо такова чакам аз :)
Има няколко човека, работещи в конкурентни фирми, но заедно в един клуб и работят прекрасно.
Да, нека си има партийки и сателити от по-малки партии. Обаче хората там да работят ка'т хората, така все едно не работят за едната партия срещу другата и не за единия мандат, а в переспектива. Тогава ще блеснат и резултатите на които се надява толкоз народ. И тогава може би такива кат мен, Тери и други няма да се чудим:
Аджеба па ли да избирам по-малкото Зло?!? По-добре за никое от злите! И тогава, ако не на нашите, то поне на EU депутатите ще им светне лампата, тук реално няма за кой да се гласува.
Как да гласуваме рационално ?
http://www.capital.bg/show.php?storyid=748863&ref=rss
Първо, няма да гласувам за Герб. И не вярвам в спасители.
Второ-това че си нямам партия "лъч надежда/светлина", не значи че нямам принципи. Моите принципи са да не се робува на предразсъдъци, а да се избира най-подходящият отговор на актуалната ситуация. И аз я избирам.
Трето-синята коалиция (и/или членовете и) е участвала в управлението също и хората не ги помнят точно с добро.
Четвърто-аман от недорасли опити да се вменява вина на хората заради избора им. Аз не съм като теб. И никога няма да бъда. Но аз имам право на избор не по-малко от теб и ще го направя, харесва ти или не. Избор, който ти трябва да уважаваш, по същия начин, по който аз уважавам твоя! И вместо да обвиняваш хората, че не мислят като теб, се замисли за идеята на демокрацията-да решава мнозинството. Мнозинството не е измет, която решава вместо теб и ти ограничава свободата. Мнозинството е силата, която ограничава простотията ти, за да не нанесеш повече вреда отколкото ти се полага. Защото колкото и да си вярваш, че си велик и разбираш всичко-не си. Никой не е толкова велик, че да може да оцени всички нюанси на една ситуация, а в политиката това е съществено. Но по-важното е кои осъзнават, че са на власт, за да служат на обществото и кои си мислят, че са на власт, за да служат на своята идеология или "идоли" (дали идол, който ти плаща е идол не знам). За мен значение кой е на власт няма, освен тази партия/ коалиция да бъде така добра да си изпълни задълженията по най-добрия начин възможен към момента. И избирам тези, които мисля, че ще го направят. Принципите си, можеш да си ги завреш знаеш къде. Защото твоите идеологии съществуват само в твоята глава и служат само, за да те манипулират по-лесно. Истинският живот не е идеален и не може да бъде. Хората не са материални точки, те имат своите измерения. Не можеш да жертваш хора заради своите собствени разбирания, само защото си твърде тъп и ограничен или добре заплатен, за да видиш, че от това никой не печели. Поне не и някой в България.
По темата: Изобщо не виждам драмата в изборите. Тери, не мисля, че емоциите са тези, които трябва да водят който и да е от нас в политическите избори. Бъдещите депутати и министри не са наши приятели, те не са на местата си, за да ги харесваме и за да им се радваме, а за да вършат работа. И тази работа ще бъде свършена по-добре или по-зле, независимо кой дойде на власт. Апокалиптичните прогнози са глупост. Земята няма да свърши ако изборите се спечелят от десните/левите/ДПС/ГЕРБ и т.н. В най-лошия случай, ще направят голяма глупост и хората ще ги свалят. Но въпросът е, че това е избор, който трябва да се направи с разума, а не със сърцето. Не очаквай, който и от тези хора да направи чудо. Чудеса не стават. Така че нека просто изберем, който сметнем за най-подходящ и животът да си върви. Няма драма. Изборите са просто част от колелото на демокрацията. Нищо повече.
Гласувала съм за синята идея до 1997 година. След това започна моето огромно лично разочарование от СДС, които взеха управлението.
Първо със синята метла (имаше едно интересно постановление, ако си спомняш) изметоха много директори на училища, което беше добре като ход, но си сложиха свои хора, които не всички бяха читави. Какво говоря? В нашето училище беше назначена за директор изверг - жена с тежки психически отклонения, която се гордееше, че краде, лъже, сплетничи, интригантства и се изразява по най-грозния каруцарски начин.
Пет години аз и няколко човека се борим всъщност не с нея, защото от нея не зависи нищо, а със системата, с институциите. Като се почне от кмета на кв. "Надежда", който беше син и завършим с МОН, оглавявано също от син министър.
Въпросният кмет - д-р Кирил Стоянов, беше известен в квартала с любовта си към подкупите. Той не отказваше подкупи и почерпки от никого, като разбира се, след това не се чувстваше задължен да изпълни обещанията си, а още по-малко - да върне даденото му, щом не ги е изпълнил.
След като от Държавен финансов контрол бяха регистрирани финансови злоупотреби, извършени от директорката, по закон кметът трябваше да я даде на прокурора, но не - не я даде, защото те двамата бяха близки и се подкрепяха взаимно. Делкаха си откраднатото чрез общината.
А пък аз се разболях от притеснения, защото освен че бях с тежко дисциплинарно наказание и на косъм да бъда уволнена, всички, които ме подкрепяха, пострадаха също.
Затова много ми се събра от хора, дошли по линия на СДС.Още не съм взела решение за кого да гласувам. Знам само, че утре няма да гласувам със сигурност за БСП.
За когото и да гласуваш, важното е да гласуваш. Е, радвам се, че не е БСП.
П.С. И аз имам лични неприятни впечатления от някои аспекти на синьото управление, но ги превъзмогнах. В името на по-голямата цел.