ИНВАЛИДЕН СТОЛ

Пиесата „Живот” за мен е драма,

декор е Столът, зеещ като бездна -

в прегръдката му паднах като в яма,

в прегръдката му - първа и последна.


Ръждясват бавно в мене колелата,

в инерция превръща се животът,

безчувствено студени са краката -

предатели, по пътя към Голгота.


Напрегнат и изопнал всички нерви,

аз движа Стола педя подир педя.

Душата ми оглозгана от червей,

дори за миг от страх не потреперва.


Пред Бога си не падам на колене,

на Стола съм разпънат - не на кръста.

Нарекъл съм пиесата „Смирение”

и моля се да стана. Да възкръсна.


Не бива да ме вижда в Стола мама,

че болката й в мен е рана съща.

Пиесата до края ще е драма,

а Столът вместо нея ме прегръща.