Идилията приключииии...

Ицко си тръгна, нашите се връщат и въобще животът започва да тече в нормалното си русло... А тия 5 дни бяха толкова хубави...Да се събуждаме заедно, да се гушкаме в леглото, да се рахождаме...Дори готвих.3 пъти - два пъти паниран кашкавал и веднъж спагети със сос.Спагетите нещо,не ги докарах, втория път кашкавалът се разкашка, обаче Ицото яде. И май нито веднъж не го отрових тоя път.Добре, че беше баба ми - да им идем на госит няколко пъти, та да се наядем... Краси също ни беше нагости в сряда. Краси е еидн колега от ЮФ, с когото се запознах покрай форума на СУ, много точно момче, много забавен и ...абе кефи ме. Та Краси и Ицо още преди няколко месеца много се сдушиха покрай бойните изкуства (Краси тренира джудо май) и правиха спаринг в една горичка до Дружба 2, пък аз си седях отстрани и се наслаждавах на двама готини полуголи силни мъже...На собствения си повече,разбира се :):) Та с Краси и още няколко зайчета от форума се разхождахме из Стария град и заседнахме в Конюшните...Сервитьорът беше умопомрачителен просто...А вечерта готвих на Краси и Ицо :) Абе много весело и приятно се получи, само дето и двамата не ядоха много, та остана и за следващия ден от печената наденица (голямо ястие :) )
Запознах Ицо с баба и дядо. Май го харесаха.Ама той и той нали си ми е един разговорлив, а пък дядо ми е бивш военен...Абе намериха си приказка. Само дето баба ми реши,че трябва да и помагам да слагам масата, явно да не си рече "бъдещият зет", че съм мързелива. Все едно не е живял вече година с мен и не знае...Както и да е - те това пък не го знаят. Първия ден се сетихме да скрием халките,ама после забравих...Едва ли са обърнали внимание на такъв детайл, аз съм като коледна елха в пръстите...Пък и са сребърни...Бе както и да е.
Само на плаж не отидохме, а много ми се искаше. Нищо де, аз нали си имам разлика вече...
Обаче сега ми е малко мъчно.Че го няма Ицко де. Ама айде сега , не ни е за първи път да се разделяме, няма и да е за последен. Поне огледа и двата апартамента - има избор къде да живеем.Всъщност,няма избор, ако си дойдем догодина, защото на нашите апартаментът няма да е готов и те ще си останат в този, а ние ще трябва да се натресем при баба ми. Аз наем в Пловдив няма да плащам, да не съм луда, за това не искам в София , пък тук да плащам.А на баба апартаментът е голям , има място и за нас, и за правнучето.Малко трудно се отоплява, ама ние пък няма да сме 10 години там я, най-много една зима да изкараме, докато построят другия апартамент. После на нашите ще остане за нас. Само Ицото да свикне с хлебарките, че някои сме живели в СГ и сме свикнали на всичко, ама други не са...
Бе аз хубаво ги подредих нещата, ама как ще ни изхвърлят като мръсни котета като разберат...И ще си спим на пешеходния мост.Нищо, аз и на мостове съм спала, търпи се.Работа да има само...за него, то за мене...където и да съм, все няма да има, щото съм твърде претенциозна.Ако поне знаех какво искам ТОЧНО, щеше да е лесно, ама аз знам само каква НЕ ИСКАМ...Абе всъщност аз знам какво искам, ама за това не се плаща. Чудя се дали някога ще има вариант държавата да облагодетелства майки висшистки,на които не им се работи, ама им се иска да имат няколко деца.Надали, тя защо им е платила обучението държавата, ако те няма да работят...Както и да е, не беше за това думата.Пък и още не съм висшистка и ако някой не вземе да ми каже кога  точно са поправките , може и да не стана никога.
Хубава седмица беше, ама сега се връщаме към ежедневието, шофьорските курсове и едноседмичната отпуска на баща ми. Просто от сега се чудя как ще изтърпя и майка ми, и баща ми по цял ден вкъщи и да ми казват какво да правя...Така е - пратиха ме на 19 в друг град, намерих си работа , почнах да се оправям сама и отвикнах, яко отвикнах от тях и контрола им, сега просто всеки опит да ми кажат какво да направя така ме вбесява...Ама търпя...Щото сега нямам работа...Мразя да съм зависима....