Из "Мечо Пух: Тигрите не могат да се катерят по дърветата"
Един ден Пух се беше замислил и изведнъж реши, че трабва да отиде у Ийори, тъй като не беше го виждал от вчера. И като се промъкваше през храстите и си тананикаше песничка под носа, си спомни пък, че не беше виждал Бухала чак от завчера, та не би било зле да свърне към голямата Гора и да види дали не си е в къщи.
Той стигна до това място на рекичката, където бяха наредени камъните за преминаване, но когато беше вече стъпли на третия камък, неочаквано му хрумна какво ли правят Кенга, Ру и Тигъра, който живееха заедно на другия край на горага. Тогава си каза: "Не съм виждал Ру отдавна и ако не го видя и днес, ще стане още по-отдавна!"
...
...и Пух внезапно се сети за Зайо.
"Зайо! - каза си наум той. - Обичам разговорите със Зайо! Той говори умни неща, не употребява дълги и мъчни думи като Бухала. Казва къси и лесни думи като: "Какво ще кажеш, да обядваме ли вече?" или "Заповядай, Пух!". Наистина трябва да отида да видя Зайо!"
....
Прасчо беше зает - копаеше една малка дупка пред къщата си.
- Здравей! - каза Пух.
- Здравей! - квикна Прасчо, като подскочи от изненада. - Знаех, че си ти!
- И аз знаех - каза Пух. - Какво правиш?
Засаждам един жълъд, Пух, та да порасне един дъб и така ще имам много жълъди точно пред вратата си, вместо да ходя километри и километри, нали разбираш, Пух?
- Ами ако не порасне? - попита Пух.
- Ще порасне, защото Кристофър Робин каза, че ще порасне, и затова го засаждам.
- Значи, ако аз посадя една пита мед пред къщатата си, ще порасне кошер! - каза Пух.
Прасчо не беше много сигурен.
- Или по-добре само парче от пита - каза Пух, - за да не хабя много. Само че тогава може да порасне само парче от кошер, и то това парче, в което пчелите само бръмчат, а не в което медят. Неприятно!
Прочетете тази книга! Снощи съм се скъсал от смях, докато чета :) Харесва ми как говори за "нещата от живота" с простотата с която е написана. Не е някакъв раздут балон от "висши" разсъждения, в който едвам му откриваш края. Нещата са ясни и конкретни.
-Къде отиваме - попита Пух, като бързаше след него и си мислеше дали това ще бъде някакво Изследване, или Какво да правим сега и нали знаеш...
-Никъде - Каза Кристофър Робин.
И така, те тръгнаха нататък и след като повървяха малко, Кристофър Робин попита:
- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
- Ами - каза Пух, - какво обичам най-много... - и той се спря да помисли, Защото при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: "Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш : "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птички да пеят."
.....................................................
П.П. не се стърпях да допълня цитатите малко.... Велика книга
Why should we obey?!
Мечо Пух ми е любима книга :) Чел съм я толкова пъти, че горката се е оръфала :) Толкова доброта лъха от нея, толкова красота....Радвам се, че си припомних някои пасажи от книгата:)
Липсва ми също Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя и Том Сойер. А също и Чичотомовата колиба...еххх, колко пъти съм ги чел тези книжки:)
Teri