И така... четеше ми се нещо

Тази нощ... една от всичките, една от бъдещите...

Чете ми се нещо...

Май тази вечер или никой не се е разбудил, или аз отново чакам на готово някой да постне нещо, аз да го прочета и да сложа под него онова (или поне част от него), което към изпитала, когато го прочета...

Самотно ми е... странно защо, мислех, че вече съм свикнала и съм приела нещата почти като възрастен човек какъвто май би трябвало да бъда...

И така... четеше ми се нещо...

Многоточията сами се точат изпод пръстите ми, сякаш не знаят що е начало и що е край... Също както и аз.

Хора, хора... аз доста, доста трудно се привързвам към когото и да е и дори ми е странно как стана така, че тези дни имам вас за семейството, при което мога да се приютя...

Боооже, адаша дано не му хрумне да се прибира сега... мразя някой да ме заварва в това състояние...

Що ли все се крия... сакън да не разбере някой, че не ми е чуждо това да се разплача и в някоя вечерна мисъл да заседне няк'ва буца измита, или още по-закопана от сълзите. Глупаво се чувствам...

Знаете ли... предполагам че знаете дори прекалено добре.

Котката пак ме усети, поне пред нея може да си позволя да съм аз, но и да не си позволя... Тя ме усеща, точно както и аз усещам хората и сигналите, които ми изпращат.

Случвало ли ви се е просто да седите и да гледате човека до вас, да се усмихвате, да говорите на него и в същото време да се чувствате страничен наблюдател на всичко това, все едно на кино гледаш себе си и.. тях, друтите, или тях- себе си.

Случвало ли ви се е да погледнете в небето и то да ви проговори,

случвало ли ви се е да идете на място, което също ви говори...

Случвало ли ви се е да чувате всичко онова, което хората ви казват, без да си отворят устата... Проклетите думи често заглушават гласовете...

Котката току що заби нокти в коляното ми... май това било и любовта, тази либофффф здраво вкопчила нокти в нас...

Не говоря само за онази еднотипната, която е само между двама, които в един момент са всичко, говоря за цялото необятно чувство!

А някой не усеща ли , че любовта и обичта са две съвсем различни неща, обединеди от нещо си..

А то какво е?

А някой различава ли какво е това самота-самотност-сам... - Три думи е еднакъв корен, но с различна степен на сила.

Кофти ми е, че говоря за това в такава хубава вечер... Всъщност дори не съм я видяла, ама ако съдя по времето, когато си показах носа навън... Беше много странно и много красиво, както в приказката за онзи цар , чийто дъщери по цяла нощ танцували и изтривали пантовките си, а царят не ги знаел къде ходели...

Пътят, който изминах днес до магазина, ми се стори същия тази, по който минават онези принцеси...

Асфалтът бе мокър от разтопения сутрешен сняг, а дърветата! Всички бяха снежнобели и всяка малко клонче поотделно украсено и неповторимо... елхите и те..

Почувствах се като на Коледа.

Мисля да си избера този сън тази нощ