Игра на оцеляване
Най масовият спорт у нас. Гайкаме си на оцеляване през целият ни личен мач, докато съдията ни отсвири накрая. Гейм овер. Играта си има различни нива и различни версии, пачове и ъпдейти и всеки набира различен актив в нея. Едно ниво си е избрала комшийката над мен – сама жена на средна възраст, две пораснали дъщери и мижава заплата, която натуй отгоре и дават с либийско закъснение; съвсем друго е нивото на келеша от другия вход с неясни занимания, но за сметка на това с луксозен автомобил с ужасяюща уредба в него. Болшинството, обаче, я играем виртуално. Както и живеем-на ужким. Няма ни-самото телесатаприсъстват, но умът е в други, несбъднати и красиви висини. Къдетопечелим от тотото и сетне си смучем, изтегнати под чадъра, джинчето на Карибите. И има време и пари за всичко. И животът е прекрасен. Животът е просто песен. Но не „Води ме в някоя квартална кръчма, и поръчвай,поръчвай”...ех, ..удри..а лайф ис лайф, поне.
И като сме го ударили на виртуално, се сещам да разкажа за една вехта игра. Нарича се Тампико и е риал тайм стратегия, нещо като Цезар или"AOE", само че съвременна. Ти си, значи, президент на малък остров насред Карибите и го управляваш по правилата на демокрацията.Строиш общество. Развиваш икономика, ходиш на избори. Имаш маса инструменти, включително "Посещение на папата"," Панкарибски игри",най-различни политически кампании, медии;може да правиш диктатура, можеш да вземаш помощ отвън, да вкарваш опозиционни лидери на топло, да ги купуваш и дори да правиш политически убийства, да увеличаваш заплати на едни, да вземаш от други и т.н. Целта е да си на власт, хората да са щастливи,обществото да се развива. Иначе си аут, играта свършва. А, за всякагодина на власт-имаш опция да кешираш в Суисбанк,но това все някога се разбира и влече недоволство. Всеки момент можеш да видиш кой да е от поданиците ти като статус, ей тъй визуално, с малка стрелчица върху човечето, с различен цвят, според личния му хал (нещо като мащабно социологическо изследване и ФБР заедно)Можеш да проследиш обществото от птичи поглед; можеш да видиш къде щъкат, дори и как мислят. Мисленето също се наглася–имаш медии, правиш кампании, напр. „Patria o muerte”.Човечетата работят, женят се, говорят, ядат, пият и умират, а стрелкитенад главите им са от зелени (за щастливите), бели – неутрални, до жълти, кафяви и червени. Когато станат много кафявите и червените–готви се за развръзка. Я въстание, я демократично те изритва опозицията. Естествено El Prezidente с политиката си влияе върху цвета. Получава всяка година подробен отчет за всичко, а и винаги може да вземе мерки.То пък, моженето, зависи от хазната. А тя пък от икономиката (както сия изградил преди това) и най различни други фактори. Когато си на червено,Св банка налага рестрикции. Орязва заплатите, дига наемите и на теб ти остава да седиш и гледаш, докато постъпленията от икономиката или по друг начин, ти позволят да управляваш, т.е да излезеш на печалба.Другият начин е най-различна външна помощ, с Русия и САЩ, ако си сипостлал С руснаците е по-лесно в началото, но после влекат проблеми–натискат се, не си отиват, досущ като истински и твърде не си падат по демокрацията. Иначе, ако ги няма парите или братята, само наблюдаваш как кафявите се множат и чакаш идващите избори да те издухат, а често и по-рано. Преди това има предупреждения и натиск от партийни и съсловнилидери–но най опасни са тези от войската и полицията,въпреки че ти предвидливо си им дал високи заплати за сметка на другите. За да не потънеш се изискват много неща, но най-вече пари и акъл да планираш и въртиш това, което големите наричат политика. Кеф ти да напазаруваш лидер на недоволните от полицията и да го пратиш да води работниците и селяните; кеф ти да напазаруваш популистки лидери, можеш да цепиш партии на две: едната да играе за индустриалците с парите, другата запростолюдието. Всичко можеш, ако си гъвкав, защото има доста неща за съобразяване. Например– резнеш даскалите, нямаш квалифицирани работниции човечетата ги плячкосват популисти, резнеш полицаите– още по-зле. Вся власт советом. Банкерите са също важни-дават пари на всеки, нонай-често на лидери, които имат шанс за власт .Финансират и врага. Налага се да ги привикваш често и да им набиваш кабелите, но някой път пък ги убиват тъмните сили. Важното е да внимаваш, да мислиш за изборите, да си планираш овреме нещата и да пазиш стратегическата насоката къмбратята-инак ще гледаш как друг го прави, пак наш, но няма да сити – ти ще си в лодката. Социалните експерименти и ексцентричното поведение, индивидуалния или групов алтруизъм не вървят, човечетата нямат социален или политически живот–такъв имат лидерите.Той е таен, за да не дразни човечетата, но нищо скрито не остава и те покафеняват, отвреме на време, но общо взето се баламосват лесно и си кютат в матрицата. Просто си реагират скептично навън и бурно навътре в тях. Повтарят клишета, представляващи груповия им дух, с табела-второто възраждане. Ако вземем едно реално масово човече, то животът му би бил описан седна дума с нещо от жаргона на Mеn in Black с „ф.” Ама защо? Живо е, мърда,оцелява, за здраво – то здрав човек няма, та без издребняване, чес това здравеопазване... да здравствует вестник „Лечител,” съвм. секстрасенсите. Малцина са на улицата и по кофите, имат си и къщи Кво повече да искат? Вярно, не остават за екстри и за глезотии, катопочивки-ще почиват като лани(на село). Ама къде го пише? Ще почиват наОня, като свърши играта и ще пътуват пак инсайд, навътре – там е безплатно, познато, широко до необятност. Та такава беше играта напоследък- на преминаването на жълтите стрелки в кафяви ичервени-оцеляването на пунта, пластиката, лъжата и облайването;на БигБрадърите и ТВ недоволството;на ТВ-емоциите, предвестници за ражданетона нещо по-яко след чалгата и рапа. Инак само сенките под очите начовечетата са с тренд нагоре и тон по-синьо, а приятелите им отопустелите входове и комшийски запивки- сега в чужбина, с октавапо-тъжни. До редките срещи, в които трябва да демонстрират успеха, осмислящ играта. Ами трябва да има хляб за гастарбайтерското инвестиционно-развлекателно обслужване!
P.S. Знаете ли как свършваиграта? В една лодка El Prezidente пътува към материка с куфарче, пълнос долари и надпис, че народът на Сан Кристобал е бил щастлив да гоуправлява. После дават кабинет и горяща пура в пепелник, с подкана заигра отново. Гейм овер.
И като сме го ударили на виртуално, се сещам да разкажа за една вехта игра. Нарича се Тампико и е риал тайм стратегия, нещо като Цезар или"AOE", само че съвременна. Ти си, значи, президент на малък остров насред Карибите и го управляваш по правилата на демокрацията.Строиш общество. Развиваш икономика, ходиш на избори. Имаш маса инструменти, включително "Посещение на папата"," Панкарибски игри",най-различни политически кампании, медии;може да правиш диктатура, можеш да вземаш помощ отвън, да вкарваш опозиционни лидери на топло, да ги купуваш и дори да правиш политически убийства, да увеличаваш заплати на едни, да вземаш от други и т.н. Целта е да си на власт, хората да са щастливи,обществото да се развива. Иначе си аут, играта свършва. А, за всякагодина на власт-имаш опция да кешираш в Суисбанк,но това все някога се разбира и влече недоволство. Всеки момент можеш да видиш кой да е от поданиците ти като статус, ей тъй визуално, с малка стрелчица върху човечето, с различен цвят, според личния му хал (нещо като мащабно социологическо изследване и ФБР заедно)Можеш да проследиш обществото от птичи поглед; можеш да видиш къде щъкат, дори и как мислят. Мисленето също се наглася–имаш медии, правиш кампании, напр. „Patria o muerte”.Човечетата работят, женят се, говорят, ядат, пият и умират, а стрелкитенад главите им са от зелени (за щастливите), бели – неутрални, до жълти, кафяви и червени. Когато станат много кафявите и червените–готви се за развръзка. Я въстание, я демократично те изритва опозицията. Естествено El Prezidente с политиката си влияе върху цвета. Получава всяка година подробен отчет за всичко, а и винаги може да вземе мерки.То пък, моженето, зависи от хазната. А тя пък от икономиката (както сия изградил преди това) и най различни други фактори. Когато си на червено,Св банка налага рестрикции. Орязва заплатите, дига наемите и на теб ти остава да седиш и гледаш, докато постъпленията от икономиката или по друг начин, ти позволят да управляваш, т.е да излезеш на печалба.Другият начин е най-различна външна помощ, с Русия и САЩ, ако си сипостлал С руснаците е по-лесно в началото, но после влекат проблеми–натискат се, не си отиват, досущ като истински и твърде не си падат по демокрацията. Иначе, ако ги няма парите или братята, само наблюдаваш как кафявите се множат и чакаш идващите избори да те издухат, а често и по-рано. Преди това има предупреждения и натиск от партийни и съсловнилидери–но най опасни са тези от войската и полицията,въпреки че ти предвидливо си им дал високи заплати за сметка на другите. За да не потънеш се изискват много неща, но най-вече пари и акъл да планираш и въртиш това, което големите наричат политика. Кеф ти да напазаруваш лидер на недоволните от полицията и да го пратиш да води работниците и селяните; кеф ти да напазаруваш популистки лидери, можеш да цепиш партии на две: едната да играе за индустриалците с парите, другата запростолюдието. Всичко можеш, ако си гъвкав, защото има доста неща за съобразяване. Например– резнеш даскалите, нямаш квалифицирани работниции човечетата ги плячкосват популисти, резнеш полицаите– още по-зле. Вся власт советом. Банкерите са също важни-дават пари на всеки, нонай-често на лидери, които имат шанс за власт .Финансират и врага. Налага се да ги привикваш често и да им набиваш кабелите, но някой път пък ги убиват тъмните сили. Важното е да внимаваш, да мислиш за изборите, да си планираш овреме нещата и да пазиш стратегическата насоката къмбратята-инак ще гледаш как друг го прави, пак наш, но няма да сити – ти ще си в лодката. Социалните експерименти и ексцентричното поведение, индивидуалния или групов алтруизъм не вървят, човечетата нямат социален или политически живот–такъв имат лидерите.Той е таен, за да не дразни човечетата, но нищо скрито не остава и те покафеняват, отвреме на време, но общо взето се баламосват лесно и си кютат в матрицата. Просто си реагират скептично навън и бурно навътре в тях. Повтарят клишета, представляващи груповия им дух, с табела-второто възраждане. Ако вземем едно реално масово човече, то животът му би бил описан седна дума с нещо от жаргона на Mеn in Black с „ф.” Ама защо? Живо е, мърда,оцелява, за здраво – то здрав човек няма, та без издребняване, чес това здравеопазване... да здравствует вестник „Лечител,” съвм. секстрасенсите. Малцина са на улицата и по кофите, имат си и къщи Кво повече да искат? Вярно, не остават за екстри и за глезотии, катопочивки-ще почиват като лани(на село). Ама къде го пише? Ще почиват наОня, като свърши играта и ще пътуват пак инсайд, навътре – там е безплатно, познато, широко до необятност. Та такава беше играта напоследък- на преминаването на жълтите стрелки в кафяви ичервени-оцеляването на пунта, пластиката, лъжата и облайването;на БигБрадърите и ТВ недоволството;на ТВ-емоциите, предвестници за ражданетона нещо по-яко след чалгата и рапа. Инак само сенките под очите начовечетата са с тренд нагоре и тон по-синьо, а приятелите им отопустелите входове и комшийски запивки- сега в чужбина, с октавапо-тъжни. До редките срещи, в които трябва да демонстрират успеха, осмислящ играта. Ами трябва да има хляб за гастарбайтерското инвестиционно-развлекателно обслужване!
P.S. Знаете ли как свършваиграта? В една лодка El Prezidente пътува към материка с куфарче, пълнос долари и надпис, че народът на Сан Кристобал е бил щастлив да гоуправлява. После дават кабинет и горяща пура в пепелник, с подкана заигра отново. Гейм овер.
Коментари