ИСТОРИЯ БЕЗ КРАЙ

Здравейте, приятели! 

Дълго умувах къде и с кого да споделя тази история и се сетих за добрият, стар БГЛОГ. Мисля, че публиката тук ще ме разбере най-добре, защото се знаем отдавна.

Историята започва така:

Омъжих се. Преместихме се в друг град, който ни предложи работа. Не след дълго след сватбата споделих със съпругът си, че без животно не мога да живея, защото в домът на родителите ми съм израстнала с котка. Под прикритата му усмивка личеше, че води вътрешна битка със себе си и не иска да ме разочарова с отказ. Започнах да си търся котенце по интернет и да разпитвам някои от новите си съседи. Попаднах на един котешки сайт с форум за котки и пуснах обява, че си търся малко котенце. Започнах да получавам предложения от най-различни хора, за вече пораснали котета. Посъветваха ме да си взема котенце от улицата. И аз си го бях помисляла, но беше зима и малки котета не се намираха. Взеха да ме убеждават, че ако си взема по-голяма котка, тя ще ме обича много повече и ще ми по-признателна.
Преди една година, месец по-късно, на същата дата (14.02.2012г.) съпругът ми се връща от работа и ме вика на вратата: "Ела да видиш нещо!". Беше котка. Качила се заедно с него в асансьора и слезнала на нашият етаж. Още преди да кажа "Мац, пис-пис!" и се шмугна удома. Не беше котенце, но заради деня, в който дойде, приех пристигането й като знак. Решихме да я задържим и да й дадем шанс. Пъстрата й козинка беше покрита с петна от моторно масло и прахоляк, а мустаците й изгорени. Изкъпах я, нахраних я с леща и хляб, защото дойде късно и магазините не работеха и легна при нас. На следващият ден й купих котешка тоалетна и храна. Няколко вечери, предполагам докато си отпусне душичката, спа в нашият режим. После стана нетърпима. Будеше се в 3ч. посред нощ и мяукаше докато някой не стане с нея. Хранех я, но й това не я караше да заспи отново. Стоях будна с нея до зори само и само съпругът ми да се наспи. Беше ми жал за неги, защото ходеше на работа, а в известен смисъл аз му я натрапих.