Идиотия или гранично състояние на ума
Понякога привечер ми се случват доста странни неща.Например миналото ме залива като огромна вълна.Понякога се чудя защо се случва винаги и все така.Понякога се чудя дали съм въобще наред с ума.Ще каже някой характерна черта.Обществото ни било болно.Кое викам аз обществото,ам че аз тоз не го познавам,но познавам съседа ми колегата ми майка ми баща ми,брат ми,те кое са и те ли са болни и те ли са в това така наречено нещо общество?Винаги съм се опитвал да загърбя миналото си,не че там се е случило нещо толкова страшно,но не искам да се връщам назад винаги съм изпитвал невероятна мъка и тъга.Какво са само десетина предателства на хора приятели от деца,какво е приятел да те зареже в беда?Ех на тез неразумни и детски неща понякога търся отговор през нощта.Наивно нали?Най-добре е човек да не гледа назад,а само напред.Опитах се но не успях да се науча добре как се прави така,че ума ми да гледа напред?Май не става нали?Ех живот живот варен картоф,лапнеш го а той суров.
миналото дори и да боли е нещо изживяно. Това е твоят живот, твоите грешки твоите неволи. Не от букварите или от мама и тате, които постоянно те напътстват, а именно от изживяните дни сме научили какво е това живот.
Не забравям пътя който съм изминал. Помня всичко, но не се впрягам - не мога да го променя. Помни, защото нали знаеш - "парен каша духа". Ако забравя - пак ще се опаря.
А инак си гледай напрем. Живея за мига и му се наслаждавам. Всяко нещо си има и добра страна, просто трябва да я откриеш.
На кой му пука?